Решение № 1633 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2014 г.

Решение № 1633 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Емил Иванов Миланов от гр. Лом, подадена чрез адв. Г. Цветкова - АК - Монтана, против решение № 45/29.01.2014 г. по адм. д. № 397/2013 г. на Административен съд - Монтана. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага твърдения, че след отмяната на заповед № 291/23.06.2005 г. на кмета на община Лом, друга заповед не е издавана и не му е връчвана покана за освобождаване на терена. По делото липсват данни въз основа на кой административен акт е демонтиран павилиона. Оспорва извода на съда, че процесният павилион е демонтиран от трето лице. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответната страна - община Лом, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Демонтирането на павилиона е извършено от лица, които не са от администрацията на гр. Лом. Претенцията за имуществени вреди, причинени от служители на общината, е останала недоказана. Независимо от това обектът е бил поставен на основание чл. 120 от ЗТСУ /отм./ и е подлежал на премахване като незаконен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Емил Иванов Миланов срещу община Лом. Претендирал е обезщетение в размер на 7000 лв. за имуществени вреди, причинени от премахването на метален търговски павилион, находящ се в гр. Лом, на ъгъла на ул. "Дунавска" и ул. "Варош", както и законната лихва върху тази сума. Обезщетението се претендира за вреди от незаконосъобразни действия на община Лом, които не се основават на влязъл в сила административен акт, и представлява стойността на премахнатия павилион и на движимите вещи в него. С обжалваното решение Административен съд - Монтана, е отхвърлил предявения иск. Приел е, че Миланов е държал павилиона неправомерно върху общински терен, след изтичане на срока на договора му за наем на 1.01.2004 г. Той е бил уведомен, че следва да премахне павилиона, но е отказал да подпише поканата за доброволно изпълнение на 30.05.2005 г. Премахването на павилиона е било извършено от трети лица, мотивирайки се с правото на собственост на общината върху терена. От изготвения протокол от 5.07.2011 г. е видно, че павилиона и инвентара са съхранени в склада на общинско предприятие "Чистота". Решението е правилно. Съдът е изложил подробен анализ на събраните доказателства и като краен резултат изводите му се споделят от касационната инстанция. Доказателствата по делото установяват, че въз основа на договор за наем, сключен между община Лом и ЕТ "Елит-Емил Миланов", считано от 1.01.2001 г. търговецът е придобил право на ползване на общински терен от 12 кв. м, върху който да постави павилион на основание чл. 120а от ЗТСУ /отм./. Срокът на договора е три години и е изтекъл на 1.01.2004 г. Отправеното от него искане за продължаване на срока на договора не е уважено, поради това че съгласно § 17 от ЗУТ за терена е възникнала инвестиционна инициатива. Миланов е отказал да подпише отправената до него на 30.05.2005г нотариална покана за доброволно премахване на павилиона и отказът е оформен с подписа на трима свидетели. С поканата е предупреден да премахне обекта в тридневен срок, като в противен случай той ще бъде премахнат по административен ред. Със заповед № 291/25.06.2005 г., издадена от кмета на община Лом на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ, е било наредено премахването на металния павилион. Заповедта е отменена с решение № 9544/5.10.2006 г. по адм. д. № 4969/2006 г. на ВАС, второ отделение, поради това че е издадена в нарушение на чл. 179 от ЗУТ. Впоследствие на 5.07.2011 г. павилионът е бил демонтиран в присъствие на представител на община Лом и на Общинско предприятие "Чистота"- Лом, поради започналото изграждане на същото това място на предвиденото по устройствения план мероприятие. За действията е изготвен протокол, в който е посочено, че намиращите се в павилиона движими вещи са били оставени на съхранение в склад на общинско предприятие "Чистота"- Лом. От изготвеното заключение на вещо лице се установява, че стойността на павилиона и движимите вещи е в размер на 3870 лв., като движимите вещи не са намерени в посочения склад. Обосновано съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия на община Лом, изразяващи се в неправомерно преместване на павилиона и намиращите се в него движими вещи, собственост на касационния жалбоподател. Не е спорно по делото, че правата му върху общинския терен са отпаднали с изтичане на срока на договора за наем и че съгласно § 17 от Преходните разпоредби на ЗУТ /в сила от 2.01.2001 г./ му е отказано предоставяне на траен устройствен статут за собствения му преместваем обект. Посочената разпоредба предвижда издаването на заповед на кмета на общината за премахването на временните строежи, на които е отказан такъв статут. Настоящата инстанция приема, че изпратената до Емил Иванов Миланов нотариална покана, подписана от кмета на община Лом, представлява по своя характер и съдържание заповед за премахване на павилиона поради възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, издадена на основание § 17 от ПР на ЗУТ. В нея се съдържа както законовото основание за премахването на павилиона, така и срока за доброволно изпълнение, който се предоставя на собственика. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че тази покана не му е връчена. Отказът да я получи е потвърден от трима свидетели, а същият документ е изпратен впоследствие до него и като приложение към писмо изх. № 94-00-Е-97/3.06.2005 г., изпратено в отговор на молбата му вх. № 94-00-Е-97/30.05.2005 г. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,