Решение № 9763 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5617/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. и Ц. Ц. М., чрез адв. П. Петков, срещу Решение 219/27.02.2025г. по адм. д. 482/2024г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 239-1/14.08.2024г. на кмета на община Георги Дамяново. С доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуални правила, иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство. Ответникът - Кмет на Община Георги Дамяново, чрез адв.Симеонов, в писмен отговор и допълнително становище, претендира неоснователност на касационната жалба и присъждане на направените по делото разноски, както и за присъждане на разноските в първоинстанционното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Т. П. П. и Ц. Ц. М., срещу Заповед 239-1/14.08.2024г. на кмета на община Георги Дамяново, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж: Селскостопанска постройка ,с идентификатор 14773.501.210.3 ,нах. се в ПИ с идентификатор 14773.501.210 по КК и КР на [населено място], представляващ УПИ 8,кв. 26 по рег. план на [населено място] с адм. адрес:[улица], и им е даден едномесечен срок за доброволно изпълнение. За да стигне до този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и при кредитиране на приета СТЕ, съдът приел, че от служители по контрол на строителството при Община Георги Дамяново, е извършена проверка в имот с идентификатор 14773.501.210 по КК и КР на [населено място], за което е съставен Констативен акт 1/26.06.2024г. При проверката е установено, че собственици на имота са Т. П. П. и Ц. Ц. М., като по време на проверката е присъствала само първата от тях. Описано е изпълнението на строеж - Стопанска постройка, представляваща масивна едноетажна постройка на допълващото застрояване на един етаж с размери от изток - 8.10 м., от запад - 10 м., от север - 7,30 м., от юг - 7,60 м., с височина 2,90 м., за която липсват строителни книжа. Констатирано е, че е изградена през 1972-1973г. Построена е на дворищната регулационна линия с поземлен имот с идентификатор 14773.501.210 и на уличната регулационна линия с ул.''Двадесет и три". КА е връчен лично на Т. П. П., а на Ц. Ц. М. е връчен чрез поставено съобщение залепено на строежа. Срещу КА е подадено възражение от Т. П. П., с довод, че стопанската постройка е търпима по §16 ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Това възражение е прието за неоснователно и е издадена процесната заповед, възприела изцяло констатациите на КА, и с която на осн. чл.225а,ал.1 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателите да премахнат процесния незаконен строеж, като са развити и мотиви защо строежът не е търпим. Съдът извел правни изводи, че процесната постройка е строеж, по смисъла на§.5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма одобрени строителни книжа за изграждането на такъв от допълващото застрояване и по този въпрос по делото липсва спор. Същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.148 от ЗУТ, тъй като е извършен без необходимите строителни книжа и документи. Спорът е дали строежът е търпим. Изследването на този въпрос, с оглед годината на извършването му, приел, че следва да е по приложимата норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Към 1973-1974г. действащи са нормите на ЗТСУ. Съгласно чл.55 от ЗТСУ /отм/ във вр. с чл.224 от ППУЗТСУ/отм./ - строежи могат да се извършват само ако са разрешени. Към 1974г. са действали Строителни правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ//обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959г., отм. ДВ бр.69 от 02.09.1977 г./. Съгласно изискванията от този период при изграждане на селскостопански постройки в селата, същите могат да се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия в дъното на парцела със съответен пожаропредпазен зид, ако покриват калканен зид на заварена постройка от същия вид или със съгласие на собственика на съседния парцел при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Когато селскостопанските постройки се разполагат свободно, те трябва да отстоят най-малко на 3м. от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Второстепенните селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда и най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. Когато урегулиран поземлен имот (УПИ) е разположен на две улични регулации (т.е. граничи с две улици), той няма класическо "дъно" в традиционния смисъл. В процесния случай имотът е разположен на две улични регулации. За основна улица в Устройствения план е определена улица 26", от където е подхода към имота, а улица 23" е второстепенна и тя следва да се приеме за дъното на парцела. В този смисъл, съдът разсъждавал, че би могло да се приеме, че постройката е изпълнена на регулационната линия в дъното на парцела, като е изпълнен съответния пожаропредпазен зид, като не покрива калканен зид на заварена постройка от същия вид. При това положени изпълнението било възможно със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или в заявление, подписано в присъствие на длъжностно лице от същата служба при задължение от негова страна да направи също такава постройка, така че калканните зидове да се покрият напълно. Тъй като такова съгласие не е налице, следователно постройката е изградена в нарушение на изискванията за минимални отстояния от съседен имот. По тази причина, постройката не е била допустима по строителните правила и норми, действали към момента на изграждането й. Постройката не е допустима и по сега действащите правила на чл. 41-47 от ЗУТ, уреждащи аналогични на преди действащите изисквания, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж е осъществен без одобрени строителни книжа и разрешение, и като обсъдил техните възраженията, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Процесната заповед е издадена и при спазване на административно производствените правила, въз основа на извършена проверка от длъжностни лица по контрол на строителството, служители на Община Георги Дамяново, в присъствието на един от собствениците и при надлежно уведомяване на другия, за която е съставен КА, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресатите й. Заповедта е мотивирана и законосъобразна, а адресатите ѝ са собственици на имота, в който е изградена процесната стопанска постройка. Същата, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ е строеж, който е незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.148 от ЗУТ - параметрите му не попадат в изключението по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и за него не са одобрявани строителни книжа и издавано разрешение за строеж. Същият не е бил търпим по правилата и нормите за строителство, действали към момента на изграждането му, както и по действащите към датата на издаване на процесната заповед, поради което подлежи на премахване. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение възраженията на касатора остават недоказани и неоснователни. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Процесуалният представител на ответника своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски в касационното производство, но не е представил нито списък на такива, нито доказателства за извършването им, поради което искането му е недоказано и не следва да се уважава. Същият е заявил претенция за присъждане и на разноските в първоинстанционното производство, която е неоснователна, тъй като с обжалвания съдебен акт, такива са му били присъдени в пълния доказан размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделеление,