Решение № 11597 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново пи ЦУ на НАП срещу решение 22/09.03.2021 г., постановено по адм. дело 204/2020 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което по жалба на Грифон Пропъртис АД гр. Ловеч е отменен РА Р-04001119005370-091-001/23.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение 38/23.03.2020 г. на директора на посочената дирекция за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец юни 2019 г. в размер на 31 666,66 лв. по 4 бр. фактури, издадени от Булнефт Газ ЕООД. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на фактите, обстоятелствата и наличните доказателства, което е довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Според касационния жалбоподател след като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, вследствие на изброените пропуски, съдът е формирал погрешно вътрешно убеждение. Сочи се от касатора, че от една страна съдът е приел, че спорният въпрос по делото е фактически и се състои в това, кое дружество е извършило действията по промяна предназначението на имотите и оттам реални ли са доставките на тази услуга, обективирани в процесните фактури на Булнефт Газ ЕООД към Грифон Пропъртис АД, за да се признае правото на данъчен кредит. В касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът е приел, че всички дейности по смяна на статута на имотите са инициирани, извършени и заплатени от В. Асенов управител на Булнефт Газ ЕООД и от пълномощника му Д. Трендафилов, като документите от съответните институции били получени от тези две лица и предадени на Грифон Пропъртис АД. При решаване на делото касационният жалбоподател твърди, че съдът само е посочил събраните по делото доказателства и доказателствени средства, без да ги обсъди поотделно с оглед тяхното съдържание (за писмените доказателства) и фактите, които установяват, съотв. налице ли са доказателства, които да подкрепят изслушаните по делото свидетелски показания. Освен посоченото се твърди, че съдът не е обсъдил и документите, събрани от ревизираното лице и различни институции, които са с дата преди 23.07.2018 г., на която дата са сключени споразуменията, чрез които Булнефт Газ ЕООД (издател на процесните фактури) става страна по сделките за услугите, свързани с промяна на административноправния статут на имоти с идентификатори 36110.19.532 и 36110.19.519 по кадастралната карта на с. Капитан Андреево, както и след 02.01.2019 г., когато Грифон Пропъртис АД встъпва в правата на купувача Грифон Пауър АД. Твърди се също така, че значителна част от документите, свързани с промяната статута на имотите са издадени преди датата 23.03.2020 г., когато е издадено решение 38/23.03.2020 г. на решаващия орган. Сочи се в касационната жалба, че представените с жалбата пред първоинстанционния съд приемателно-предавателни протоколи от 2 бр. от 24.07.2018 г., както и от 20.08.2018 г., 24.08.2018 г. и от 26.09.2018 г. се установява, че документите от институциите във връзка със смяна предназначението на имотите са предадени на посочените дати от доставчика на услугите на Грифон Пауър ЕАД, а не както погрешно бил приел съда, че са предадени на ответника по касация. В тази връзка в касационната жалба са развити подробни съображения, от които е направен извод за неправилността на обжалваното съдебно решение. В тази връзка касаторът счита, че за правилната преценка на фактите от значение е, че Булнефт Газ ЕООД не е представило никакви документи, които удостоверяват извършени разходи във връзка с промяната статута на процесните имоти, както и счетоводни регистри за отчитането на такива с оглед уговореното в чл. 1.4 от Предварителните договори от 07.08.2017 г., а също и липсата на първични счетоводни документи, които да удостоверяват, че разходите за изготвяне на различни документи и за дължими такси към институциите са заплатени от дружеството-доставчик, т.е. че средствата са излезли от неговия патримониум. Излагат се твърдения, че в обжалваното решение са налице и други несъответствие, като напр. по отношение на представения от Алве Консулт ЕООД договор за проектиране от 09.10.2017 г. с възложител Булнефт Газ ЕООД и приемателно-предавателен протокол от 11.12.2017 г. за предаване на извършената работа по същия договор, е налице очевидно разминаване, тъй като към тези дати Булнефт Газ ЕООД не е страна по предварителните договори от 07.08.2017 г. между Булпетрол Трейд ЕООД и Грифон Пауър АД. Относно позоваването от съда на документи, представени от Топограф ЕООД касаторът смята, че съдът не ги е обсъдил и не ги е съпоставил с останалите документи по делото. По подробно изложените аргументи, свързани с направените от касатора оплаквания, се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на жалбата на Грифон Пропъртис АД срещу ревизионния акт или след отмяна на решението, делото да се върне на друг състав на същия съд. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 960 лв. за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 253,33 лв. или общо в размер на 3 213,33 лв. Ответникът по касация Грифон Пропъртис АД гр. Ловеч чрез процесуалните си представители адв. Вичев и адв. Павлова оспорват касационната жалба, а обжалваното решение, като нестрадащо от пороците, наведени от касатора да бъде оставено в сила предвид, че съдът е извършил цялостен анализ на събраните доказателства, заедно и поотделно и е достигнал до правилни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. В дадения от настоящия съдебен състав 7-дневен срок е постъпила писмена защита с подробно развити аргументи за неоснователността на касационната жалба и за правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалвания съдебен акт като правилен, по отношение на който не са налице релевираните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстаницонният съд е бил сезиран от Грифон Пропъртис АД с жалба срещу посочения по-горе ревизионен акт, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец юни 2019 г. в размер на 31 666,66 лв. по 4 бр. фактури, издадени от Булнефт Газ ЕООД. За да отмени оспорения от дружеството ревизионен акт решаващият съд е приел, че е доказана реалността на доставките по издадените 4 бр. фактури от Булнефт Газ ЕООД с предмет услуги по смяна статут на имоти с идентификатори 36110.19.532 и 36110.19.519 по кадастралната карта на с. Капитан Андреево. За да направи този правен извод, съдът е установил, че са незаконосъобразни заключенията на приходните органи, че събраните доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени услуги от Булнефт Газ ЕООД. Съдът не е възприел и изводите на приходните органи, че процесните доставки не са реални, тъй като липсвали доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик и, че всички документи по промяна предназначението на двата поземлени имоти са със заявител Грифон Пауър АД, а също и, че Булнефт Газ ЕООД не е отразило в счетоводството си фактури за извършени разходи, свързани с посочената промяна, а и липсвали приемателно-предавателни протоколи за извършената работа. Според съда ревизиращият екип не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 37 и чл. 56 ДОПК, като не е събрал своевременно преди издаването на оспорения акт, намиращата се в различни органи и институции информация и доказателства във връзка с промяна предназначението на имотите, за да установи от кого са подавани заявленията, кой е заплатил съответните такси и кой е получил документите, не е изискал писмени обяснения от Д. Трендафилов, за който е имало достатъчно данни, че е извършвал действия по предмета на услугата. В тази връзка е посочено от съда, че ревизионният доклад е издаден на 02.12.2019 г., а ревизионния акт на 23.12.2019 г., докато релевантните документи от съответните органи, институции и фирми във връзка с извършваната на Грифон Пропъртис АД ревизия са изискани едва на 01.04.2020 г. от Община Свиленград, Електро Разпределение Юг ЕАД, ОПУ Хасково, ОД на МВР Хасково, Топограф ЕООД Димитровград, ВиК ЕООД Хасково, напоителни системи ЕАД Хасково, СГКК Хасково, РИОСВ Хасково, МЗХГ, РЗИ Хасково, Алве Консулт ЕООД София проектант на пътната връзка и В. Асенов. По отношение на прекия доставчик Булнефт Газ ЕООД съдът е посочил, че насрещната му проверка е започнала на 28.02.2020 г., а на В. Асенов на 02.03.2020 г. Обсъдено е в обжалваното решение, че между Грифон Пауър АД и Булпетрол Трейд ЕООД е бил сключен договор за продажба на земеделски земи, като продавачът се е задължил да извърши необходимите действия по промяна предназначението на процесните имоти от земеделски земи в имоти за обществено ползване за изграждане на търговски обекти, за които купувачът му дължи съответното възнаграждение. В тази връзка съдът е обсъдил и клаузите на договора, сключен между посочените страни, както и че впоследствие на мястото Булпетрол Трейд ЕООД като продавач е встъпил Булнефт Газ ЕООД, а на мястото на Грифон Пауър АД като купувач е встъпил Грифон Пропъртис АД Очертаният от съда спорен въпрос по делото е, кое е дружеството, извършило действията по промяна предназначението на имотите и оттам реални ли са доставките на услугите, обективирани в процесните фактури. На този въпрос е последвал от съда утвърдителен отговор, като са посочени от съда приемателно-предавателни протоколи, за които в хода на ревизията на Грифон Пропъртис АД изпълнителният му директор е потвърдил, че документите са осигурени от Булнефт Газ ЕООД. Според съда макар ответникът да е изразил съмнение в достоверността на датите на представените приемателно-предавателни протоколи, то безспорно е установено, че документите са получени от съответните институции от управителя на Булнефт Газ ЕООД лично или чрез пълномощника му Д. Трендафилов и са във владение на Грифон Пропъртис АД. За безспорно от доказателствата по делото е прието от съда, че всички дейности по промяна на статута на имотите са заплатени от управителя на Булнефт Газ ЕООД В. Асенов или от пълномощника му Д. Трендафилов. В тази връзка съдът е кредитирал и техните свидетелски показания. За обосноваване на правните си изводи съдът е възприел и съдебно-счетоводната експертиза, според която плащанията на разходите по смяна предназначението на процесните имоти е извършвано от управителя по неговата сметка, поради запорирана банкова сметка на представляваното от него дружество. Изводът на решаващия съд е, че за услугите са издадени изискуемите се документи и е налице реално осъществяване на същите от доставчика, като съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбите на ЗДДС и на Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията на СЕС по дела С-152/02 и С-285/11, налице са кумулативните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Като е прието обратното от приходните органи с доводи за липса на доказателства за реално извършване на услугата, съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал признаване правото на данъчен кредит на оспорващия по 4 бр. фактури. Съдът е изложил и мотиви за неоснователност на довода в ревизионния акт и потвърждаващото го решение, че издателят на фактурите не е разполагал с необходимия персонал, с който да извърши фактурираната услуга. В тази връзка според съда неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна. Относно позоваването от страна на административния орган на обстоятелството, че всички документи по промяна предназначението на поземлените имоти са със заявител и адресат Грифон Пауър АД, съдът е счел това за напълно обяснимо, тъй като собственик и възложител се явява именно това дружество и документите задължително следва да са издадени на негово име, за да може впоследствие да се изработи и одобри инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж на името на собственика. В тази връзка съдът се позовава на клаузите на предварителния договор и на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. При така изложеното съдът е приел, че жалбата на Грифон Пропъртис АД е основателна, а ревизионния акт е отменил като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор между страните, че услугата по смяна предназначението на земеделските земи е извършена, а се спори кой я извършил. Правото на данъчен кредит на доставки на услуги произтича от установяване по безспорен начин осъществяването на фактурираната услуга по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС и чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. При преценката за наличие на реалност на спорните доставки е последвалия от съда утвърдителен отговор, като е посочено в обжалваното решение наличието на приемателно-предавателни протоколи, за които в хода на ревизията на Грифон Пропъртис АД изпълнителният му директор е потвърдил, че документите са осигурени от Булнефт Газ ЕООД. Правилно съдът е приел, че макар ответникът да е изразил съмнение в достоверността на датите на представените приемателно-предавателни протоколи, то безспорно е установено, че документите са получени от съответните институции от управителя на Булнефт Газ ЕООД лично или чрез пълномощника му Д. Трендафилов и са във владение на Грифон Пропъртис АД. За безспорно от доказателствата по делото павилно е прието от съда, че всички дейности по промяна на статута на имотите са заплатени от управителя на Булнефт Газ ЕООД В. Асенов или от пълномощника му Д. Трендафилов, поради което обосновано в тази връзка съдът е кредитирал и техните свидетелски показания. Установено е също така по делото, че разходите по промяната статута на имотите са заплащани от В. Асенов управител на доставчика чрез личната му банкова сметка, тъй като сметката на дружеството е била запорирана, поради което съмненията на касатора са неоснователни. Този факт се установява и от съдебно-счетоводната експертиза. Изводите на решаващия съд, че за услугите са издадени изискуемите се документи и е налице реално осъществяване на същите от доставчика, както вече се изтъкна е безспорно установено от многобройните доказателства по делото различни документи от органи и институции. Правилно съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбите на ЗДДС и на Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията на СЕС по дела С-152/02 и С-285/11, налице са кумулативните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Като е прието обратното от приходните органи с доводи за липса на доказателства за реално извършване на услугата, съдът обосновано е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал признаване правото на данъчен кредит на оспорващия по 4 бр. фактури. Съдът е изложил и обосновани и съответстващи на доказателствата по делото мотиви за неоснователност на довода в ревизионния акт и потвърждаващото го решение, че прекият доставчик издател на процесните 4 бр. фактури не е разполагал с необходимия персонал, с който да извърши фактурираната услуга. Следва изцяло да се подкрепят изводите на съда за незаконосъобразност на констатациите на приходните органи, че доставките са нереални и с оглед неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. Правилно съдът е приел, че това не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна. В тази връзка следва да се добави, че относителната симулация, на която ревизиращите органи се позовават изисква страните да не желаят да бъде постигнат резултата от сделката (привидна сделка), а чрез нея прикриват друга сделка (прикрита сделка) чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първоинстанционния съд. Предвид на това не е доказано участие на касационния жалбоподател или знание у него, че доставчикът му е участвал в ДДС злоупотреба.