Решение № 10003 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2011 г.

Решение № 10003 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ламбев, против решение № 4616 от 25.10.2011 г., постановено от Административен съд София - град, II отделение, 24 състав, по адм. д. № 7536/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за немотивираност на обжалваното уведомително писмо и развива съображения за спазване на законовите изисквания при издаване на процесния административен акт. Счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 51, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на ЕК относно наложената санкция и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Кооперация "Бряг-93" ППТК с. Бряг, община Търговище оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Тончев, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила оспореното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при обосноваване на решението подробно са обсъдени данните в приложената към акта таблица - неразделна част от него и са развити мотивирани съображения за установените противоречия. Според участващия в делото прокурор е правилна констатацията на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4616 от 25.10.2011 г. е отменено по жалба на Кооперация "Бряг-93" ППТК, с. Бряг, уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-6400/544 от 19.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция, преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в съдебното решение и ДФ"Земеделие" е осъден за заплащане на разноските на жалбоподателя. За да достигне до този резултат Административния съд София - град е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган, но не е спазена предписаната в закона форма, тъй като в съдържанието на уведомителното писмо не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане въз основа на нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, а само е посочен общият размер на площите. Освен това първоинстанционният съд е установил противоречия между направените от издателя на уведомителното писмо констатации и съдържанието на приложената към него Таблица № 1, в която е отразен начина на формиране на общата площ на финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане от страна на Кооперация "Бряг-93" ППТК, както и наличие на нарушение на изискванията на чл. 51, от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, при определяне на санкцията /намалението/ по СНД, възлизаща на 4877,56 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. По отношение възражението на касационния жалбоподател за наличие на мотиви в процесния административен акт, решаващият съдебен състав намира, че такива са налице, но този факт не се отразява на законосъобразността на обжалваното съдебно решение и не променя крайният резултат от спора. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 2236,45 лв. и по Схемата за национални доплащания /НДП/ в размер на 4877, 56 лв. изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" е вписал като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват, чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и чл. 24, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. - при кръстосани проверки са установени недопустими площи. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като въпреки, че в съдържанието на оспореното писмо не са индивидуализирани площите, чието подпомагане по СЕПП и СНД е отказано поради недопустимост, а е посочен само общия им размер, подробни данни за тях се съдържат в административната преписка - приложена е таблица за начина на изчисление чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, протоколи от извършени проверки, включително и проверки на място, съставен контролен лист с подробно описание на констатираните несъответствия и писмено уведомяване на жалбоподателя. В конкретната хипотеза е приложимо ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило правно действие. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че конкретните факти, послужили като основание за издаване на акта, са документирани надлежно и не е необходимо същите да бъдат възпроизвеждани отново в текста на оспореното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав приема, че не е нарушение и това, че двете правни възможности за отказ, визирани в чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП не са обвързани с конкретни площи, понеже първоинстанционният съд е извършил надлежна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, а при необходимост е разполагал и с правомощието на чл. 171, ал. 2 от АПК да назначи съответната експертиза. Върховният административен съд, четвърто отделение счита, че в обжалваното съдебно решение правилно е преценено, че с оспорения административен акт е допуснато съществено противоречие с приложимите материалноправни норми и на това основание законосъобразно е отменено оспореното уведомително писмо, като в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд за установено противоречие между констатациите на административния орган в уведомителното писмо и съдържанието на приложената към него Таблица № 1, в която е отразен начина на формиране на общата сума на финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане по УРН: 184705 от ответника в касационното производство. В гореописаната Таблица № 1 е отразена в колона 11 ставка по СНД в размер на 92.959 лв/ха, с оглед на което е определена площ от 589.87 ха в колона 10 от таблицата, при което сумата за финансова помощ следва да възлиза на 54833, 73 лв., а не както е вписано в колона 15 от таблицата и в уведомителното писмо - оторизирана е сума в размер на 51582,11 лв. Оттук първоинстанционниният съд е извел обосновано заключение, че отказът от претендираното финансово подпомагане следва да възлиза на 1625,85 лв., а не както е вписано в оспорения индивидуален административен акт 4877,56 лв. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в конкретния случай издателят на оспорения отказ е определил оторизираната сума по СНД, след като валидната заявена площ от 587.87 ха е намалена с удвоения размер на недопустимата площ /17.49 ха х 2=34.98 ха/, както е указано определянето на санкцията в указанията относно колона 7 от Таблица № 1 и след редуцирането на площта по определената ставка по СНД 92.959 лв. е изчислил окончателната оторизирана сума за подпомагане - 51582,11 лв. Правилни са мотивите на Административен съд София - град, че в настоящата хипотеза не са били налице условията, регламентирани в чл. 51, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че след като съотношението между недопустимата за подпомагане площ към установената площ е по-малко от 3%, това означава, че незаконосъобразно и без правно основание допълнително е намален размерът на финансовата санкция, което е довело до намаляване на оторизираната сума. Няма спор относно обстоятелството, че процентното съотношение на недопустимата към установената площ е под 3%, тъй като в колона 5 от Таблица № 1 /неразделна част от процесния акт/ е отразен 2.97 %. Първоинстанционният съд обосновано се е позовал на приложените към административната преписка указания относно формирането на колона 6 от Таблица № 1, според които, когато процентното отношение на недопустимата към установената площ е в рамките до 3% - валидната за изчисление площ е равна на установената. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. Страните по делото не претендират присъждане на разноски. На основание на горното на чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,