Решение № 3931 от 11.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ауто Ка ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощения адвокат Р. Василева, срещу Решение 126 от 23.06.2022 г., постановено по адм. д. 125 по описа на Административен съд Сливен (АС Сливен) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 32-72244 от 04.03.2022 г. на директора на Териториална дирекция - Митница Бургас (ТДМ Бургас) към Агенция Митници (АМ). Предвид изложеното в касационната жалба, доводите на Ауто Ка ЕООД за неправилност на обжалваното съдебно решение са основани на твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон. Релевират се оплаквания във връзка с приетото от съда относно приложението на чл. 19б, ал. 1, изр. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС) и правното значение на пропускането му. Твърди се, че съдът неправилно приел наличието на предпоставки за издаване на спорния административен акт, тъй като докладът, въз основа на чиито констатации е издаден той, не бил представен в цялост. Неправилно приел, че актът е валиден, а доводите за неговата нищожност касационният жалбоподател свързва с липсата на доказателства за компетентност на органа издател. Предвид всичко изложено в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което спорното митническо решение да бъде обявено за нищожно или неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В представена по делото молба от 10.02.2023 г. се излагат допълнителни съображения относно срока по чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ и се прави искане за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 55, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - директорът на ТДМ Бургас, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба в представено писмено становище по същество на спора от 09.02.2023 г. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 32-72244 от 04.03.2022 г., издадено от директора на ТДМ Бургас към АМ, с което по митническа декларация (МД) с MRN 19BG001009001817R0 митническият орган е определил за вземане под отчет и досъбиране ново митническо задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 93,88 лв. Така определената сума, ведно с лихвите върху нея, считано от датата на приемане на процесната МД - 02.09.2019 г. до датата на връчване на решението 10.03.2022 г., е установена като задължение за доплащане в тежест на Ауто Ка ЕООД. Въз основа на безспорна фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на оспорването. Приел, че административното производство е инициирано от митническия орган при упражняване на правомощията му по извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и при провеждането му не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отхвърлил основното възражение, свързано с приложението на чл. 19б, ал. 1 ЗМ, като изложил съображения, че разпоредбата не регламентира срок с императивен характер, поради което неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разгледал начина на формиране на данъчната основа при внос по чл. 16 ЗМ и приел, че разходите за услугите по разкрепване на товар и деконтейнеризация, съгласно Фактура 1000049212 от 28.08.2019 г., извършени до първото местоназначение на внесените 4 броя автомобили, са пряко свързани с вноса и се обхващат от разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Позовал се на легалната дефиниция за понятието първо местоназначение по § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от гледна точка на конкретния случай, като съобразил, че съгласно приложения към МД коносамент MEDUMT580690, стоките са превозени от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, България. Доколкото при съставянето на процесната МД и определянето на данъчната основа Ауто Ка ЕООД не е включило извършените разходи по Фактура 00049212 от 28.08.2019 г. на обща стойност 469,39 лв., съдът направил извод, че тя следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа. Въз основа на горното приел, че на основание чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 4, във връзка с § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за автомобилите, декларирани с МД MRN19BG001009001817R0, правилно е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 93,88 лв. Поради това, е отхвърлил жалбата на Ауто Ка ЕООД и осъдил дружеството да заплати направените от другата страна разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз: Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, направено с молбата на касационния жалбоподател от 10.02.2023 г., по въпроса: Следва ли разпоредбата на чл. 55, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се отнася само за сроковете, определени в митническото законодателство за изпълнение на задълженията на икономическите оператори и другите лица, различни от митническите органи, или същата следва да се тълкува в смисъл, че се отнася и за сроковете, определени в националното законодателство за издаване на решение по прилагане на митническото законодателство, и по-конкретно, решение, с което се установяват митнически задължения и/или други публични държавни вземания?, е неоснователно. Лишено от основание е обвързването на срока по чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ с разпоредбата на чл. 55, пар. 1 МКС и тълкуването й през призмата на тази разпоредба. В спора тя е неприложима, поради което не възниква необходимост от тълкуването й във връзка с прилагането на правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 ЗМ е неотносима към предпоставките за възникване на митническите задължения и към създаването на изпълнително основание за тях. По доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение, релевирани в касационната жалба: При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи, които са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател възражения за нищожност на оспорения пред административния съд акт и неправилност на решението на това основание. Обоснован на приобщените по делото доказателства е изводът на съда, че решението е издадено от административен орган в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 19б, ал. 7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 гласи, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед безспорно установените по делото факти и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, при осъществено деклариране на стока на територията на Митническо бюро Сливен, митническо учреждение в структурата на ТДМ Бургас (вж. Заповед ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, изменена със Заповед ЗМФ-642/28.07.2021 г.) и издаването на акта, не по заявление на лицето, се обуславя изводът, че териториално и материално компетентен да издаде оспореното решение е именно директорът на ТДМ Бургас. Последният е преназначен на тази длъжност въз основа на Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници, издадена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител и Постановление 227 на МС от 13.07.2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция Митници. По касационното оплакване, свързано с приложението на чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ настоящият състав приема следното: Разпоредбата не е с императивен характер и пропускането на този срок не засяга законосъобразността на решението на митническия орган. При това в казуса спорното решение не е издадено по заявление на заинтересованото лице. Трайна е съдебната практика, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което само по себе си постановяването им след изтичането на тези срокове не рефлектира върху тяхната законосъобразност. В този смисъл съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос се споделят от настоящия състав. Неоправдан е и доводът на касационния жалбоподател, че Доклад с рег. 32-363918 от 15.11.2021 г., в който се съдържат констатациите от извършения последващ контрол по смисъла на чл. 48 МКС и въз основа на който е издадено оспорваното митническо решение, не бил представен в неговата цялост, тъй като не са представени повечето от събраните доказателства по време на проверката. Видно от приобщените по делото доказателства цитираният доклад е представен в цялост, тоест и в относимата към спора част (вж. стр. 86 - 88 от него), а относимите към процесния внос документи са приобщени по делото. По отношение на правилното прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застрховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Не е спорно, че с Фактура 1000049212 от 28.08.2019 г., издадена от «БМФ Порт Бургас» ЕАД, с получател Ауто Ка ЕООД, във връзка с вноса на стока, превозена с контейнер MSCU5200029, са фактурирани услуги по разкрепване на товар в 40 конт. и деконтейнеризация Запад 4 бр. автомобила, извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната на обща стойност 469,39 лв. Безспорно е и обстоятелството, че автомобилите са превозени със същия контейнер, видно от представения коносамент. От съдържанието на коносамента се установява и обстоятелството, че пристанището на разтоварване на автомобилите е в гр. Бургас, България, тоест първото местоназначение, респ. първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид това правилно е прието, че са налице възприетите от митническите органи предпоставки за увеличаване на данъчната основа в процесната МД, тъй като предоставените услуги, разходите за които са оформени във фактурата от 28.08.2019 г. са извършени до първото местоназначение на стоката, преди освобождаването ѝ за потребление и оформянето ѝ в митнически режим на внос с оглед декларирането ѝ на 02.09.2019 г. пред Митническо бюро Сливен. По изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора на АМ се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение