Решение № 4561 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните чрез главен юрисконсулт П. Петрова срещу Решение 73/27.06.2023г., постановено по адм. дело 383/2022г. по описа на Административен съд- Ловеч. Решението се обжалва в частта, определяща размера на дължимото обезщетение като неоснователен, необоснован и немотивиран за разликата от 8071,12лв до присъдения размер от 10171,12лв. Моли съда да отмени решението и да постанови ново решение по същество на спора. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да установи релевантния размер на основната заплата за длъжността заемана от Ц. Врабевска към момента на признаване на уволнението за незаконно и присъди обезщетение за този период като съобрази и датата на предявяване на иска при присъждане на претендираната лихва. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Ц. Врабевска чрез адв. П. Петков в писмен отговор оспорва касационната жалба, излага подробни съображения, че същата е немотивирана, неоснователна и недоказана. Моли да се отхвърли касационната жалба. В с.з. адв. Петков отново оспорва жалбата, моли да се потвърди решението, претендира разноски, представя писмена защита. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага решението да се потвърди. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните, прецени събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстационното съдебно решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно предявена искова молба от Ц. Врабевска против Българската агенция по безопасност на храните. Съдебното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Със заповед НК-2 от 23.01.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ на Ц. Врабевска главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ гр. Ловеч е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Със заповед ОСОС-5 от 23.01.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Ц. Врабевска. С Решение 160 от 22.11.2021г., постановено по адм. дело 82/2020г. на АС-Ловеч е отменена като незаконосъобразна заповед ОСОС-5 от 23.01.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение с Врабевска. Това решение е обжалвано пред ВАС на РБ и с Решение 7188 от 15.07.2022г., постановено по адм. дело 2315/2022г. е оставено в сила решението на АС-Ловеч. Със заповед ВР4 от 02.08.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ Ц. Врабевска е възстановена на длъжност главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ гр. Ловеч с основна заплата 1 450лв.. При тази фактическа обстановка съдът е приел предявения иск за допустим и изцяло основателен и доказан. Съдът е приел, че Врабевска безспорно има право на обезщетение, като спорът между страните е по отношение на размера на това обезщетение. Правилен е извода на съда, че датата, към която следва да се изчисли размера на дължимото обезщетение на Ц. Врабевска е 15.07.2022г- дата на която е постановено Решение 7188 от 15.07.2022г., постановено по адм. дело2315/2022г., с което е оставено в сила решението на АС-Ловеч. Относно размера на дължимото обезщетение съдът е обсъждал заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, с което е даден отговор в три варианта. Съдът е възприел, че размера на основната заплата е 1 800лв., а размерът на дължимото обезщетение е 10 800лв. като следва да се приспадне сумата от 628,88лв., получена от ищцата по друго трудово правоотношение в процесния период. Първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е предявеният от Врабевска иск за обезщетение за времето, през което е била незаконно уволнена, ведно със законната лихва с правно основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Съгласно цитираната разпоредба, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл има предвид основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно. В конкретния случай съдът не е събрал доказателства какъв е бил размера на основната заплата за длъжността на Врабевска към дата 15.07.2022г. Въпреки назначената съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни експертизи този въпрос е останал неизяснен. В основната експертиза вещото лице е изследвало колко служители работят на длъжността главен инспектор в ОБДХ- Ловеч и е определило среден размер на основната заплата за длъжността и на тази основа е определило размер на обезщетението. Вещото лице в отговор на 6 въпрос е посочило брутен размер на получаваното трудово възнаграждение. В допълнителна експертиза вещото лице е изчислило размера на обезщетението на база основната заплата в размер на 1450лв., с която тя е възстановена на работа съгласно заповед ВР-4 от 02.08.2022г.. Посочената основна заплата в размер на 1450лв. не е релевантната за настоящия случай, тъй като размерът на основната заплата следва да се определи към 15.07.2022г. По изложените съображения настоящият касационен състав счита първоинстанционното решение за необосновано-съдът не е установил правилно фактическата обстановка, а оттам изведените правни изводи относно размера на обезщетението са незаконосъобразни. Съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав като при новото разглеждане съдът да събере доказателства относно размера на основната заплата на Ц. Врабевска към дата 15.07.2022г. и да изчисли размера на обезщетението, съгласно правилата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. На основание чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По изложените съображения, съдът