Решение № 1069 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2010 г.

Решение № 1069 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК и с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С решение № 288/11.02.2010 г. по адм. дело № 269/2009 г., в производство с правно основание § 4л, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХI състав ИЗМЕНЯ Заповед № Г-ПР-267/23.12.2008 г. на Кмета на район "Аспарухово" при Община Варна, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер от 150.00 лв. в част от 220 кв. м ид. ч. от поземлен имот № 1590, по КП от 1996 г. и Помощен план към ПНИ за местност "Боровец-юг", землище Галата, гр. Варна, попадащи в имот 3294 по ПНИ на местността, с обща площ от 780 кв. м, като УВЕЛИЧАВА оценката от 150.00 лева на 526.40 лева. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА кмета на район "Аспарухово" да заплати на Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов сумата от 500.00 лв., представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба от адв. Кирил Илиев Костов - пълномощник на Софка Христова Любчева от гр. Варна, в която явно погрешно се изразява недоволство от решението на 34 състав, докато същото е постановено от 21 състав. Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и по-конкретно с § 4 "в" и § 4 "л" от ПЗР на ЗСПЗЗ, необосновано е и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено изцяло и делото да се върне за решаване от друг състав на АС - Варна. С определение № 1272/18.03.2010 г. по същото адм. дело № 269/2009 г., в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Административен съд - гр. Варна, ХХI състав ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3707/19.02.2010 г. от ю. к. Светлана Маринова - представител по пълномощие на ответника - Кмета на район "Аспарухово", за изменение на Решение № 288/11.02.2010 г. на Административен съд Варна, в частта относно разноските. Срещу това определение е постъпила частна жалба от Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова, в която се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна и решаване на въпроса по същество. Частният жалбоподател счита, че посочената в договора за правна помощ сума от 350 лева не е съобразена с действителната фактическа и правна сложност на делото, респективно, че адвокатския хонорар е прекомерно висок. Освен това заявява, че съдът не е взел под внимание техните доводи и аргументи досежно нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, а именно, че в конкретния случай с решението не е постановена отмяна на оспорения административен акт, а същия е изменен и затова според него присъдените разноски трябва да са в размер, който съответства на уважената част от жалбата. На трето място жалбоподателят посочва, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че не следва да бъде в тежест на общинския бюджет, който е публичен и се контролира от местната власт (арг. чл. 5 ЗОБ), адвокатския хонорар в размер на 350 лева предвид изхода на делото. От Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова е постъпило писмено Становище по касационната жалба на Софка Христова Любчева, като се заявява, че същата е основателна, а постановеното от Варненския административен съд решение е неправилно. Срещу касационната жалба на Софка Христова Любчева е постъпило и писмено Възражение от адвокат Ани Тинева Максимова като пълномощник на Мирослав Петров Йорданов и Кръстинка Маринова Кудинова, в което се изразява становище, че решението на АСВ, 21 състав е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила. От адвокат Ани Тинева Максимова като пълномощник на Мирослав Петров Йорданов и Кръстинка Маринова Кудинова е постъпило и писмено Възражение срещу частната жалба на Кмета на Район "Аспарухово", в което се твърди, че изложените доводи и съображения са неоснователни, а съдът се е съобразил с обстоятелството, че адвокатът е бил представител по пълномощие на двама жалбоподатели. Заинтересованите страни: Сребрина Здравкова Йорданова, Пламен Здравков Йорданов и Златка Стоянова Йорданова, не вземат отношение по касационната и частната жалби. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими, като по същество са неоснователни. Касационната жалба е неоснователна - съдът е обсъдил доказателствата и приложимата материално-правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал в ал. Съгласно § 4в от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ - лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността - да получат сумата от направените подобрения и да задържат имота до получаването й. Чрез съдебно-оценителна експертиза е установено, че стойността на трайно прикрепените насаждения, представляващи подобрения върху имота, възлиза на 526,40 лв. Заповедта на кмета е издадена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, установяващи редът по определяне на оценката на извършените подобрения и като е изменил същата, увеличавайки размера й на 526,40 лв. съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Видно от приложената по адм. дело № 269/2009 г. по описа на Варненския административен съд "разписка", съдебното решение е съобщено на пълномощника на касационната жалбоподателка Софка Христова Любчева на датата 17.02.2010 г. Законоустановеният в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок за обжалване започва да тече от следващия ден - 18.02.2010 г. и изтича на 3 март, който според чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда е официален празник - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник. След като последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК в първия следващ присъствен ден, който е 4 март 2010 г.. Касационната жалба от адв. Кирил Костов е регистрирана в Административен съд - Варна с вх. № 4545/04.03.2010 г., поради което се явява депозирана в срок. В определение № 1272/18.03.2010 г. по адм. дело № 269/2009 г., Административен съд - гр. Варна, ХХI състав погрешно е посочил, че определението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок, вместо законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок, но в случая частната жалба на Кмета на Район "Аспарухово" е подадена на третия ден от съобщаването и е в срок. Касационната жалба е подадена от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 АПК спрямо която постановеното решение е неблагоприятно. Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител срещу съдебен акт, за който изрично е посочено, че подлежи на обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). С оглед изложеното до тук, и касационната жалба, и частната жалба са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, но разгледани по същество, и двете се явяват неоснователни. По отношение на касационната жалба на Софка Христова Любчева от гр. Варна, подадена чрез пълномощника й адв. Кирил Илиев Костов срещу решение № 288/11.02.2010 г. по адм. дело № 269/2009 г. на Административен съд - гр. Варна: Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваната пред него от Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов Заповед № Г-ПР-267/23.12.2008 г. на Кмета на район "Аспарухово" при Община Варна е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, визиращи редът по определяне на оценката на извършените подобрения. Затова я е изменил, като е увеличил първоначално определената оценка от 150.00 лева, която наследниците на бившия собственик на имота Христо Николов Радев, а именно Софка Христова Любчева трябва да заплати на бившия ползвател Петър Йорданов Кудинов (чиито наследници са жалбоподателите), на сумата от 526.40 лева. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-оценителната експертиза, съгласно която стойността на трайно прикрепените насаждения в процесния имот - 220 кв. метра идеална част от 780 кв. метра (част от поземлен имот № 1590), по КП от 1996 г. и помощен план към ПНИ за местност "Боровец-юг", попадащи в имот № 3294, по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец-юг" кадастрален район 403, землище на кв. Галата, гр. Варна, възлиза на 526.40 лева. Съдът е приел, че от общата оценка на подобренията от 622.00 лева, изчислени от вещите лица, следва да изключи стойността на поставени бетонни колове и телена оградна мрежа, която възлиза на 95.19 лв., защото те не отговарят на критерия за трайно прикрепване към земята и могат да бъдат демонтирани. Така постановеното от ХХI, а не от 34 състав на Административен съд - гр. Варна съдебно решение е правилно. Не се отразява на законосъобразността му допуснатата явна фактическа грешка в посочване на датата, на която е било проведено съдебното заседание, в което е бил даден ход на делото, както и ход по същество и същото е обявено за решаване. Видно от съставения протокол, съдебното заседание се е провело на петнадесети януари 2010 г., а съдебното решение е постановено на 11.02.2010 г., поради което е очевидно, че заседанието не може да се е състояло както е цитирано в решението "на петнадесети февруари". Според обжалваната от Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов като наследници на Петър Йорданов Кудинов Заповед № Г-ПР-267/23.12.2008 г. на Кмета на Район "Аспарухово", оценката на извършените подобрения е в размер на 150.00 лева и тази сума следва да им бъде заплатена от Софка Христова Любчева като наследник на Христо Николов Радев. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, пазарната стойност на подобренията /трайните насаждения/ в частта от 220 км. метра на имот № 1590 в новообразуван имот № 3294 по ПНИ на местност "Боровец - юг", възлиза на 622.00 лева. В приложената таблица е направена разбивка не само на видовете трайни насаждения - кайсия, ябълки, круши, дюли и лозе, но и на други като: бетонни /оградни и лозарски/ колове и телена оградна мрежа, при което стойността на първите възлиза на 526.40 лева, а на другите - на 95.19 лева или общата оценка на подобренията е 622.00 лева. По принцип правният интерес да се оспорват заповедите за изготвяне на оценки е извършителят на подобренията да получи по-висока сума, а този който трябва да заплати подобренията - да плати по-малко. Всъщност спорът е между бившия ползвател на имота и бившия собственик на имота, респективно техните наследници, независимо кой е инициирал първоначалното производство или и двете групи лица са недоволни от оценката на административния орган - едните считат, че е ниска, а другите - че е висока. В конкретния случай наследниците на бившия ползвател Петър Йорданов Кудинов са обжалвали заповедта на Кмета на Район "Аспарухово" и след като първоинстанционният съд е увеличил оценката от 150.00 на 526.40 лева, Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов не са подали касационна жалба срещу решението в частта му, в която съдът не им е присъдил и сумата от 95.19 лева, с което общата стойност би достигнала тази, която е изчислена в съдебно-техническата експертиза, а именно - 622.00 лева. Предвид липсата на жалба, въпросът за съществуването на лозето без бетонните лозарски колове, които подлежат на демонтиране, защото не са трайно прикрепени към земята, въпреки че е в противоречие с Постановление № 6/1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд относно движимости, премахването на които ще увреди значително имота и затова същите следва да бъдат включвани в оценката, не следва да бъде обсъждан. В касационната жалба на Софка Христова Любчева - наследник на бившия собственик Христо Николов Радев се изразява недоволство от оценката на подобренията в размер на 526.40 лева. Това всъщност са трайните насаждения, които според вещото лице са оценени съобразно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (ДВ, бр. 65/91 г. и ДВ, бр. 81/03 г.) и са включени разходите по създаване и отглеждане, намалени с амортизационните отчисления за миналите години на плододаване и е прибавен чистият доход до края на плодоподаването на същите. В заключението е посочено още, че действителната пазарна стойност на тр. насаждения е съобразена с физиологичното състояние на овошките и лозите, а освен това е констатирано, че за процесния имот през последните години не са полагани нужните агротехнически и растително-защитни мероприятия, имотът не е обработван и е силно заплевен, а овощните дървета са закелевели и закържавели. Пълномощникът на Софка Христова Любчева е оспорил остойностяването от заключението, защото счита, че оценката е завишена, при което съдът е допуснал извършването на тройна-съдебно техническа експертиза. С молба от 09.10.2009 г. адв. Костов е направил искане за заличаване на допуснатата по делото тройна СТЕ и в открито съдебно заседание на петнадесети януари 2010 г. съдът е отменил протоколното си определение от 02.10.2009 г., с което тази експертиза е допусната. С оплакванията в касационната жалба всъщност се цели да се оспорят констатациите в приетата по надлежния ред пред първата инстанция експертиза, но на този етап - в касационното производство, това е недопустимо. Страната е разполагала с процесуални средства за защита, от които се възползвала своевременно пред Административен съд - Варна, но както се вижда, не ги е реализирала до край. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, тоест не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. По отношение на частната жалба на Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова против определение № 1272/18.03.2010 г. по адм. дело № 269/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, следва да се отбележи следното: С втория си диспозитив от решение № 288/11.02.2010 г. по адм. дело № 269/2009 г., съдът е осъдил ответника - кмета на район "Аспарухово" да заплати на жалбоподателите по делото Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов сумата от 500.00 лв., представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК. Тази сума всъщност представлява сбора от възнаграждение за адвокат в размер на 350.00 лева и внесен депозит за назначена СТЕ в размер на 150.00 лева. Съдебното решение не е обжалвано от Кмета на Район "Аспарухово" в частта му, в която съдът е изменил заповедта и е увеличил изготвената оценка от 150.00 лева на 526.40 лева. В частта за присъдените разноски обаче е подадена молба с правно основание чл. 248, ал. 1, във вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 144 от АПК, с вх. № 3707/19.02.2010 г., в която се моли решението да бъде изменено в частта за адвокатския хонорар в размер на 350 лева, който е прекалено висок. За да остави без уважение тази молба, съдът е приел, че е неоснователна, като се е позовал на разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка е взел предвид, че адв. Максимова е била представител по пълномощие и на двамата жалбоподатели, както и че в договора за правна помощ изрично е отбелязано, че жалбоподателите са заплатили дължимото възнаграждение, поради което е счел, че сумата, посочена в договора за правна помощ не е прекомерна, а е уговорена съобразно фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното определение е правилно. На първо място следва да се отбележи, че се касае за административно производство, в което се обжалва издаден административен акт. Правомощията на съда са регламентирани в чл. 172, ал. 2 от АПК, а именно - съдът може да обяви нищожността на акта, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 от АПК. В тази разпоредба действително няма хипотеза за отговорност за разноски при изменение на административния акт. Случаят обаче следва да се подведе под нормата на ал. 1, до която е най-близо като възможен вариант, а не да се сравнява с принципите в гражданското производство, в което разноските се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Налице е подадена жалба срещу административен акт, а не искова молба с конкретна парична претенция, за да могат разноските да се поставят в зависимост от уважената, респективно отхвърлената част от жалбата, а такава в случая и няма. По логиката на частния жалбоподател, при положение, че съдът обяви нищожност на оспорен пред него административен акт, разноски няма да могат да бъдат присъждани само защото такава хипотеза липсва в уредбата на чл. 143 АПК, което не е смисълът на този институт за възстановяване на направени по дела разходи. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 350 лева не е прекомерно високо за административно дело с такъв характер, а освен това се отнася за правна защита на двама жалбоподатели. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК посочва, че разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, без да прави разграничение дали бюджетът е публичен или друг вид и кой го контролира. С оглед изложеното, възраженията в частната жалба се явяват неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,