Решение № 5549 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2014 г.

Решение № 5549 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 971 от 23.04.2014 г. по адм. дело № 2545 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Кейсинг България" ЕООД е отменен ревизионен акт № 031204278 от 19.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден частично с решение № 263 от 13.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна относно определено задължение по ЗКПО за 2009 г. в размер на 8 500.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 5 607.37 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Кейсинг България" ЕООД оспорва същата чрез депозирано писмено становите адв. Десислава Топалова по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя доказателства за действителното им реализиране. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Любка Стамова застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от "Кейсинг България" ЕООД срещу ревизионен акт № 031204278 от 19.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден частично с решение № 263 от 13.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна относно определено задължение по ЗКПО за 2009 г. в размер на 8 500.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 5 607.37 лв. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са подробно събраните в административното и съдебното производство доказателства, включително и възражението за нищожност на оспорения административен акт и приложимите правни норми. Обоснован е извод за незаконосъобразност на същия в посочената му част, поради което той е отменен като такъв. В хода на ревизията е установено, че на 1.01.2008 г. между търговското дружество и Юммюгюлсюм Алтънел е сключен в Турция договор за заем в размер на 116 000.00 евро. Сумата по договора е предавана на части и е внасяна в касата на дружеството през периода м. януари - м. ноември 2008 г. Съдът е посочил, че спорът е формиран по въпроса дали през м. 12.2008 г. дружеството е погасило частично заема си със сумата 43 460.00 евро (85 000.00 лв.), съответно дали е следвало да отпише целия размер на задължението и отчете приход от това през 2009 г., когато заемодателят е починал. Това е така понеже приходният орган е определил допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 8 500.00 лв. и лихви за забава в размер на 5 607.37 лв., което е в резултат на извършено от него преобразуване на финансовия резултат със сумата 85 000.00 лв. на основание е чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗКПО, в приложимата редакция. При осъществяване на обосновката си съдът е счел, че правилно административният орган е приел, че ревизираното дружество не е доказало частично погасяване на задължението по договора за заем през 2008 г., понеже изваждането от касата на предприятието на посочената сума не е достатъчно, за да се докаже, че е налице частично погасяване. Доказателства за това, че заемодателят е получил такава сума през посочената година не са представени. Според съда не е доказано също, че Хюсеин Санда и Танджу Тунали са встъпили в правата на заемодателя. Действително се констатира от представените споразумения, че тези две физически лица са се съгласили да предадат на същия в срок до 31.12.2008 г. суми в размер на 20 452.00 евро и на 2008.00 евро, но това не означава, че са получени и е налице погасяване. Прието е, че към края на 2008 г. задължението е в пълния размер на сума, предоставена в заем. Съдът е счел, че неправилно е прието от приходния орган, че задължението по договора за заем е следвало да бъде отписано и се отчете приход при заемополучателя, ревизирания субект, в годината на смъртта на заемодателя - 2009 г. Според направеното уточнения от процесуалния представител на административния орган, понеже мотивите на акта са бланкетни, е прието, че задължението е следвало да бъде отписано през 2009 г., понеже ревизираното дружество не е представило доказателства, че починалото лице има наследници и че липсват доказателства за приемане на наследството. Според съда такива доказателства не са представени, понеже не са поискани от ревизиращия екип, като подробно са цитирани ИПЗПОЗЛ и те са от 14.11.2011 г., от 3.01.2012 г. и от 24.10.2012 г. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗКПО, в приложимата редакция към 2009 г., при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задължения на данъчнозадълженото лице, като то се извършва в годината, в която преди изтичане на давносния срок, задълженията са погасени по силата на закон. Съображенията на първоинстанционния съд за да обоснове преценката си са две - недоказване от страна на административния орган на фактическите основания, за да се отпише задължението от търговското дружество в годината на смъртта на заемодателя и представяне на доказателства относно наличие на негови наследници, както и на такива, които водят до извод за неговото погасяване. Това са и двете касационни възражения относно неправилния извод на съда и разместване на доказателствената тежаст, както и неправилно ценене на представени, но оспорени писмени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и е изложил правни изводи, които съответстват на тях. Съдът правилно е преценил и приложението на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗКПО. Този извод се налага от обстоятелството, че действително административният орган е следвало да установи в производството пред него не само, че лицето, заемодател е починало, но че същото няма наследници, а ако има да се установи дали те са приели наследството. Доколкото един от правнорелевантните факти, визиран в разпоредбата е погасяване на задължението, независимо, че способът затова не е изрично конкретизиран, и след като по делото безспорно се установява, че лицето е оставило наследници и налице опростяване на част от дълга през 2011 г., то не може да бъде споделен довода на касатора, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при определяне на това кой носи доказателствената тежест. Освен това по делото е установено, че през тази посочена година е налице отписване на посоченото задължение, което е цитирано и прието от административния орган, без да е посочено основанието за това от него. Също така представеният договор от 1.01.2011 г. не е надлежно оспорен относно неговата неистинност - автентичност. Правилни са изводите на съда и относно липса на основание за прилагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в частта относно съдебните разноски. Настоящият състав счита, че произнасянето по възражението, повдигнато от процесуалния представител на ответната страна, не се явява допустимо с оглед процесуалната легитимация на страната като такава. Същото се дължи по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК. То се явява неоснователно, в какъвто смикъл е практиката на Върховния административен съд, първо отделение и в която насока тя вече се явява уеднаквена, с оглед приетото решение на ОСС на ВАС по тъл. дело № 4/2014 г. по описа на същия. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора следва да се присъдят съдебни разноски на ответната страна в размер на 1 024.00 лв., съдебни разноски, съгласно представена фактура № 0...87/23.05.2014 г., представляващо адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение