Решение № 3805 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "М Техник" ЕООД гр. София ЕИК 175257376, срещу Решение N 38305/18.11.2025г., постановено по адм.д. № 9628 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р - 22221222003424-091-001/14.03.2023 г., издаден от ТД на НАП, гр. София, с който са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 18 085 лева главница и 2 096.79 лв. лихви за периода 01/01/2021 - 31/12/2021 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че органите по приходите и съдът неправилно са приели за недоказано предоставянето на заеми по договорите за заем с процесните четири дружества. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в оспорената част. Претендира и присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Волянова оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА № Р - 22221222003424-091-001/14.03.2023 г., издаден от ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 998/17.07.2023 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, с който са установени задължения за "М Техник" ЕООД гр. София за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 18 085 лева главница и 2 096.79 лв. лихви за периода 01/01/2021 - 31/12/2021 г. РА е заключителен в производство, протекло по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, от ДОПК – данни за укрити приходи. Установеният окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ е за сумата 18 085 лева. Органите по приходите са квалифицирали като скрито разпределение на печалба средствата в размер на 361 700,00 лв., разходвани от ревизираното лице за предоставени парични заеми „в брой“ на 4 /четири/ дружества - „ГЛОБАЛ ИНОВАТИВ 2018“ ЕООД, „ХИМ MAP 61“ ЕООД, „ТУНЕЛИ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД, и „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД. С обжалваното решение жалбата на "М Техник" ЕООД е отхвърлена изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт (РА) е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна в мотивите на решението е установено, че на 21.12.2021 г. е извършено физическо преброяване на налични парични средства, като е установена сума в размер на 737.89 лв. От страна на дружеството е представена ОВ към 31.12.2021 г., съгласно която сметка 501 „Каса в лева“ е с крайно дебитно салдо в размер на 737.89 лв. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по данни от представения аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“, средствата са дадени като парични заеми в брой на 4 дружества - „ГЛОБАЛ ИНОВАТИВ 2018“ ЕООД, ЕИК 205314505. „ХИМ MAP 61“ -ЕООД, ЕИК 205291992, „ТУНЕЛИ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД, ЕИК 201013321, „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД, ЕИК 202403105, които не са свързани лица с ревизираното лице. Органите по приходите след анализ на документите от насрещни проверки на дружествата – заемополучатели са достигнали до извода, че не е установено реално предоставяне на парични средства, предоставени от „М ТЕХНИК“ ЕООД. Съдът по искане на жалбоподателя е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която основните параметри на процесните договори за заем са подробно описани в констативно - съобразителната част в табличен вид, за всеки договор по отделно. Вещото лице е приело, че всеки един от процесните договори са осчетоводени, посредством дебитиране на сметка 2691 "Предоставени заеми", съответно дебитиране на сметка 501 "Каса в лева". Съдът е споделил изводите на органите по приходите, като за да обоснове извод, че твърдението на дружеството за предоставяне на заеми е останало недоказано, съдът е изложил следните аргументи: На първо място, въпреки че са представени приходни касови ордери (ПКО) от отделните дружества - заемополучатели, то към тях не е приложена квитанция. В тази хипотеза приходният касов ордер се издава от заемополучателя, състои се от две части и едната част се откъсва (квитанцията) и трябва да се предаде на заемодателя. Такива квитанции не се установяват по делото. На второ място, тъй като договорът за заем е каузален, то изтеглянето на заем на суми, които са под минимума за превеждане по банков път, няма икономическа логика. На трето място, първоинстанционният съд е посочил, че договорите за заем са частни документи, поради което същите нямат материална доказателствена сила и не доказват сами по себе си, че действително (реално) е бил предоставен заем. Формиран е краен извод, че са налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, а именно: окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на начислените суми. Данъкът по чл. 46 ЗДДФЛ за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скрито разпределение на печалбата. Решението е неправилно. В доказателствена тежест на ревизиращите органи е било да установят кумулативните предпоставки на § 1, т. 5 б. "а" от ДР на ЗКПО за квалифициране на използвания финансов ресурс на "М Техник" ЕООД за предоставени заеми, като "скрито разпределение на печалбата" под формата на "дивидент" по смисъла на § 1, т. 5 б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Също така е следвало да посочат и в чия полза е сторено същото /а това не е посочено нито в РД, нито в РА, нито в Решението на Директор на Дирекция "ОДОП"/ и че това лице попада в кръга на субектите, изчерпателно изброени в § 1, т. 5 б. "а" от ДР на ЗКПО, за да се приеме, че плащанията, сторени от дружеството за предоставяне на заеми, и разходите във връзка с тях са реализиран доход - дивидент по смисъла на § 1, т. 5 б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, облагаем по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ в приложимата му редакция. Установява се от доказателствата по делото, а и първоинстанционния съд изрично го и посочил на стр.3 от обжалваното решение, че едноличният собственик на капитала на "М Техник" ЕООД е юридическо лице - "МИННА КОМПАНИЯ" ЕООД, ЕИК/ПИК 130779569, поради което и повече от очевидно е, че за изплатен нему дивидент дори и под формата на "скрито разпределение на печалбата" /както се твърди от приходната администрация/ изначално е неприложимо облагането по реда на ЗДДФЛ. Липсват конкретни установявания, относно факта в чия полза в крайна сметка се твърди изплащането на дохода, вкл. и че се касае именно до физическо лице, чийто доход да подлежи на облагане с данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Следва да се приеме все в тази връзка и че изводите на ревизиращия орган в тази им част почиват на предположения, които изхождат от твърдението на този орган. Липсват каквито и да е конкретни доказателства, преки или косвени, от които да се установява в условията на пълно доказване, посочените кумулативни предпоставки за облагането с данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, а и за квалифициране на случая като "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 1, т. 5 б. "а" от ДР на ЗКПО и то в полза на конкретно физическо лице, попадащо в кръга от субекти, лимитативно изброени в посочената правна норма. Или при прилагане на правилата за доказателствената тежест, съдът неправилно е възприел за настъпили юридическите факти, за които носещата тежестта за доказване страна не е ангажирала доказателства. Съобразно изхода на правния спор на ответника по касация се дължи присъждане на разноски в размер на 2 817,96 евро съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,