Решение № 9129 от 10.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2021 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на [наименование] гр. София, чрез пълномощника си адвокат А. Лазарков от АК София, против решение 1064/22.02.2021 г., постановено по адм. дело 9713/2020 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Семерджиева, чрез пълномощника си адв. А. Койчева оспорва касационната жалба като неоснователна, като подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Отказ изх.7/15.09.2020 г. на директора на [наименование] гр. София да издаде удостоверение за преместване на ученика И. Панчев по см. на чл.108, ал.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Първоинстанционния съд е приел за установени следните факти: На 14.09.2020 г. В. Семерджиева е подала по електронен път заявление с вх. 4382, в което е изразила своето желание да премести сина си И. Панчев от [наименование] гр. София, който е ученик в същото училище. Към заявлението е приложено влязло в сила съдебно решение от 26.02.2019 г. по гр. д. 63926/ 2018 г. на Софийски районен съд /СРС/, с което е утвърдено постигнатото между нея и бащата на детето - К. Панчев споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата но което родителските права по отношение малолетното дете И. Панчев са предоставени за съвместно упражняване от двамата родители. Приложена е и заповед за незабавна защита от 30.09.2019 г., която има действие до приключването на гр. дело 54941/ 2019г на СРС със заповед за защита или отказа да се издаде такава, по силата но която бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение майката и детето, да не ги доближава на разстояние по-малко от 100 м., забранява му се да доближава жилището което обитават на разстояние не по-малко от 100м., както и местоработата на майката и местата за социални контакти на двамата. Представено е и решението по гр. д. 54941/ 2019г по описа на СРС /невлязло в сила/, с което се отказва да се издаде заповед за защита с която по отношение бащата да бъдат взети мерките по чл. 5 от ЗЗДН. С писмо изх. 92-1109/14.09.2020 г., директора на [наименование]на осн. чл.108, ал.1, т.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. на МОН е уведомил директора на [наименование] гр. София за заявеното желание за прием на ученика И. Панчев в повереното му училище. По повод на полученото писмо, директора на [наименование] гр. София е уведомил бащата на малолетния И. за изявеното желание от страна на майката за преместване на детето в друго училище. С писмо вх. 3/15.09.2020 г. К. Панчев е изразил изричното си несъгласие за преместване на детето му от [наименование] в друго училище. По делото е приложен социален доклад, изготвен на осн. чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, в който е изразено становище, че няма данни за социална изолация на детето, налице е желание на майката за преместване на детето в друго училище с цел предоставяне на по-добро образование. На 15.09.2020 г. директора на [наименование] гр. София е издал оспорения отказ изх. 7 за издаване на удостоверение за преместване на ученика И. Панчев в приемащото училището по смисъла на чл.108, ал.2 от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Въз основа на приетите по делото доказателства, АССГ е обосновал правни изводи, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същият е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за издаването си, но е материално незаконосъобразен. АС е приел, че писмото е мотивирано с липсата на съгласие на бащата, детето И. Панчев да бъде преместено от [наименование] в друго училище. Счел е, че спорът е правен и е свързан с приложението на чл. 108, ал. 1 и 2 от Наредба 10 от 01.09.2016 г. ,издадена на основание чл. 22, ал. 10 и чл. 146, ал. 2, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Посочил е, че разпоредбите са ясно формулирани и сочат еднозначно, че единствено условие за издаване на удостоверение за преместване на ученик в друго училище е директорът на училището, в което ученикът се е обучавал, да е получил от директора на приемащото училище уведомление, че във връзка с подадено писмено заявление от родител съобразно чл. 108, ал. 1 от Наредбата, това училище потвърждава наличието на възможност да запише ученика в него. Приел е, че директора действа в условията на обвързана компетентност и щом са налице условията на цитираните норми, то удостоверението следва да бъде издадено и предоставено на приемащото училище в указания срок. Поради тези данни, АССГ е счел, че несъгласието на бащата, адресирано до директора на [наименование] да бъде преместено детето му И. в друго училище и ирелевантно за издаване на процесното удостоверение. Обосновал е краен извод за материална незаконосъбразност на постановения отказ, поради неизпълнение на задълженията визирани в чл.108, ал.2 от Наредба 10/2016 г. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Редът и условията за преместване на учениците от I до XII клас от неспециализираните държавни, общински и частни училища са уредени в глава Пета от Наредба 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование.