Решение № 16282 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2011 г.

Решение № 16282 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 381/31.05.2011 г. постановено по адм. д. № 103/2011 г., Административният съд София - област е отхвърлил оспорването срещу заповед № 25/20.01.2011 г. на кмета на община гр. Пирдоп като неоснователно. Срещу решението е подадена касационна жалба от Пламен Кръстанов от гр. Пирдоп с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответницата Толя Иванова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът Илия Кръстанов счита решението за правилно. Ответникът Община гр. Пирдоп не везма становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението и предлага да се отмени. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. Решението е неправилно. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации, ако такива са дадени съответно направени - чл. 35 АПК. По делото не се установява да са обсъдени всички обяснения и възражения на касатора, к което е нарушена цитираната норма. В конкретния случай искането на касатора за изменение на одобрен кадастрален план пред административния орган е включвало хипотезата на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗКИР - при допусната грешка в плана чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и в нарушение на закона по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР/чл. 33 ЗТСУ (отм.) предвид несъответствие на регулационната по ДРП, одобрен със заповед № АБ- 302/08.08.1984 г. и кадастралната граница по одобрения плана от 1958 г. за УПИ - VI 550 и V - 551, кв. 28 по плана на гр. Пирдоп. Данните по делото сочат, че административният орган се произнесъл с отказ, който е мотивиран с приложението на хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1, изр. ЗКИР - непълноти и грешки в кадастралните карти и регистри и при наличие на спор за материално право. По второто искане -това по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР липсва произнасяне на този орган. Административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, а съображенията на органа не могат да бъдат замествани с тези на съда. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК има императивен характер и задължава администрацията да мотивира акта си по направените искания, съдържащи фактически и правни основания. Нарушението й е достатъчно основание за отмяната на административния акт като незаконосъобразен - постановен в нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като е приел заповедта за законосъобразна, решаващият състав на съда е постановил решението в нарушение на материалния закон. Решението като незаконосъобразно на това основание следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени с отмяна на заповед № 25/20.01.2011 г. на кмета на община гр. Пирдоп в частта й, с която е постановен отказ да се попълни кадастралния план с нова имотна граница между УПИ VI - 550 и УПИ V - 551в кв. 28 по плана на - гр. Пирдоп и делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по направеното от Пламен Константинов Кръстанов от гр. Пирдоп искане. При този изход на делото и при направеното в срока искане за присъждане на разноските и при липса на възражение за прекомерност, следва да се присъдят на Пламен Кръстанов в размер на 465.00 лв. за двете инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лв., 10.00 лв. държавна такса пред двете инстанции и 200.00 лв. представляващи депозит за в. л. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 222, ал. 1 АПК