Решение № 3432 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2019 г.

Решение № 3432 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 176 във вр. с 208 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Л. П. от [населено място] чрез пълномощника му адв. М. В. за допълване на решение № 16027 от 26.11.2019 г., постановено по адм. д. № 8953/2019 г. на Върховният административен съд, състав на първо отделение. В молбата се твърди, че решението на съда е непълно и следва да бъде допълнено, в това число и като бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски. Ответният по искането директор на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община чрез своя процесуален представител юрк. Йосифова взема становище за неоснователност на същото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че искането за допълване на решението е неоснователно, изключая искането за присъждане на разноски, което следва да бъде уважено. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 176, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Искането е подадено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно, изключая искането за присъждане на разноски, в която част следва да бъде уважено. От данните по делото е видно, че с решение № 16027 от 26.11.2019 г., постановено по адм. д. № 8953/2019 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е обезсилил решение № 3821 от 05.06.2019 г. на Административен съд – С. град, трето отделение, 70 ти състав, постановено по адм. дело № 9525 по описа за 2018 г. в частта, в която е отменен по жалба на Л. П., ЕГН [ЕГН], акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ18 – ГР94-814/8 от 18.05.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи С./Триадица" на дирекция "Общински приходи към направление "Финанси и стопанска дейност" към Столична община, потвърден с решение № СФДЦ – РД28 – 124 от 22.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, в частта му за разликата от 142, 58 лв. до 608, 40 лв. за установени задължения за данък недвижим имат за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за разликата от 40, 24 лв. до 67, 71 лв. за лихвите за забава върху тази сума; и за разликата от 143, 67 лв. до 811, 30 лв. задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и за лихвите върху тази сума за разликата от 37, 97 лв. до 122, 29 лв., и за такса битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 48, 13 лв. и лихви за забава в размер на 122, 29 лв. и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, против решение № 3821 от 05.06.2019 г. на Административен съд – С.-град, трето отделение, 70 ти състав, постановено по адм. дело № 9525 по описа за 2018 г. в частта, в която е отменен по жалба на Л. П., ЕГН [ЕГН], акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДСЦ18 – ГР94-814/8 от 18.05.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи С./Триадица" на дирекция "Общински приходи към направление "Финанси и стопанска дейност" към Столична община, потвърден с решение № СФДЦ – РД28 – 124 от 22.06.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, в частта му: за установени задължения за данък недвижим имат за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 142,58 лв., лихви за забава върху тази сума в размер на 40,24 лв.; задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 143,67 лв. и лихвите за забава върху тази сума в размер на 37,97 лв. и е прекратил производството по делото в тази му част. В решението изрично е посочено, че в частта, в която касационната жалба се остава без разглеждане и производството по делото се прекратява, същото може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението, че същото е изготвено. По делото няма постъпила частна жалба срещу така постановеното решение, поради което същото е влязло в сила в тази си част. Изложените в молбата доводи за допълване на решението са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани. Те се изграждат въз основа на административен акт, който е бил отменен по реда на административното оспорване - първоначално издадения акт за установяване на задължение за декларация, или касаят правилността на оспорения административен акт, който е отменен от първоинстанционния съд. Това решение е влязло в законна сила, тъй като касационната жалба срещу него е оставена без разглеждане, а решението на Върховния административен съд в тази му част не е обжалвано. Искането за допълване се явява основателна в частта му за разноските. Видно от данните по делото, с писмения отговор по касационната жалба ответникът по касация е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски за тази инстанция. На л. 24 от настоящето дело е приложен и списък с разноски, с който се претендира заплащане на 500 лв. адвокатски хонорар. Доказателства за неговото плащане са приложени на л. 9 от делото. По това искане няма произнасяне с посоченото по-горе решение. Същото е основателна и следва да бъде уважено, тъй като при условията на чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК ответникът по касация има право на разноски в случаите, когато касационната жалба се оставя без разглеждане като недопустима. Водим от горното и на основание чл. 176 във вр. с 228 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,