Решение № 16983 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2013 г.

Решение № 16983 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Рашков Христов против заповед № РД-09-113 от 13.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания общ административен акт. Ответникът по жалбата - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Ненова, поддържа неоснователност на жалбата и за законосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като сам служебно, на основание чл. 184 във вр. с чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на админстративния акт, намери за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - имаща правен интерес от оспорването. Жалбоподателят е притежател на билет за любителски риболов, валиден за периода от 01.03.2013 г. до 01.03.2014 г., поради което настоящият състав приема, че със заповедта на министъра на жалбоподателя са му били засегнати права и законни интереси. Преценявайки основателността на жалбата съдът взе предвид следното: Със заповед № РД 09-113 от 13.02.2013 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 4, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, във връзка с установяване на сроковете на забрана за улов и други водни организми през размножителния период на видовете във водите на Черно море, р. Дунав и вътрешните водни обекти и след съгласуване с министъра на околната среда и водите е наредил забрана за улов на щука /Esox lucius/ и бяла риба /Sander lucioperca, Stizosedion lucioperca/ през периода на тяхното размножаване в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, считано от 15 февруари до 31 май. При случаен улов на посочените в заповедта видове, е наредено същите да се връщат незабавно в съответния воден обект, от който са уловени, независимо от тяхното състояние. С докладна записка от 15.01.2013 г. главният директор на Главна дирекция "Рибарство и контрол" (л. 30 от делото) е предложил на изпълнителния директор на "Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури" (ИАРА) да отправи предложение до министъра на земеделието и храните, за издаването на атакуваната заповед, поради прогнозирани климатични промени. На 30.01.2013 г. изпълнителният директор на ИАРА е изготвил уведомление по чл. 66 от АПК за предстоящо издаване на общ административен акт. С доклад изх. № 0420-144 от 08.02.2013 г. изпълнителния директор на ИАРА (л. 150 от делото) е предложил на министъра издаването на процесната заповед. Заповедта на министъра на земеделието и храните е била съгласувана предварително с Министерството на околната среда и водите, като заместник- министъра писмено е изразил съгласието си без забележки (л. 150 от делото). При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Обжалваната заповед на министъра има характер на общ административен акт, по смисъла на чл. 65 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен държавен орган - министърът на земеделието и храните (чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗРА), в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно се явява оплакването на жалбподателя, че административният акт е бил издаден в нарушение на чл. 66 от АПК. От представените по делото доказателства, е видно, че е налице уведомление, което отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в АПК. В уведомлението за издаването на заповедта са посочени и мотивите за издаването й - поради климатични промени, които биха оказали влияние върху размножителните процеси на посочените в заповедта видове риби. Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя за нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, се забранява уловът на риба през периода на тяхното размножаване, определен в приложение № 1 от същия закон. В следващата алинея втора от същата разпоредба, е предвидена възможност, при нетипични климатични промени, министърът на земеделието и храните със заповед да промени началната дата, крайната дата или да увеличи сроковете на забраната с до 30 дни. Касае се за предоставени на министъра три възможности, от които той може да се възползва както едновременно (както това е станало в настоящият случай), така и поотделно. В приложение № 1 от ЗРА е уреден периода на забраната за улов на риба и други водни организми, като за щуката това е периода от 15 февруари до 30 април, а за бялата риба - периода от 15 март до 15 май. В обжалваната заповед министърът е забранил улова на двата вида риба за периода от 15 февруари до 31 май. Като е процедирал по описания начин административния орган е спазил законово регламентирания срок за щуката, а за бялата риба го е надвишил с 15 дни. Поради това настоящият съдебен състав намира, че заповедта в частта й, с която е наложена забрана за улов на щука е в съответствие с материалния закон. Допуснатото отклонение в заповедта по отношение срока на забраната за улов на бяла риба настоящият състав счита за несъществено. Законодателят е въвел двумесечната забрана (като при климатични изменения, тази забрана би могла да се продължи с още един месец) за улов на бяла риба, за осъществяване на размножаването й, като очевидно е счетено, че прекалено дългото или целогодишно съществуване на тази забрана би имала отрицателен ефект върху популацията на бяла риба. Ето защо, от възможни 365 дни в годината, законодателят е оставил възможност за улов на бяла риба в рамките на 305 дни, респ. 275 дни, при продължена забрана. В случая с превишаването на нормативно определения срок с 15 дни, са останали 260 дни за улов на посочения вид риба. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че надвишаването на забраната за улов с 15 дни, не би могло да има негативен ефект върху любителския риболов. Освен това предвидения в чл. 32, ал. 2 от ЗРА срок има препоръчителен характер за органа и при неговото неспазване не са предвидени законови санкции. Преценката на министъра на земеделието и храните дали да упражни правомощията си по чл. 32, ал. 2 от ЗРА е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо следва да се приеме, че допуснатото отклонение в атакуваната заповед не е довело и не би могло да доведе до каквито и да било негативни последици, поради което не съставлява основание за отмяна на заповедта на министъра. Изложените съображения налагат извода, че административният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,