Решение № 3861 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2012 г.

Решение № 3861 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Осенов, срещу решение № 2513 от 09.05.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10799/2011 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на решение № 9600-0374/25.10.2011 г. на началника на Митница Столична.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на съда, че в случая е неприложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 543/2011 г., тъй като същият влиза в сила, когато административното производство е висящо. Освен това, Регламент № 1580/2007 г. сдържа идентични разпоредби. Регламентираните в посочените регламенти срокове имат преклузивен характер и с изтичането им се погасява правото на връщане на депозираната гаранция. Пропускането на тези срокове няма връзка с определянето на размера на митото. Липсва правна норма, респ. нормативна уредба, според която връщането на депозита да става с издаването на индивидуален административен акт от митническия орган. По делото пред първоинстанционния съд са представени доказателства, установяващи законосъобразното определяне на размера на депозита. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Формфокс 80" ЕООД срещу решение № 9600-0374/25.10.2011 г. на началника на Митница Столична, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Формфокс 80" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 92 /съдебен адрес: гр. София, пл. "България", ет. 8, офис 14/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Айдарова.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било решение № 9600-0374/25.10.2011 г. на началника на Митница Столична.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е нищожен и е изложил следните съображения в мотивите на своето решение:

Регламент за изпълнение /ЕС/ № 543/2011 г. на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци е обнародван на 15 юни 2011 г. в Официален вестник на ЕС L ОВ бр. 157 и е влязъл в сила на седмия ден след публикуването му, съгласно чл. 151 от същия. Следователно, противно на приетото от митническия орган, той не е бил действащ към момента на осъществяването на процесния внос. Трябвало е да бъде приложен Регламент /ЕО/ № 1580/2007 г. на Комисията от 21 декември 2007 г., отменен. В своето решение митническият орган не е посочил, че се произнася по искане за възстановяване на депозит и неговото решение не съдържа изричен диспозитив, съдържащ отказ да се върне депозитът. С оспореното решение е определено задължение за мито в размер на 2593.34 лв. без да са изложени мотиви относно начина на неговото определяне, поради което съдът не е в състояние да прецени законосъобразността на същото. Липсата на правни и фактически основания за определяне на размера на митото е съществен и неотстраним порок на акта, който не може да бъде отстранен в съдебно заседание и обуславя нищожност на същия.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че е неправилен и незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че пороците на административния акт обуславят неговата нищожност.

Фактическата обстановка е следната:

На 17.03.2011 г. с ЕАД № 11ВG005800Н0032465 "Формфокс 80" ЕООД декларира за оформяне под митнически режим "Допускане за свободно обращение с крайно потребление извън територията на Република България" стока, описана под № 1 като домати "Амати" второ качество 19 500 кг., от Турция за Румъния. Върху митническата декларация е отбелязано, че е представено обезпечение на мито в размер на 2593.34 лв. при декларирана нулева ставка. Начислената сума за ДДС в размер на 6 462.06 лв. е заплатена. Обезпечението е направено чрез депозит по набирателната сметка на Митница Столична. На 01.09.2011 г. дружеството е подало искане вх. № 9300-0463/01.09.2011 г. за възстановяване на внесения депозит, към което е приложило фактура № 47/17.03.2011 г. за извършена продажба на стоката 19 500 кг. домати на стойност 33 180.66 лв. нa GVM INTERNATIONAL 2002 SRL, Румъния.

По този начин фактическата обстановка е описана и в оспореното решение на началника на митницата. В същото митническият орган е приел, че дружеството не е спазило срока по чл. 137, § 4 от Регламент /ЕС/ 543/2011 г. за подаване на искането за възстановяване на депозита и представяне на доказателства. Поради това и на основание чл. 137, § 6 във вр. с чл. 220 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 митническият орган е приел, че дължимото мито е в размера на депозита - 2 593.34 лв. и същото се дължи заедно със законната лихва от датата на допускане на стоката за свободно обращение до датата на събиране на дължимите мита. Във връзка с това в оспореното решение е разпоредено депозитът да бъде трансформиран в плащане към бюджета.

Най-напред, следва да се посочи, че е неоснователен доводът на касатора, че по искането за възстановяване /освобождаване/ изцяло или частично на предоставеното обезпечение митническият орган не е длъжен да се произнесе с индивидуален административен акт /решение/, тъй като за това няма изрична правна регламентация. Съгласно чл. 6 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаването на митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в специално издание на Официален вестник от 2 април 2007 г., по прилагането на митническото законодателство, особено когато митническият орган се сезиран с изрично искане, митническият орган се произнася с решение, което на основание чл. 243, § първи подлежи на обжалване. В посочения смисъл са и нормите на чл. 19 и чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/, както и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. Конкретно по отношение на хипотезата, свързана с подаване на искане за освобождаване на дадено обезпечение Върховният административен съд /ВАС/ се е произнесъл и с решение № 7349 от 18.06.2008 г., постановено по адм. д. № 472/2008 г. по описа на I отд. на ВАС.

Както правилно е приел АССГ, към момента на вноса и определянето на размера на депозита приложимият регламент е Регламент /ЕО/ № 1580 на Комисията от 21 декември 2007 г. Според чл. 139 от същия:

1. Входната цена, въз основа на която продуктите, фигуриращи в част А на приложение ХV, са класирани в митническата тарифа на Европейските общности, е равна на по избор на вносителя:

а) цената FOB на продуктите в тяхната страна на произход, плюс разходите за застраховка и транспортните разходи до границите на митническата територия на Общността, ако тази цена и тези разходи са известни към момента при изготвяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение. Ако посочените по-горе цени надвишават с повече от 8% фиксираната стойност, която е в сила за въпросния продукт по време на приемането на декларацията за допускане за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в чл. 248, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. За тази цел сумата на вносните мита, на които биха подлежали на облагане стоките е сумата на митата, които вносителят би платил, ако класирането е било извършено въз основа на въпросната фиксирана стойност; или

б) митническата стойност, изчислена в съответствие с чл. 30, § 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, приложена само за въпросните внасяни продукти. В този случай приспадането на митата се извършва при условията, предвидени в чл. 138, § 1. В този случай вносителят депозира гаранцията, посочена в чл. 248, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, равна на сумата на митото, което би подлежало на плащане, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на фиксираната стойност при внос, приложима за въпросната партида; или

в) фиксираната стойност при внос, изчислена съгласно чл. 138 от настоящия регламент.

В чл. 138 "Фиксирани стойности при внос" в § 1 е посочено, че за всеки продукт и за периодите, изложени в част А на приложение ХV, Комисията определя за всеки работен ден и за всеки произход фиксирана стойност при вноса.

Нормата на чл. 137, § 1, б. "а", б. "б" и б. "в" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. се различава от тази на чл. 139, § 1, б. "а", б. "б" и б. "в" от Регламент /ЕО/ № 1580 на Комисията от 21 декември 2007 г. само по това, че вместо "фиксирана стойност" в нея се говори за "стандартна стойност". Според чл. 136, § 1, за всеки продукт и за периодите, изложени в част А на приложение ХV, Комисията определя за всеки работен ден и за всеки произход стандартна стойност при вноса.

Нормите на чл. 137, § 4, 5 и 6 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. и чл. 139, § 4, 5 и 6 от Регламент /ЕО/ № 1580 на Комисията от 21 декември 2007 г. са идентични. Според § 4, Вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, в срок от четири месеца след датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, да докаже, че партидата е пласирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в § 1, буква а или § 2, буква а, или да определи митническата стойност, посочена в § 1, буква б и § 2, буква б. Неспазването на един от тези крайни срокове води до загуба на депозираната гаранция, без това да засяга прилагането на § 5. Депозираната гаранция се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията при пласирането по удовлетворителен за митническите органи начин. В противен случай гаранцията се задържа като плащане на вносните мита. Според § 5, срокът от четири месеца, посочен в § 4, може да бъде удължен от компетентните органи с най-много три месеца по искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано. Според § 6, ако при проверка компетентните органи установят, че изискванията на настоящия чл. не са спазени, те възстановяват дължимото мито по чл. 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Размерът на подлежащото на възстановяване мито или частта от него, която следва да се възстанови, включва лихва от датата, на която стоката е била допусната за свободно обращение до датата на възстановяване. Размерът на лихвата е равен на размера на лихвата, който е в сила за операциите по възстановяване съгласно националното законодателство.

От текстовете на двата регламента следва, че продуктите се класират по една от вносните цени, определени алтернативно в б. "а", б. "б" и б. "в" по избор на вносителя. Ако входната цена е определена от вносителя по б. "а" и тя надвишава с повече от 8% фиксираната стойност, която е в сила за въпросния продукт по време на приемането на декларацията за допускане за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция в размера на фиксираната стойност. Ако е определена по б. "б" и б. "в" гаранцията се внася отново в размера на фиксираната стойност. В сроковете по т. 4 вносителят следва да докаже, че партидата е пласирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в § 1, буква "а" или да определи митническата стойност, посочена в § 1, буква "б". Неспазването на един от тези крайни срокове води до загуба на депозираната гаранция.

Видно от представеното ЕАД № 11ВG005800Н0032465/17.03.2011 г. "Формфокс 80" ЕООД декларира цена на стоката така, както е посочена във фактурата, издадена от турското дружество, при условия на доставката CPT /превоз, платен до уговорено място в местоназначението/, а не FOB на продуктите в тяхната страна на произход, плюс разходите за застраховка и транспортните разходи до границите на митническата територия на Общността. Доколкото обаче тя надвишава с повече от 8% фиксираната /стандартната/ стойност за деня, определена от Комисията за 17.03.2011 г., в размер на 78.50 евро на 100 кг. и доколкото чрез представената фактура № 47/17.03.2011 г. за извършена продажба на стоката 19 500 кг. домати на стойност 33 180.66 лв. нa GVM INTERNATIONAL 2002 SRL Румъния, приложена към искането за възстановяване на определения депозит, вносителят се домогва да докаже, че партидата е пласирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в § 1, буква "а", то логично е да бъде направен извод, че е декларирана входна цена по б. "а" по избор на вносителя. Независимо от това обаче как е декларирана входната цена на стоката от вносителя, то както беше посочено по-горе, във всяка една от трите хипотези гаранцията /депозитът/ се определя за сума, равна на сумата на митото, което би подлежало на плащане, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на фиксираната стойност /стандартната стойност/ при внос. Фиксираната /стандартната/ стойност за деня, определена от Комисията за 17.03.2011 г., е в размер на 78.50 евро на 100 кг. При посочената стандартна вносна цена размерът на гаранцията /депозита/ е правилно определен в размер на 6.80 евро на 100 кг. или 1326 евро при курс 1.95583 лв. /2 593.43 лв./.

Ако в сроковете по т. 4 вносителят не представи доказателства, чрез които да докаже, че партидата е пласирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в § 1, буква а, за да се приложи преференцията за мито от 0%, както е декларирано, той губи депозираната гаранция. Сроковете са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на връщане на депозита. Безспорно доказателствата за пласиране на стоката са представени в конкретния случай пред митническия орган след изтичането както на едномесечния, така и на четиримесечния срок. В същия текст е посочено, че депозираната гаранция се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията при пласирането по удовлетворителен за митническите органи начин / дори и ако това е направено в рамките на посочените срокове/. В противен случай гаранцията се задържа като плащане на вносните мита.

С оглед на изложеното, не може да се приеме, че във връзка с подаденото искане за възстановяване на депозита, е некоректен диспозитивът на решението, според който същият следва да се трансформира като плащане за дължимо мито в размер на 2 593.34 лв. в полза на бюджета. Изложени са фактическите основания, а именно неспазване на установените преклузивни срокове, както и правните основания. Доколкото текстовете на отменения и действащ към момента на вноса регламент и тези на действащия към датата на решението регламент са идентични, не е налице порок в акта, обусловен от неточно посочване на правното основание. Що се отнася до размера на депозита, както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, той е определен от митническия орган още при подаването на декларацията. Представянето на доказателства, установяващи фиксираната вносна цена, на базата на която е определен неговият размер, в хода на съдебното производство, при положение, че тази информация е общодостъпна от съответната страница в интернет, което не се оспорва от жалбоподателя, а напротив се потвърждава в подадената от него жалба до съда, не обосновава извод за незаконосъобразност на акта, още по-малко за нищожност, поради непосочване на фактически и правни основания и нарушаване на изискването за форма. Размерът на гаранцията съответства на размера на митото, което би се дължало, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на фиксираната /стандартната/ стойност при внос. При неизпълнение на изискванията относно представянето на доказателства в срок, потвърждаващи декларираната стойност, депозитът се губи и се задържа като плащане на вносните мита, така както са определени от митническия орган при определяне размера на гаранцията. Поради това, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в решението, в което се разпорежда трансформиране в реално плащане към бюджета, е необходимо първо да се определи размер на вносните мита и да се изложат мотиви за начина на определянето. Регламентът изисква плащане на мито, определено на базата на декларираните входни цени, определени по един от изброените три начина, респ. гаранция, обезпечаваща плащане на мито, определено на базата на фиксирана /стандартна цена/. За да се дължи митото, определено на базата на декларацията, следва да се представят доказателства за реализация на стоката, които я потвърждават, при това в определените срокове. В противен случай мито се дължи в размера, съответстващ на фиксираната /стандартна/ цена. Съгласно § 6, то се дължи с лихвата от датата, на която стоката е била допусната до свободно обръщение до датата на възстановяването.

С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Формфокс 80" ЕООД срещу решение № 9600-0374/25.10.2011 г. на началника на Митница Столична. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В първоинстанционното производство искане за разноски от страна на ответника не е било заявено.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение