Решение № 5861 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2008 г.

Решение № 5861 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Валентина Руменова Димитрова от гр. София, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Мария Сиракова, против решение № 575/02.07.2007 г. по адм. дело № 1457/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 31-ви състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-220/14.09.2006 г. на областен управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Изложени са съображения, че решението противоречи на приложимия материален закон, тъй като съставът на административния съд не е съобразил липсата на данни имотът да е предоставен за управление на МВР, (чийто министър е претендирал издаването на заповед при условията на чл. 80 ЗДС), както и за валидното прекратяване на наемния договор с едномесечно писмено предизвестие, при условията на чл. 238 ЗЗД. Поради това, жалбоподателката моли настоящата инстанция да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Валентина Руменова Димитрова срещу заповед № РД-15-220/14.09.2006 г. на областен управител на област София, с която е наредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост (съставен АДС № 6633/368/16.05.1966 г.), а именно апартамент № 28 (стар № 10), находящ се в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър" бл. 21, вх. Б, ет. 4. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. При това обосновано и правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. В тази връзка са съобразени всички релевантни обстоятелства, установени по приложените по делото доказателства, че жилището е държавна собственост, към момента на постановяване на заповедта се държи без правно основание от жалбоподателката, след като безсрочното й наемно правоотношение е прекратено с едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД, (редовно връчено на 21.03.2006 г. при отказ, видно от протокол от същата дата, преподписан от двама свидетели) приложим на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е направен съответен извод, че актът е издаден при наличието на всички фактически предпоставки по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Според последната разпоредба (в приложимата й редакция по ДВ бр. 32/2005 г.), имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, ползва се не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител по мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Тълкуването й налага извод, че мотивирано искане на съответен министър или ръководител на ведомство следва да е налице в случаите, в които държавен жилищен имот е предоставен за управление на министерство или ведомство. В случая, такова искане е обективирано в приложеното по делото писмо изх. № I - 8513/25.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Това обстоятелство, наред с отбелязването в съставения за имота акт за държавна собственост, че жилището е предоставено на министерството на вътрешните работи, констатирано от административният съд, обуславят направеният от последния извод за законосъобразността на оспорения акт. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, следва да се отбележи обстоятелството, че договор рег. № ДС455/05.02.2003 г. за наем на ведомствено жилище по чл. 29 ППЗДС, въз основа на който Валентина Димитрова твърди, че има правно основание да държи имота, е сключен между нея и Дирекция "МТОСО" при Министерство на вътрешните работи. Неоснователни са и наведените от касатора доводи за липсата на основание за прекратяване с едномесечно предизвестие при условията на чл. 238 ЗЗД на същия договор, доколкото в неговия чл. 7, ал. 2 изрично е уговорено, че горепосоченият ред е приложим включително в случаите на системно неплащане в срок на наемна цена или припадащи се консумативни разноски от наемателя, както и ако жилището е наето от лице, което не работи в съответното ведомство. По изложените съображения, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение