Решение № 394 от 30.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 394/2009 г.

Решение № 394 от 30.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 394/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. С. П. срещу решение № 61 от 21.04.2009 г. по внохд № 671/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата, която се поддържа в съдебно заседание се излагат доводи за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Прави се искане решението да се отмени и подсъдимият оправдае изцяло по повдигнатото обвинение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане поради наличието на съществени процесуални нарушения, които са от категорията на абсолютните. Иска се също така изменяване в наказателната част и намаляване на наказанието при условието на чл. 55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за неоснователна. Осъдени са четирима души, които са признали извършеното деяние, делото е връщано два пъти, изпълнени са указанията, деянията са доказани. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 152 от 28.04.2006 г. по нохд № 2061/2003 г. Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя - подсъдим В. С. П. за ВИНОВЕН в това, че в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г в периода 8.02.2000 г. до 30.07.2001 г. в гр. П. изготвили неистински парична знаци с курс в страната и в чужбина/Германия/: 765 бр.германски марки в купюри по 1000/подробно описани по серия и номер в обв.акт/, 777 бр.германски марки в купюри от 500/подробно описани по серия и номер в обв.акт/, 1 бр.германска марка в купюр от 200 - без номер и 1 бр.германска марка в купюр от 100-№KD 4000386N3, поради което и на основание чл. 243, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ГИ ОСЪДИЛ на ПО ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях, при първоначален Строг режим на изтърпяване. С присъдата са признати за виновни и осъдени по чл. 244, ал. 2 вр.с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК подсъдимите КИРИЛ СПАСОВ ИВАНОВ-на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и МИРОСЛАВА АТАНАСОВА ХРИСТОЗОВА-на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване за двамата. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, като по отношение на подсъдимия В е НАМАЛИЛ наказанието на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НАМАЛИЛ е наказанието и на подсъдимия Г. П. ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С решението въззивният съд е НАМАЛИЛ наказанието и на останалите по делото подсъдими М. Х. и К. И., като спрямо тях е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от по пет години. След проверка на правилността на решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд в настоящия състав намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА: По доводите за съществени процесуални нарушения. На първо място се поддържа, че въззивният съд при поредното разглеждане на делото, не е изпълнил указанията на ВКС дадени с отменително решение № 570/2008 г. по н.д. № 593/2008 г. От посоченото решение е видно, че при повторното въззивно разглеждане на делото, съдът е изпълнил указанието за прочитане по реда на чл. 283 НПК доказателства - протокол № 82/2001 г. и протоколите за претърсване и изземване от домовете на подсъдимите П. и Панев. Приел е също така, че веществените доказателства-подробно описани в обвинителния акт, както и това с отделен опис в писмо № 1*3с от 27.11.2001 г. на МВР-НСБОП са били предявени на страните по реда на чл. 282 НПК/стар/ при приключване не съдeбното следствие в първоинстанционния съд. Подс. П. освен това е заявил, че иззетите от колата банкноти при задържането му, са му били предявени на следствието. Видно е че по нохд № 2* в заседание на 27.04.2006 г. първоинстанционният съд е предявил на подсъдимия веществени доказателства - банкноти и техника. Твърди се, че не били слушани записите по веществените доказателства - СРС-телефонни разговори на подс. Г. Панев с неустановени поименно лица. Видно е, че разпечатка на проведените разговори е приложена в том трети на сл.д. № 762/01 г./Протокол № 82 от 27.11.2001 г./ съдържанието на които е известно на подс. П. съгласно изявлението му при предявяване на материалите по следственото дело. При тези данни въззивният съд по посоченото дело е приел, че липсва основание за повторно извършване на описаното процесуално действие. Съдът е констатирал, че не са изпълнени указанията за разпит на поемните лица по протокола в т. 2 л. 82, както и за приобщаване на обясненията на подс. Иванов дадени от него на съдебното производство пред съдия. При третото разглеждане на делото съдът е изпълнил и другите указания, като е провел съдебно следствие по реда на чл. 331 НПК, и в две съдебни заседания - на 19.02.2009 г. и на 25.03.2009 г. е разпитал подс. Кирил И. и приобщил обясненията му депозирани пред съдия на стадия на досъдебното производство/т. 2 л. 72/, както и обясненията му депозирани на 27.04.2006 г. по нохд № 2061/2993 г. на Окръжен съд - Пловдив. По реда на чл. 279 НПК е прочел и приобщил и обясненията на подсъдимия П дадени пред Апелативен съд - Пловдив на 2.10.2006 г. по внохд № 374/2006 г. Съдът също така е разпитал поемните лица П. А. П. и М. Н. А., както и свидетелите Н свидетелката Н. И. е вещите лица Л. А. Д. и К. А. П. От изложеното е видно, че въззивният състав по обжалваното решение е проверил и огласил доказателствата за изясняване на обстоятелствата от значение за предмета на доказване по чл. 102 НПК. В този смисъл съдът е изпълнил указанията и е попълнил доказателствата, съгласно указанията предписани от ВКС при предходните проверки по реда на чл. 347 НПК. По отношение разпита на поемните лица К. и С. следва да се отбележи, че адв. Н изрично е заявила, че не държи на техния разпит и няма искания в тази насока. Призовките на посочените лица са били върнати в цялост с отметка, че не живеят на адресите, а други няма регистрирани. В предходно съдебно заседание на 19.02.2009 г. защитата е заявила, че протоколите за оглед отразяват вярно извършеното, което не налага разпита на поемните лица, тъй като те оспорвали доказателственото значение на тяхното съдържание. Независимо от изложеното, обстоятелствата свързани с проведените процесуални действия - протоколи за оглед и изземване, в които са участвали тези лица, са установени и потвърдени от поемното лице П. П. участвал в огледа на дома на подс. Г. Панев на ул. "Дунав" № 13 на 31.07.2001.г. /л. 82 том първи от делото/, на който е присъствал и Л. К. Действията извършени при огледа и изземването на 31.07.2001 г. от жилището собственост на подс. Г. Панев /л. 101/ том първи от делото/ на бул. "България" № 29 са потвърдени посредством разпита на разпитаното от въззивния съд поемно лице М. Н. А. С оглед на изложените обстоятелства, указанията дадени от предходните касационни инстанции са изпълнени, поради което оплакването за процесуално нарушение не се подкрепя от данните по делото. По довода за процесуално нарушение по чл. 10 и чл. 16 НПК. Твърди се, че на 25.03.09 г. след последните думи на подсъдимите съдът не се оттеглил на тайно съвещание преди да произнесе присъдата си. Това съставлявало нарушение на чл. 300 НПК. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 300 НПК е относима в случаите, при които първоинстанционният съд произнася присъда след приключване на съдебното следствие. Оттегля се на тайно съвещание, за да обсъди въпросите по чл. 301 НПК. Съдът се оттегля на тайно съвещание и в случаите, когато въззивната инстанция с оглед правомощията й по чл. 336 НПК постановява нова присъда. От материалите на въззивното производство и постановеното решение е видно, че съдът е изменил присъдата, а не е постановил нова такава. Решението е взето несъмнено след съвещание на състава на съда и в сроковете по НПК. Доводът за позоваване на недопустими по закон доказателствени средства също е неоснователен. Решението почива на доказателства, събрани, проверени и анализирани в съответствие с чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК. Такива са протоколите за обиск и изземване от жилищата на подс. Г. Панев, от автомобила "Мерцедес", от дома на подс. Г. П., заключенията на техническата експертиза на досъдебното производство в състав Т. К., Ив. Дюлгеров и Тр. С. /том 6 от сл.д. 762/01 г./ назначената на 28.09.2001 г. комплексна техническа експертиза в състав П. К., Г. Ганчески, Ал. Друмев и Юл. Й., назначената в съдебното производство техническа експертиза в състав Кр. З., Т. Божкова и Т. К., обясненията на подсъдимите Г. Панев, К. Иванов и М. Х., показанията на свидетелите Б, Маринов, Паякова, Христозов, Илиев, Славов, В. Николов, К. Кънчева, Тодоров, Талев, С., Д . Горанов. По отношение на вещите, намерени и иззети при оглед извършен в дома на подс. Г. П., видно от протокола за оглед/л. 68 и сл.том 1 от сл.д./в присъствието на поемните лица, вещите са били поставени в пликове номерирани запечатани с червен восък с личен печат с положени подписи от присъствалите лица. По време на обиска са присъствали майката и брата на подсъдимия П. Във връзка с него подс. П. е дал обяснения л. 4-6 от том 1 на сл.дело, по повод намерените в дома му банкноти. Обяснил е че участвал в предпечатната подготовка, изготвял е водния знак на банкнотите, които подс. Г. Панев принтирал на големия си цветен принтер. Възражението, че въззивният съд е кредитирал част от доказателствата, а други е игнорирал не се подкрепа от данните по делото. На л. 57-60 съдът е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил всички доказателства от значение за предмета на доказване. Приел е, че правилността на изводите на първоинстанционния съд се подкрепя от допълнителните следствени действия извършени на стадия на въззивното производство. Разпитаните поемни лица са потвърдили действията извършени от разследващите органи, били са очевидци на тези действия, които впоследствие са били одобрени от съда в съответствие с изискванията на НПК. Правилно е прието, че няма основание за съмнение в годността на доказателствата събрани посредством протоколите за обиск и изземване. Тези доказателства изцяло съответстват на останалите събрани по делото гласни и писмени такива и потвърждават съучастието на подс. П. в съвместната му дейност с подс. Панев. Относими към съвместната дейност на подсъдимите са и заключенията на техническите експертизи. Съдът е обсъдил обясненията на подс. Панев относно произхода на кашона и на чантата с неистинските парични знаци. На л. 59 е изложил мотиви, че обясненията/донесени и оставени от лицето Ибрахим и пр./ са защитна позиция, която не се подкрепя от съвкупния доказателствен материал. Оплакването, че решението не съдържало собствени мотиви, а възпроизвеждало тези изложени към присъдата, също е неоснователно. Въззивният съд не може да изложи обстоятелства, които са вън от доказателствената съвкупност. Проверката по делото, установява, че решението е изготвено в съответствие с разпоредбата на чл. 339 НПК. Съдът е отговорил на доводите, включително и поддържания пред настоящата инстанция за несъставомерност на деянието предвид обстоятелството, че печатна техника с която са произведени инкриминираните банкноти, не е установена. На л. 60 от делото, в мотивите съдът е отбелязал, че този факт не води "до извод, за недоказаност на дейността на Панев и П.". Безсъмнени данни за това, че неистинските банкноти с номинал 500 и 1000 марки са отпечатани с активното съдействие на Панев и П. се съдържат в приетите по делото три броя технически експертизи. Комплексната експертиза изслушана на 28.04.2006 г. категорично е заключила, че иззетият от дома на подс. Панев цветен лазерен принтер Тетроникс Фазер 750 е използван за отпечатване на иззетите, изработени по електрофотографски способ банкноти/които не са били изготвени на офсетов печат /л. 530 от сл.д./. Установено е още, че иззетите технически средства и софтуерни продукти са били използвани за изработване на неистинските парични знаци по 500 и 1000 д.м. Прието е също, че е налице пряка връзка между веществените доказателства иззети от дома на подсъдимите Х. и К. И. и тези иззети от домовете на подс. Панев и подс. Прончев. Материали за изработването на инкриминираните банкноти са иззети и от дома на П., заедно с част от готова продукция - 13 бр.банкноти по 500 д.м. и 6 бр. банкноти по 1000 д.м./намерени са и доларови неистински банкноти, извън предмета на обвинението/. Установено е, че има различни технологии за изготвяне на неистински парични знаци. При едната се извършва отпечатване на офсетов печат, а при другата отпечатването се извършва на принтера - в случая принтера "Тетроникс". Във връзка с оспорваната съставомерност на деянието на подс. П. с оглед позицията му, че няма доказателства за участие в инкриминираната дейност съдилищата са обсъдили следните факти по делото. На първо място, подсъдимият е задържан при извършената от полицията проверка на автомобила "Мерцедес", управляван от подс. Г. Панев. Подс. П. е седял на дясната седалка до шофьора, пред него е била оставена чанта с намерени при обиска 392 бр.неистински германски марки с номинал 500 д.м., обособени в 20 групи с дублиращи се номера и 59 броя банкноти от по 100 д. Установено е, от обясненията на подсъдимите И. и Х., че на излизане от дома на подс. Панев, подс. П. е взел въпросната чанта/тъмна раница с червени кантове/. Иззети се били и УВ-лампа, разредител и листове със серийни номера на банкноти. На второ място, от домът му са иззети също неистински банкноти - част от готовата продукция - 13 банкноти от по 500 д.м. и 6 банкноти от по 1000 д.м. и материали за изработване на неистински парични знаци-една плака с 3 броя женски глави от 500 д.м.., които според заключението на експертите са били използвани при изработване на водния знак, паусови ленти. Веднага след задържането на Панев и П., подсъдимите И. и Х., които наблюдавали действията на полицията, отишли в дома на подс. Панев на бул. "Дунав", Илиев влязъл в стаята с компютърната конфигурация и взел отворен кашон и две найлонови торби с германски марки. Натоварил вещите на такси и потеглили в посока с. Б. На излизане от гр. П. били спрени за проверка от полицейски служители ангажирани в операцията по залавянето им. Тогава са били намерени и иззети кашона и найлоновите торби в които са установени 555 банкноти от по 1000 д.м. и 239 банкноти от по 500 д.м. които били с дублиращи се в няколко групи номера. Били иззети хартиени отрязъци с остатъчни отпечатъци на банкноти от 50 щ.д., бандероли за "Пост Банк"- А. за облепване на пачки банкноти, множество хартиени заготовки за паспорти, снимки, дискети, корици за паспорти, мастила и др.описани в протокола на л. 36-37, т. 1 от сл.д. Трето-експертите са категорични, че иззетите плаки са използвани при изработването на банкнотите и тези копия са отпечатани с принтера намерен в дома на подс. Панев. Отделно от това, от дома на подсъдимите И. и Х. били иззети фолио-предпечатна подготовка, преси с релефно изображение, хартиени заготовки и др. Съвкупната оценка на доказателствата е обусловила извод за съвместна дейност под формата на съизвършителство между подсъдимите Панев/необжалвал, за когото присъдата е влязла в сила/ и подсъдимия П. В мотивите въззивният съд е приел, че Панев е осигурявал заготовките, върху които се принтира изображението, елементите за предпечатна подготовка и необходимите консумативи, а подс. Пройчев се занимавал с компютърната работа. Потвърждение за съучастническа дейност са намерените и иззети от дома на П. плаки с женски глави и цифри, които съгласно заключението на техническата експертиза/том 4 от сл.д./ са използвани при изработка на водния знак на заготовките върху тонирана хартия, а иззетите паусови ленти с изображение на мъжки глави/портрети на братя Г/ са използвани при печатането на водния знак върху заготовките/основата за принтиране/. За този подсъдим по делото е установено, че първоначално е работил с лицето Г. К. /осъден по нохд № 1376/02 г. по описа на ПлОС за идентични престъпления/, като компютърен дизайн. Чрез него се запознал с подс. Панев. Намерените при обиска множество заготовки за дипломи, за гръцки паспорти за шофьорски книжки, оризови листа 2 бр. със заготовка за регистрационен талон на МПС и паспорт и др.подробно описани в протокола за обиск и изземване/л. 65-69, т.първи/ респ..гласните доказателства сочат на съвместна дейност, започнала първоначално с изготвяне на неистински документи за самоличност, и впоследствие-изготвяне на неистински парични знаци. За съпричастността на подс. П. към инкриминираната дейност е установения по делото факт, че компютърната конфигурация, в дома на подс. Панев е била свързана и се намирала в работен режим. Съдът е приел, че подс. П. е имал достъп до последната, като обяснението му, че причината да работи с компютъра е свързана с инсталиране на игри на сина на подс. Панев е защитна позиция, предвид процесуалното му положение в процеса. Въззивният съд е отговорил на довода, че не е намерена техниката за отпечатване или овеществяване на компютърния продукт. Приел е, че това обстоятелство не води до извод за недоказаност на дейността на двамата подсъдими. Съдът се е позовал на данните от разговорите проведени от подс. Панев с различни лица, отразени в Протокол 82/27.11.2001 г. свързан с използването на СРС, от които става ясно, че дейността му е свързана с изработване на неистински парични знаци и с участието на други лица. С оглед фактите установени по делото за участие на подс. П. в тази дейност, се налага извода, че последният е бил ангажиран с конкретни действия в осъществяване на този процес, което е съществено за неговата лична наказателна отговорност. В рамките на обвинението срещу него, деянието е доказано от обективна страна. В този смисъл възражението, че след като не е установен цялостния производствен цикъл, липсва основание за повдигане на обвинение срещу П., респ.за постановяване на осъдителна присъда при доказателства за неговия конкретен принос, е несъстоятелно. Същественото е, че съгласно заключението на експертите, иззетите технически средства и софтуерни продукти са използвани при изработката на неистинските парични знаци по 500 и по 100 д.м. и че между иззетите веществени доказателства от дома на Х. и И., от дома на Панев на бул. "Дунав" № 13 и дома на подс. П. на ул. "Звезда" № 20 е налице пряка връзка. Прието е, че неистинските банкноти са изработени по идентичен начин с материали/хартия с имитиране защитни знаци/, еднакви с иззетите по делото. Предпечатната техника също е извършена посредством филмите/графични оригинали/, плаките и металните форми, иззети по делото. Изводът за съвместна противоправна дейност на подс. П. с подс. Панов не се променя от соченото от защитата обстоятелство - /по друго дело разследвано в Пловдив със същия предмет, имало същите банкноти-идентични и със същия дефект като процесните - в.л. Кръстева л. 19 от делото/ отпечатани със същия лазерен принтер"Тектроникс"респ. с идентични номера. Както се посочи по-горе, при изземването паричните знаци са намерени банкноти от по 1000 и от по 500 германски марки с дублиращи групи номера, което отново потвърждава извода на съдилищата за участие на подс. Пройчев в съвместната му дейност с подс. Панев, която с оглед разпечатката на разговорите му сочи на съпричастност и на други лица, които не са предмет на разследване по настоящето дело. По довода в допълнителното изложени към касационната жалба. Поддържа се, че предвид обстоятелството, че германските марки не са парични знаци с курс в страната и чужбина, тъй като след 31.12.2001 г. посочените "дойче марк" и "дойче пфенинг" са загубили статута на законно разплащателно средство, следва да се приеме, че са настъпили промени, довели до декриминализация на деянието" подправяне на дойче марки". Изложеното предпоставяло приложението на чл. 2, ал. 2 от НК. Довода е неоснователен. Независимо, че с цитирания в жалбата Закон за прекратяване разплащателните способности на банкноти, наименувани "дойче марк" и на монети наименувани "дойче марк" от 16.12.1999 г., същите са извадени от обръщение, тяхната трансформация в новата европейска валута-евро, не е преустановена. Съгласно Европейската централна банка, за обмяната на германските марки в новата европейска валута, няма краен срок. Същите могат да бъдат обменени за евро неограничено във времето. Това може да стане в Националната централна банка на Германия при фиксиран курс - 1 EUR = 1,95583 DEM. Германските марки се приемат с неограничен краен срок и от БНБ съгласно изискването на централната банка в Германия. По довода за явна несправедливост на наказанието. Същият е обсъден от въззивния съд, който е намалил наказанието от десет на шест години лишаване от свобода. Предвид визираното в чл. 243, ал. 1 НК наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода, наказанието в атакувания размер е отмерено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл няма основание за извод, че това наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Сочените в жалбата обстоятелства са взети предвид и отчетени от въззивния съд при постановяване на решението. Данни за прилагане разпоредбата на чл. 55 НК няма, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. С изменяване на решението и намаляване на наказанието до размер близък до минималния в закона, въззивният съд е привел санкционната част на присъдата в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 НК. Основание за по-голямо снизхождение, предвид тежестта и характера на деянието- престъпление против паричната и кредитната система на България и на страните от Европейския съюз, не е налице. По изложените съображения, тъй като при постановяване на решението, въззивната инстанция не е допуснала визираните в жалбата нарушения, решението следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение