Решение № 15149 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2014 г.

Решение № 15149 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Антисел България" ООД, (с предишно наименование "Антисел Братя Селидис България" ООД), чрез пълномощника адв. Р. Николов срещу решение № 7602 от 05.12.2013 г. по адм. дело № 5391 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2001104293 от 15.08.2011 г., потвърден с решение № 583/19.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 54 000 лв. по фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. и м. 02.2008 г. и лихви за забава в размер на 23 655.08 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения за това, че изложените мотиви не кореспондират с фактите по делото, решението се основава на доказателства, които не са събрани с участие на страните по делото, нарушени са основни правила на съдебния процес. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна, счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. По същество на спора, административният съд е установил, че законосъобразно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 54 000 лв. и начислени лихви за забава в размер на 23 655.08 лв. по три фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г., както и за данъчен период м. 02.2008 г. с предмет "ТВ реклама в Канал "0", поради липса на положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 и чл. 9 ЗДДС. В обжалваното решение първостепенният съд е приел, че обстоятелството, че между жалбоподателя и доставчика "Алфа Браво", както и между последния и предходните доставчици има сключени договори и издадени фактури, само по себе си не може да обуслови наличието на реално осъществена доставка. По отношение на констатациите на повторната съдебно- счетоводна експертиза, съдът е посочил, че нейните изводи за надлежно осчетоводяване на стопанските операции не водят до извод, различен от този, формиран от органите по приходите. В обобщени мотиви съдът е счел, че както в двете ревизионни производства, така и в съдебната фаза на спора, ревизираното дружество не е представило доказателства за това кой е изработил рекламния клип, в какво се изразява той, не са представени документи относно вложените материали, използваните проекти, техническите средства, не са конкретизирани ресурсите а неговото създаване,, за ползвания софтуеър, документи за лиценз на този софтуеър. Прието е още, че липсват доказателства за приемане и предаване на рекламния клип, а така също и за времето на излъчването на клипа. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът на приходните органи за правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочения по-горе доставчик за законосъобразен, тъй като не е установена реалността на спорните доставки. Не може само при наличие на договор, който може да замести фактурата и да е доказателство за възникнали облигационни отношения между сключилите го страни да се приеме, че е изпълнен сложния фактически състав по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС за признаване правото на приспадане на платения по фактурата ДДС като данъчен кредит. По делото няма никакви писмени доказателства за това по какъв начин са изпълнени договореностите от издателя на фактурите - "Алфа Браво" ЕООД, което правилно е мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че законосъобразно с ревизионния акт това право за получателя по фактурите не е признато. Наистина посоченото право не може да бъде обвързано от констатациите в ревизионния акт, че не е доказана кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, тъй като получателят не може да е отговорен за техните действия/бездействия. В същото време обаче не може да не се отчете и обстоятелството, че след като получателят претендира материалното право да упражни правото си на данъчен кредит, то в негова тежест е да докаже по убедителен начин с писмени доказателства и доказателствени средства, допустими по ДОПК, че фактурираните услуги действително са извършени, т. е. че е налице получен от него резултат по доставките. Това означава, че доказателства за това реално извършване следва да се намират не само при доставчиците, но и при получателя, тъй като тежестта да докаже предпоставките на закона за реално осъществени доставки на услуги е негова, а не на приходните органи. Последните в ревизионния акт са твърдели отрицателни факти, които по общите правила на доказването не са длъжни да доказват. Този, който твърди положителните факти, от които черпи права, а в случая това е материалното право на приспадане на данъчен кредит, е длъжен да ги докаже. Решаващото в случая за обосноваване на отказът на признаване приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС е недоказани реални доставки на услуги по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като за оспорващият е съществувало задължението да установи положителният факт - получени от него услуги по облагаеми доставки, отразени в процесните фактури, издадени от "Алфа Браво" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. и м. 02.2008 г. От жалбоподателя и от доставчика "Алфа Браво " ЕООД са представени Договорите, по които са издадени съответните фактури. От анализа на договорите с предмет "да организира и да следи за излъчването на рекламен видеоклип", стопанската операция, отразена във фактурите и събраните доказателства в хода на административното и съдебно оспорване на РА, не се установява в какво се състои услугата по Договора и как е осъществявана, по-точно как е контролирано изпълнението на рекламата и какви са доставките, които са оценени на една значителна стойност и то осъществени за кратък период от време - само за три месеца - м. 11 и м. 12.2007 г., и м. 02.2008 г. при това единствено и само от едно физическо лице - управителя на "Алфа Браво" ЕООД. Правилно съдът е заключил, че видеоклипът е изготвен в предходни периоди, когато е бил излъчван и процесните фактури и договори са само за проследяване на излъчването на вече съществуващ видеоклип, както и че в случая не е създаван рекламен продукт, тъй като се касае за последващо излъчване на един и същ видеоклип, който е бил изготвен в предходни периоди. В касационната жалба основателно се възразява, че въпросът за наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС не е предмет на делото, а в съдебното решение е релевирана посочената норма. Настоящият състав констатира, че в констатациите на ревизионния акт е извършено позоваване на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, същото е възпроизведено и от съда на стр. 6 от решението, но цитираната норма е неприложима, тъй като същата би могла да намери приложение евентуално в производство по чл. 177 ЗДДС, каквото не е настоящето. В същото време в ревизионния акт са изложени констатации, че не са ангажирани доказателства за реалното изпълнение на фактурираните услуги от "Алфа Браво" ЕООД, като предвид всичко гореизложено същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Независимо от изхода на спора, доколкото с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК, искането на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" - София направено пред касационната инстанция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение