Решение № 1522 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2011 г.

Решение № 1522 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ТЕЦ Варна" ЕАД, с. Езерово, общ. Белослав, чрез процесуалния си представител адв. Ася Тодорова срещу решение № 4489 от 30.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7127/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прихващане или възстановяване № 1000008 от 8.02.2010 г., издаден от Наталия Георгиева Чернева, главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО" в частта, потвърдена с решение № 472 от 6.04.2010 г. и решение № 1032 от 15.07.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 472 от 6.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с която е отказано възстановяване на законна лихва върху възстановен на дружеството ДДС в размер на 4 153 386.73 лв. за периода от 28.07.2008 г. до 27.11.2008 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и изцяло немотивирано. Жалбоподателят твърди, че органът по приходите не е спазил нормативно установения срок за възстановяване на декларирания данък - 45 дни, съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (в сила до 31.12.2009 г.). Дружеството претендира и законната лихва от датата, на която е следвало да бъде възстановен данъкът до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възстановяването на сроковете по данъчното производство по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Гърбелова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от "ТЕЦ Варна" ЕАД срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1000008/8.02.2010 г. на ТД на НАП "ГДО" - гр. София в частта, потвърдена с решение № 472 от 6.04.2010 г. и решение № 1032 от 15.07.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 472 от 6.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с която е отказано възстановяване на законна лихва върху възстановен на дружеството ДДС в размер на 4 153 386.73 лв. за периода от 28.07.2008 г. до 27.11.2008 г. След извършена ревизия на 22.07.2009 г. на дружеството е възстановен данък в размер на 4 108 290.38 лв. Жалбоподателят претендира за законната лихва след изтичането на 45-дневния срок от подаването на последната справка-декларация (СД) за м. май 2008 г., която е представена на 13.06.2008 г. Съдът е приел, че спорът по делото е изцяло правен и се свежда до това, изпаднали ли са органите по приходите в забава с подаване на СД по ЗДДС за м. май 2008 г. с изтичане на срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. дължи ли се лихва за забава за периода от изтичане на 45-дневния срок на 28.07.08 г. до 27.11.2008 г., от която дата е начислена законна лихва върху дължимия ДДС за възстановяване. Съгласно чл. 88, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. По аргумент от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС декларирането на данъка от регистрираното лице става именно чрез подаване на справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Справка-декларацията по ал. 1 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона (чл. 125, ал. 8 от ЗДДС). Съдът е възприел становището, че след като регистрираното лице само определя резултата (данък за внасяне, респ. данък за възстановяване) за всеки данъчен период (чл. 88, ал. 4 ЗДДС), органите на приходната администрация не могат да изпаднат в забава само с изтичането на срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС, уреждаща правилата за прихващане, приспадане и възстановяване касае именно декларирания от лицето резултат за периода. Нормата на чл. 92 ЗДДС касае данъка за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, т. е. данъка, който лицето само е декларирало с подаване на справка-декларация. В случай, че лицето не посочи в подадената от него СД, че е налице данък за възстановяване, същото няма как да претендира, че органите по приходите не са възстановили този данък в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Съдът е приел, че след като регистрираното лице не е подало коректна СД, органите не могат да изпаднат в забава и са постановили оспорения акт при правилно приложение на закона. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Касационната инстанция счита, че по този въпрос административният съд е формулирал обосновани изводи. Съгласно текста на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Целта на разпоредбата е да се обезщетят ревизираните лица за удължените срокове за завършване на ревизията, както и да се акцентира върху отговорността на приходната администрация за по-късното възстановяване на сумите. В случая обаче, се касае за СД, в която не са попълнени реквизитите за размера на данъка, подлежащ на възстановяване. Жалбоподателят не е посочил данък, подлежащ на възстановяване и не е приложил справка за извършеното приспадане. Данъчният субект няма основание да претендира начисляване лихва за забава, след като по негова вина ДДС не е възстановен в регламентирания в чл. 92, ал. 1, т 4 от ЗДДС срок. Едва след подаване на СД за съответния период, за органите по приходите възниква задължение за започване на процедура по прихващане или възстановяване на ДДС. Задълженото лице е длъжно да уведоми органите за приключилия период с отразяване коректно на съответния данък, от която дата започва да тече срокът по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Видно от данните по делото жалбоподателят не е спазил нормативните изисквания, поради което не може да се приеме, че органът по приходите е изпаднал в забава и следва да възстанови лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че отказвайки да заплати лихва за забава върху подлежащ на възстановяване данък, органът по приходите е приложил правилно материалния закон и е издал един законосъобразен административен акт. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, настоящата инстанция намира, че следва да присъди такова в размер на 150 лв., платими от касатора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,