Решение № 5204 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2018 г.

Решение № 5204 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник група "ТП" в Районно управление на МВР - Кърджали Й. Б. срещу решение № 171/12.06.2018 г. по адм. дело № 228/2018 г. на Административен съд - К., с което е отменена негова заповед за задържане на лице рег. № 1947 зз/199/31.05.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и в нарушение на материалния закон, иска отмяната, отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - В. Делимихалев, с адрес за призоваване в [населено място], жив. в [населено място], чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на В. Делимихалев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК - противозаконно пречи на властта да изпълнява задълженията си по служба. Деянието с посочената правна квалификация е извършено на 30.05.2018 г. и се е изразило в грубо нарушаване на обществения ред и съпротива срещу орган на власт, изразяващо се в блъскане и бутане, за което му е образувано бързо производство № 359/2019 г., а лицето е било задържано за срок до 24 часа с предходна заповед за задържане - рег. № 1947 зз/197/30.05.2018 г. в 19 ч. на друг полицейски орган от същото РУ за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК и е освободен на 31.05.2018 г. в 17 ч 50 м. Веднага след освобождаването му е издадена оспорената заповед, с която е задържан на 31.05.2018 г. в 18 ч. и е освободен в 17 ч. 45 мин на 01.06.2018 г. Посочено е, че след изтичане на 24 - часовото задържане, задържането му е продължило на основание данни за същото деяние, с което са осъществено при условията на идеална съвкупност двете престъпления - хулиганство и противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. АС е приел, че освен че не са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на втората заповед, оспорена в настоящето произвдство, налице е и превратно упражняване на власт и противоречие с чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като е засегнала правата на жалбоподателя в по - голяма степен от необходимото за постигане целите на принудителната административна мярка, като са изложени подробни мотиви. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС мотиви относно превратното упражняване на власт и противоречието с целта на закон, както и относно несъразмерността на взетата ПАМ след като лицето е било задържано вече 23 часа за същото деяние, макар и в първата заповедта да е била посочено само хулиганството, а във втората - противозаконното пречене на орган на власт, тъй като данните по делото са, че и двата престъпни състава са осъществени при условията на идеална съвкупност с едно деяние на 30.05.2018 г. Твърдението на касатора, че ПАМ се налагат с цел предупреждаването и превъзпитаването на нарушителя представлява смесване на целите на ПАМ, посочени в чл. 22 ЗАНН, където предупреждаването и превъзпитаването не фигурират и целите на наказанието - административното (чл. 12 ЗАНН) и наказателната отговорност по НК (чл. 36 НК), включващи превенцията и превъзпитанието. ПАМ не представлява санкция за противоправно поведение и не може да бъде налагана за превенция и превъзпитаване на извършителя на деянието. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на АС за материалноправната незаконосъобразност на заповедта - заповедта е издадена в противоречие на чл. 73, изр. 2 ЗМВР, тъй като лицето за едно и също деяние е било задържано общо 47 часа - тоест повече от максимално предвидения в законовата норма срок до 24 часа, което обстоятелство води до незаконосъобразност на втората заповед за задържане за срок до 24 часа. Останалите доводи на касатора са неотносими към мотивите на АС, поради което не следва да се обсъждат. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация да се присъдят разноските за касационната инстанция - 600 (шестотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР - К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение