Решение № 10816 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2014 г.

Решение № 10816 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Столичния общински съвет срещу Решение № 4036 от 18.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3429/2014 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Иван Викторов (Викториев) Оризарски в приложени писмени бележки възразява срещу касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът от първата инстанция е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с оспорването на Решение № 735 по протокол № 54 от 19.12.2013 г. на Столичен общински съвет (СОбС) на основание нищожност. Тъй като това решение на административния орган е в противоречие с влязло в сила решение от 29.02.2012 г. на АС София-град, потвърдено с решение от 07.02.2013 г. на ВАС и указанията за прилагане на закона, то е нищожен административен акт. С оглед чл. 177, ал. 1 от АПК действието на решението, с което се отменя административният акт, има действие по отношение на всички. Правоустановяващото действие на това решение се изразява в разпоредените права на страните по делото, изведени от установените по делото факти, поради което административният орган не може да извърши никакви други действия освен разпоредените му със съдебния акт. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожност на Решение № 735, взето по Протокол № 54 от 19.12.2013 г. на СОбС за изменение на т. 2 на Решение № 36, обективирано в т. 35 от Протокол № 59 от 21.06.1999 г. на СОбС и е изпратил преписката обратно на Столична община за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на Решение № 1090 от 29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 8943/2011 г. на АССГ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като оспорваният административен акт е издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Решението е правилно. От доказателствата по делото е безспорно установено, че с влязлото в сила решение № 1090 от 29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 8943/2011 г. е отменена заповед № РД 5621 от 18.04.2011 г. на кмета на Столична община, с която е отказано издаването на заповед за замяна на общински недвижим имот с недвижим имот, собственост на оспорващия - Иван Оризарски и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите задължителни указания по приложението на материалния закон. Съдебният акт е бил потвърден от касационната инстанция - решение № 1797 от 07.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5141/2012 г. на ВАС, трето отделение. Съдът в мотивите си е дал указания на административния орган по правилното приложение на материалния закон, вкл. че преписката на г-н Оризарски по процесната замяна следва да бъде довършена по реда отпреди изменението на ЗОбС. Установено е безспорно също, че административният орган, в нарушение на чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката по замяна на имотите за подготвяне на доклад с проект за изменение на решението на общинския съвет в частта относно цените на заменяните имоти и пазарната оценка е била актуализирана към момента на сключване на сделката. Въз основа на тези подготвителни действия е било прието оспорваното решение № 735 по Протокол № 54 от 19.12.2013 г. на СОбС, за изменение на т. 2 на решение № 36, обективирано в т. 35 на Протокол № 59 от 21.06.1999 г. в частта относно цените на заменяните имоти. При тази фактическа установеност правните изводи на решаващия съд, че актът и действията на административния орган са извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, поради което са нищожни, са обосновани и правилни. Неоснователни са доводите на касатора, че след връщането на преписката му за ново произнасяне административното производство следва да започне отначало и е необходимо да бъдат актуализирани цените на заменяните недвижими имоти, като се съобрази изменението на пазара в 13-те години, през които са водени дела, т. е. необходимо е да се изследват нововъзникналите факти във връзка с издаването на административния акт. Това би било така, само ако е налице нов правопроменящ юридически факт, който може да преодолее установения от съда материално-правен порок. Неправилното приложение на материалния закон и неоснователното бездействие на административния орган не са относими по предмета на спора нови правопораждащи факти. Ето защо, и обосновано, административният съд е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, обуславящи нищожност на издадения повторен отказ - актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Ирелевантни за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебните инстанции са се произнесли при разглеждането на първия отказ, вкл. относно пазарната стойност на заменяните имоти. С действията си след влизане в сила на отменителното решение административният орган е пререшил отново спора относно пазарната оценка, незачитайки постановените съдебни решения, което е недопустимо. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, Върховният административен съд намира заявеното от касатора искане за разноски за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение