Решение № 5991 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2011 г.

Решение № 5991 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби - от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от "ТЕМ - 1" ООД, гр. София, представлявано от управителя му Митко Господинов Маринов, срещу решение № 15293 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 12714/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, V отделение. С посоченото решение е отменено по жалба на "Каолин" АД, гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, разрешение № 53/16.07.2009 г. на министъра на икономиката и енергетиката за търсене и проучване на подземни богатства. Касаторите поддържат в касационните си жалби неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 АПК, и искат отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Каолин" АД, гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, иска оставяне на решението в сила. Подробни съображения излага в писмено становище. Заинтересованите страни - "Пътища и мостове" ЕООД и "Сибелко" ООД, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационните жалби по наведените в тях касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, V отделение, е отменил по жалба на "Каолин" АД, гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, разрешение № 53/16.07.2009 г. на "ТЕМ - 1" ООД, издадено от министъра на икономиката и енергетиката, за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, в перспективна площ "Круша", разположена в землищата на с. Казашка река, с. Юнак и с. Дъбравино, община Аврен, област Варна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваното разрешение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е съобразил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗПБ (ДВ, бр. 55/2007 г.), съгласно които разрешение за търсене и/или проучване се предоставя на физически и юридически лица, които удостоверят, че имат надлежна регистрация като търговец и притежават необходимите за извършване на съответните дейности технически, управленски и финансови възможности, като разрешението се предоставя след съгласуване със специализираната карта и регистър на находищата на подземни богатства. В съответствие с тези изисквания в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗПБ (ДВ, бр. 55/2007 г.) е залегнало законовото изискване към заявлението на кандидатите да се прилага извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. В случая титулярът на обжалваното разрешение е вписан в регистъра за търговските дружества през 2007 г. (решение № 1 от 15.03.2007 г. по ф. дело № 3798/2007 г. на СГС), а конкурсната процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване е обявена през 2008 г. Съдът е взел предвид, че посочените законови разпоредби са императивни и административният орган при определяне на условията за издаване на процесното разрешение, както и при вземане на решението си за издаването му, е следвало да се съобрази със същите безусловно. Цитираните разпоредби са свързани с преценката за наличието и степента на техническите, управленски и финансови възможности на кандидатите, в който смисъл е и т. VI от Съдържанието и критериите за оценка на конкурсните предложения - доказан опит в търсенето, проучването и добива на неметални полезни изкопаеми и изпълнението от кандидата на проекти за търсене, проучване и добив на територията на Република България и/или на територията на други държави. В случая изискването по чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗПБ (ДВ, бр. 55/2007 г.) за представяне на извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години е нарушено от административния орган, който в заповедта за откриване на процедурата не е предвидил изпълнението на това императивно изискване. Формулираното в закона изискване безспорно цели гарантиране, че разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства, изключителна държавна собственост, ще бъдат предоставяни на лица, притежаващи както доказани финансови възможности, така и стабилност на същите, а също и установяване на обстоятелството, че същите са действащи предприятия и разполагат с необходимите технически и управленски възможности. Освен това, с посоченото законово изискване се цели установяване на факта, че кандидатите са действащи предприятия и ще останат такива в предвидимо бъдеще. С непоставяне на изискването за представяне на годишни счетоводни отчети за последните три години органът не е могъл да получи нужната му по закон информация, за да извърши преценка за съответствието на възможностите на кандидатите с оглед изискванията на закона и неговата цел. Отделно от това, в представената по делото административна преписка, по която е издаден обжалваният акт, липсват доказателства в случая да е било извършено и съгласуване със специализираната карта и регистър на разрешенията, както и със специализираната карта и регистър на находищата на подземни богатства. Това изискване е било залегнало в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПБ (ДВ, бр. 55/2007 г.), т. е. в редакцията му преди изменението в ДВ, бр. 70/8.08.2008 г., но съгласно § 86 ЗИДЗПБ процедурите, започнали до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред в срок две години от влизането му в сила, а процедурата безспорно е започнала с издаването на заповед № РД 16-450/30.04.2008 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за единен регистър и кадастър на разрешенията за търсене и/или проучване компетентните органи по чл. 6 ЗПБ откриват производство по предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване или на концесия за добив на подземни богатства след получаване на справка от Министерството на околната среда и водите, съдържаща обстоятелства, свързани с други предоставени разрешения, които засягат същата площ и са отразени в единния регистър и кадастър. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореното разрешение на министъра на икономиката и енергетиката е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационните жалби, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,