Решение № 9937 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2012 г.

Решение № 9937 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ (отм.). Образувано е по жалба на ЕТ "Нешев - Георги Йочев", със седалище и адрес на управление в гр. Ловеч, подадена чрез упълномощен адв. Кривошиева, против решение № Ж-259 от 24.09.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по преписка вх. № Е-11Е-00-29/11.07.2012 г. С жалбата се релевират отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на нормативно уредената процедура в чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ. Жалбоподателят твърди, че Комисията е изискала от енергийното предприятие да извърши проверка и да представи становище по нея, без да изпълни задълженията си на независим специализиран регулаторен орган и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне преписката на ответника за произнасяне със задължителни указания за изпълнение на задължителната процедура. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Райков, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира, че не е налице твърдяното нарушение, защото е извършена проверка от Комисията, за която е съставен констативен протокол на 4.10.2012 г. в присъствието на свидетели. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, която в съдебно заседание и с писмени бележки развива доводи за законосъобразност на обжалваното решение и от фактическа страна за липса на допуснато нарушение от дружеството при определяне на задълженията по съставената корекционна сметка. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана с жалба вх. № Е -11Й-00-29/11.07.2012 г., подадена от ЕТ "Нешев - Георги Йочев", гр. Ловеч, в която е вписано, че е "относно изнасяне на средство за търговско измерване на ул. "Цачо Шишков" № 40Б, гр. Ловеч за търговски обект "Ресторант Интернационал" /бивш "Хемус"/". От съдържанието на жалбата е видно, че жалбоподателят уведомява Комисията за свои спорове с "ЧЕЗ Разпределение България" АД от 2008 г. във връзка с местоположението на електромер извън обекта, който отчита разходваната от ресторанта електоенергия и относно начислената допълнителна енергия на стойност 2151,96 лв. след съставяне на констативен протокол № 3004846/4.10.2011 г., която корекция на сметката е предмет на съдебен иск срещу "ЧЕЗ Електро България" АД в Районен съд - Ловеч, по който се чака съдебно решение. ЕТ "Нешев - Георги Йочев" е поискал от ДКЕВР да извърши проверка относно това, къде е монтирано таблото, в което се намира електромера, измерващ потребената от обекта енергия и дали това го поставя в неравностойно положение като потребител да заплаща енергия, която не е разходвал, по показания които не може да следи и Комисията да задължи "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД да осигурят свободното упражняване на правата му. От приложената по делото административна преписка е видно, че ДКЕВР е изпратила писмо изх. № Е-11Й-00-29/16.07.2012 г. до "ЧЕЗ Разпределение България" АД, към което е приложено копие от горепосочената жалба и е поискано от дружеството да извърши проверка и да представи писмено становище по случая. В отговор "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изпратило писмо, входирано в ДКЕВР с вх. № Е-11Й-00-29/14.09.2012 г., в което се заявява, че е извършена проверка, при която е установено, че е извършена корекция в сметката с цел компенсиране на разлика между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, като служителите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са постъпили коректно, съгласно действащите нормативни разпоредби и Общите условия на договорите и след приключване на проверката с констативен протокол на 4.10.2011 г. е монтирано ново средство за измерване, а относно искането за изнасяне на електромерното табло на границата на собственост Комисията е информирана, че "обекта ще бъде изпълнен в срок от два месеца". Въз основа на полученото становище главният директор на Главна Дирекция "Разглеждане на жалби и разрешаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-Дк-588/19.09.2012 г., с който е прието, че случаят е изяснен, предприетите действия от дружеството са коректни и се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. На закрито заседание, проведено на 24.09.2012 г., ДКЕВР е приела процесното решение № Ж-259 от 24.09.2012 г. за прекратяване на преписката, копие от което е изпратено на подателя на жалбата и "ЧЕЗ Разпределение България" АД. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна. По делото не е представено доказателство за датата на получаване на обжалваното решение от жалбоподателя и тъй като ответникът не възразява за просроченост на жалбата, съдът счита, че тя е подадена в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11Е-00-29/11.07.2012 г. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ и е приел, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му и е обективиран в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ (отм.) Съобразно на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в ал. 7 на горепосочения чл. е предвидено, че редът на подаване на жалбите и тяхното разглеждане се регламентира с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. Към настоящия момент действа Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката /обн. в ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г./ По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт със закона се преценява към момента на издаването му. Атакуваното решение на ДКЕВР е издадено на дата 24.09.2012 г., към който момент е в сила Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г./. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ (отм.) регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо изх. № Е-11Й-00-29/26.10.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с копие от административна преписка. Съдът констатира по тази преписка, че в нея се съдържа писмо изх. № Е - 11Й- 00-29/16.07.2012 г. до "ЧЕЗ Разпределение България" АД, към което е приложено копие от горепосочената жалба и се иска от дружеството на основание чл. 98, ал. 3 отНЛДЕ да извърши проверка и да представи писмено становище по случая. Становището на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е постъпило в ДКЕВР с приложени доказателства и по него е изготвен горепосочения Доклад, с който се предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосоченото писмо от "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. След постъпилото писмено становище от страна на дружеството ДКЕВР не е извършена никаква проверка по случая, а главният директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и разрешаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-Дк-588/19.09.2012 г., с който дословно е преписал становището на енергийното предприятие, което изцяло е възпроизведено и в решението на ДКЕВР. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ (отм.). По жалбата на ЕТ "Нешев - Георги Йочев" не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, който да е подписан от лицата извършили проверката и от проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола, като в чл. 100, ал. 3 и ал. 4 от НЛДЕ (отм.) са регламентирани "заключение" и "доклад" като два различни документа. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. В писмените бележки на процесуалния представител на ДКЕВР е изложено твърдение, че след извършена проверка от страна на ДКЕВР на действията на дружеството е съставен констативен протокол № 3004846/4.10.2012 г. в присъствието на свидетели. Съдът намира, че това изявление не отговаря на истината, защото констативен протокол, съставен на горепосочената дата не е приложен към преписката, а ако евентуално такъв съществува, той би бил неотносим към настоящия правен спор, защото цитираната дата 4.10.2012 г. е последваща след издаване на обжалваното решение. Констативен протокол с посочения от ДКЕВР номер 3004846 е представен с преписката, но той е с дата 4.10.2011 г. От текста на визирания протокол се установява по безспорен начин, че той е съставен не от ДКЕВР, каквото е твърдението на Комисията, а от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като в него не е отразено участието на нито един служител на ДКЕВР. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Описаните по- горе нарушения са съществени, защото поради допускането им жалбоподателят е бил лишен от възможността да осъществи защитата си и да е обект на независима проверка от страна на специализирания орган - ДКЕВР, а искането му е било в този смисъл. Следва да се има предвид, че в ЗЕ и приложимата в случая НЛДЕ (отм.) е регламентирана формална процедура, съставляваща сложен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители, с който се надграждат общите процесуални правила, визирани в раздел I, глава V от АПК, която процедура не е изпълнена, което съществено е опорочило обжалваното решение. За пълнота на изложението следва да се отрази и обстоятелството, че с процесното решение ДКЕВР е обсъждала дължимостта на коригираната сметка за начислена допълнителна енергия на стойност 2151,96 лв., за която самият жалбоподател е заявил пред ДКЕВР, че е предмет на съдебен иск срещу "ЧЕЗ Електро България" АД в Районен съд - Ловеч, по който се чака съдебно решение. В същност в заглавната част на искането на жалбоподателя до ДКЕВР е вписано изрично, че е "относно изнасяне на средство за търговско измерване на ул. "Цачо Шишков" № 40Б, гр. Ловеч за търговски обект "Ресторант Интернационал" /бивш "Хемус"/". По това основно искане Комисията се е произнесла само с едно изречение, според което от дружеството уточняват, че електромерното табло ще бъде изнесено на границата на собственост в срок до два месеца. Тоест ДКЕВР се е позовала на заявено обещание от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, вместо да изпълни задължението си на регулаторен орган и да даде задължително предписание на дружеството в този смисъл. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка от страна на ДКЕВР и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение