Решение № 1359 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 440/2016 г.

Решение № 1359 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 440/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на районен съд гр. Б., срещу решение № 1718/13.11.2015 г. по адм. д. № 523/2015 г. на Административен съд Б., с което отменено негово волеизявление в издаденото от Бюро за съдимост при районен съд Б. свидетелство за съдимост рег. № 4804/04.03.2015 г. да бъдат вписани в него обстоятелства, касаещи осъждания на П. К. Н. по нохд № 262/2006 г., по нохд № 280/2007 г. и двете по описа на районен съд Б. и по нохд № 832/2009 г. по описа на районен съд Несебър и е изпратено делото като преписка на районен съд Б. за ново произнасяне по искането за издаване на свидетелство за съдимост на лицето при съобразяване на мотивите на решението. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба, П. К. Н. не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Безспорно е установена настъпилата реабилитация по всички осъждания на лицето и е погасно по давност задължението за заплащане на наложената по нохд № 262/2006 г. глоба. Има и произнасяне в този смисъл с определение № 1251/09.09.2014 г. по нчхд № 2878/2014 г. на районен съд Б.. А. орган е следвало да издаде свидетелство за съдимост без да бъдат отразени осъжданията. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение е уважена жалбата на Низамов против волеизявление на председателя на районен съд - Б. в свидетелство за съдимост рег. № 4804/04.03.2015 г., където са вписани осъжданията му по горепосочените нохд. Административният съд е приел, че правото на преценка дадено на председателя на съда по аргумент от чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост следва да се тълкува ограничително и осъждането да се вписва в свидетелството за съдимост само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. При установена настъпила реабилитация по право за всички осъждания, те не следва да се отразяват в свидетелството за съдимост. Със заявление от 04.03.2015 г. П. Н. е поискал издаване на свидетелство за съдимост, което да му послужи за работа като охранител. В издадено свидетелство за съдимост № 4804/04.03.2015 г. е вписано, че лицето е осъждано по нохд № 262/2006 г. по описа на Бургаски районен съд, приключило с одобрено споразумение от 08.02.2006 г. влязло в сила на 08.02.2006 г., с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв., за извършено на 11.05.2004 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Вписана е влязла в сила на 28.02.2008 г. присъда от 10.12.2007 г. по нохд № 280/2007 г. по описа на районен съд Б., за наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 г., чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, за извършено на 12.04.2005 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Вписано е влязло в сила на 01.12.2009 г. определение от 01.12.2009 г. за одобряване на споразумение по нохд № 832/2009 г. по описа на районен съд Несебър, с наложено наказание пробация, за извършено на 31.05.2009 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. В свидетелството за съдимост е отбелязано и влязло в сила на 19.09.2014 г. определение № 1251 от 09.09.2014 г. по нчхд № 2878/2014 г. на районен съд Б., с което не е уважена молба за съдебна реабилитация на Низамов, с мотиви - настъпила такава по закон за всички негови осъждания. От доказателствата по делото относно изтърпяване на наказанията по осъжданията се установява: Наложеното по нохд № 832/2009 г. наказание пробация е изтърпяно в периода от 21.12.2009 г. до 21.03.2011 г., видно от удостоверение рег. № 1004/21.03.2011 г. издадено от сектор "Пробация" - Б. при ГД "ИН". Както е прието в определение № 1251/09.09.2014 г. по нчхд № 2878/2014 г. на районен съд Б., деянията предмет на осъжданията по нохд № 262/2006 г. и нохд № 280/2007 г. са в съотношение на реална съвкупност, като извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. За тези престъпления са налице условията по чл. 23 - 25 НК, които не са приложени. Когато са налице няколко присъди, както е в конкретния случай, изискването е за тях да са налице условията по чл. 23 - 25 НК, а не непременно същите да са приложени, за да настъпи реабилитация. Не е пречка молителят да бъде реабилитиран и по двете осъждания, независимо, че наказанието по нохд № 262/2006 г. не е било изпълнено. В оспорваното по настоящото касационно производство решение са изложени подробни мотиви, че вземането по наказанието "глоба", наложено по нохд № 262/2006 г. е било погасено по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК на 06.06.2012 г., като последното действие по събиране на вземането от публичния изпълнител е предприето на 06.06.2007 г. със съобщение за доброволно изпълнение с № 5696/2005/000011/06.06.2007 г. съгласно писмо изх. № 5696/2005/000024/01.02.2012 г. от ТД на НАП - гр. Б. Същото е видно и от разпореждане за прекратяване от 20.04.2015 г. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че за лицето е настъпила реабилитация по право на 06.06.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, според който, реабилитация по право настъпва, когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че поради изтичане на 5-годишния срок по изпълнителното производство срещу Низамов и погасяване на глобата по давност на 06.06.2012 г., по силата на чл. 82, ал. 3, изр. 2-ро от НК вр. ал. 1, т. 5 от НП е започнала да тече нова 2-годишна обикновена давност за изпълнение на наказанието. Свидетелството за съдимост е официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия при условията на безспорна съдебна администрация, при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г., удостоверяващо наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 НК. То е резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост са посочени в чл. 39 от Наредба № 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано /чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8/. Изключение има само по чл. 39, ал. 3, когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. Правото на преценка на председателя на съда при издаване на свидетелството за съдимост, е ограничено от изискването в разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8, осъждането да се вписва в свидетелството за съдимост само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от него. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. След като лицето е реабилитирано и със закон или указ не е установено противното, то в свидетелството за съдимост не следва да се вписва осъждането. Предвид на изложеното на молителя е следвало да бъде издадено свидетелство за съдимост, което да не отразява осъжданията му, за които е настъпила реабилитация по право и за които не е налице хипотезата по чл. 39, ал. 3 от Наредба№ 8/2008 г. Решението на Административен съд Б. е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното Върховен административен съд, трето отделение,