Решение № 1542 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2011 г.

Решение № 1542 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15019/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Сливен, против решение № 87 от 11.10.2011 г., постановено по административно дело № 86 по описа за 2011 г. на Административния съд - Сливен, с което са отменени решение № 4 от 28.02.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отменено разпореждане № 4809035940 от 28.07.2010 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Сава Николов Савов от гр. Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Минко Стефанов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Сливенския административен съд. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Сливен, са оспореното от Сава Николов Савов решение № 4 от 28.02.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отменено разпореждане № 4809035940 от 28.07.2010 г. и му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последното, считано от 1.01.2010 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Сава Савов по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО. Впоследствие, с разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е приел, че неправилно с предходното разпореждане бил зачетен стаж от втора категория по т. 20 от отменения ПКТП за периода 16.12.1985 - 18.05.1995 г., без да е изяснено дали са били изпълнени изискванията на разпоредбата. Поради тези констатации е прието, че молителят не отговарял на изискванията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - нямал 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, не отговарял на изискванията на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО - нямал навършена възраст 63 години, и на изискванията на чл. 68, ал. 4 КСО - нямал навършена възраст 65 години. С процесното разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е отменило разпореждане № 4809035940 от 28.07.2010 г. и е отказало да отпусне при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО исканата от Сава Николов Савов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При последвалото оспорване на разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г. по административен ред директорът на РУСО - Сливен, е приел, че в намерените документи не се съдържали данни, че Савов е полагал труда си като стругар на механична обработка на чугунени отливки, поради което осигурителният стаж, положен от него за времето от 16.12.1985 до 18.05.1995 г. като стругар в цех "Механичен", следвало да се зачете като трета категория, тъй като трудът не бил включен в изчерпателно изброените професии в разпоредбите на чл. 20 ПКТП (отм.), поради което оставил без уважение жалбата против разпореждане № МП-1028-6 от 6.10.2010 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване. С постановеното решение Административният съд - Сливен, е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган за издаване на ново решение съобразно дадените указания за отпускане на пенсията, след като законосъобразно е приел, че трудът, полаган от Савов като стругар през процесния период, е бил точно първична обработка на чугунени отливки и е бил осъществяван в обособено звено в цех "Механичен" на предприятието. В този смисъл положеният от него труд отговарял на изискването на т. 20, изр. последно от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), от което следвало да се приеме, че е втора категория. За да изведе този извод, съдът е подложил на подробен анализ разплащателните ведомости за работни заплати, трудовите договори на работника и показанията на свидетелите, от които се установявало, че ответникът по касация през процесния период е осъществявал първична механична обработка на чугунени отливки. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно-икономическа експертиза, от която се установявала липса на длъжностна характеристика, нарядни листове, нормирани планови задания с описана в тях конкретната дейност по разценка, по норми, откъдето би могло да се направи заключение за категорията на труда. Съдът е приел за установено, че съгласно приложените по делото писмени и устни доказателства и кредитираната експертиза по безспорен начин се доказвало, че положеният от Савов труд е от втора категория - съгласно т. 20 от ПКТП (отм.), и сборът от точките, които той е имал към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е именно необходимият и достатъчен такъв, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което отказът на административния орган да отпусне пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е незаконосъобразен и следва да се отмени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен, пълен и последователен анализ на събраните доказателства и на доводите на страните, въз основа на което са направени правилни и обосновани изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна по делото е безспорно, че Сава Николов Савов - ответник в настоящото производство, е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с вх. № МП-10280 от 29.06.2010 г., като с разпореждане № 4809035940 от 28.07.2010 г. на ръководителя на отдел "ПО" при РУСО - Сливен, му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО. Впоследствие, след извършена проверка на първичните документи, представени от осигурителя, с разпореждане № МП-10280-6 от 6.10.2010 г. е отменено предходното, като е отказано отпускането на пенсията по съображения, че положеният в ЗРЧ "Любен Калайджиев" стаж като "стругар" в цех "Механичен" за периода от 16.12.1985 до 18.05.1995 г. бил от трета категория труд, от което следвало, че лицето не отговаряло на едно от кумулативните изисквания по § 4, ал. 1 КСО - да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години, и това, второ по ред, разпореждане е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - Сливен. Не се спори също, че въпросният труд е полаган от Савов като стругар в бригада "Христо Ботев"- стругари, към цех "Механичен" на предприятието. Установено е и от удостоверение изх. № 01 от 13.06.2011 г. на "Машлекпром" АД, че всяка от бригадите в цех "Механичен" е работила в определен сектор - помещение в сградата на цеха. Както правилно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, за категорията труд по процесната разпоредба на отменения ПКТП правно значимо е обстоятелството трудът на работниците да е свързан с първична механична обработка на чугунени отливки, без всякакви други условия. Няма изискване това да е извършвано в специализиран, обособен и наименован точно така - цех, бригада или предприятие, в което е полаган трудът. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Спорният въпрос по настоящия казус е дали трудът на Сава Николов Савов като "стругар" в ЗРЧ "Любен Калайджиев", преобразувано в "Машлекпром" ЕООД/АД, през процесния период (16.12.1985 - 18.05.1995 г.) от 9 години, 2 месеца и 12 дни може да се отнесе към хипотезата на т. 20, изречение последно от ПКТП (отм.) и съответно дали положеният труд е от втора категория. По тази точка се категоризира трудът и на работниците на първична механична обработка на чугунени отливки. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че в осигурителя за процесния период са запазени само платежните ведомости и трудовото досие, но не и първични документи като длъжностни характеристики, партидни книги, наряди, доказващи плащания във връзка с осъществяваната от Савов дейност, които биха спомогнали за определяне на категорията на труда му. Вещото лице е посочило, че в платежните ведомости Савов бил вписан в звено "Стругари", цех "Механичен" без длъжност и без посочена категория на труда, а от 1968 до 2000 г. в предприятието имало леярна за чугунени изделия в отделно помещение. От представените годишни отчети за промишлената продукция на "Машлекпром" ЕООД за 1991 г. в раздел II "Продукция в натурално изражение" се виждало, че били произведени "чугунени отливки" от 413 тона на стойност в хил. лв. 2221 лв.". Вещото лице е установило, че в длъжностното разписание не било предвидено звено към леярния цех за механична обработка на чугунените отливки, при която се сваля повърхностният слой на излезлите от леярната чугунени изделия, но в разплащателните ведомости за процесния период работниците на длъжност "стругари" били вписани към цех "Механичен". Според заключението на експертизата на основание заповед № 86 от 16.12.1985 г. Савов бил назначен на длъжност "стругар" в ЗРЧ "Любен Калайджиев" - Сливен, считано от 16.12.1985 г., като на същата длъжност бил до прекратяване на трудовото му правоотношение с предприятието правоприемник "Машлекпром" АД - Сливен - 18.05.1995 г. Вещото лице е отбелязало, че са били давани противоотровни храни, без да е била посочвана категорията на труда. Савов като назначен на длъжност "стругар" също бил включен в тези заповеди. Допълнителни добавки към заплатите за вредни условия на труд не били начислявани на работниците с длъжност "стругар". Установено е също така, че е ползвал платен годишен отпуск според договореностите между страните по КТД, включително допълнителен отпуск за работа във вредни за здравето условия. Заключението на вещото лице е, че характерът и естеството на работата, която е изпълнявал работникът, са важни, но за тях нямало конкретна писмена информация, а трябвало да се извлича от други документи. В касационната жалба са развити оплаквания, че незаконосъобразно съдът е обосновал решението си с обстоятелството, че липсвали писмени сведения за категоризацията на труда. Наличието на непълни документи от предприятието и предоставянето им на правоприемните дружества за съхранение, които нямат интерес да ги опазват, подреждат и архивират, макар законът да ги задължава, не може да се вменяват като вина на един от тези работници. Във връзка с това, при доказаната с писмени доказателства продължителност на трудовия стаж на посочената длъжност и установения факт, че надлежните документи за категорията труд не са запазени не по вина на жалбоподателя, основателно съдът е приел, че е налице основанието на чл. 165, ал. 1 ГПК относимите към въпроса за категорията на труд обстоятелства да бъдат установени чрез свидетелски показания. Отново въз основа на изнесената от свидетелите информация, съгласно която през процесния период Савов е обработвал предимно чугунени детайли, които излизали от леярната, където не се извършвала никаква механична обработка на детайлите, правилно е приел, че положеният труд трябва да се причисли към втора категория. Следва да се добави, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в р. I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В този смисъл са неоснователни касационните оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите. Показанията на допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели са взети по надлежен ред и са непротиворечиви, кореспондират и съвпадат изцяло с другите доказателства по делото. Правилно Сливенският административен съд ги е допуснал и приел, като в случая се касае за разпит на свидетели за установяване на характера и естеството на работата, която е изпълнявал ответникът по касация, което установяване е допустимо и в административния процес. Както обосновано е прието от решаващия състав, когато законът изисква за удостоверяване на даден факт писмен документ, но липсват запазени документи, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, какъвто е настоящият случай. С оглед изложеното правилно съдът е изградил изводите си, че Савов е работил през целия период като стругар, въз основа на показанията на свидетелите. С оглед горното фактическо обстоятелство се преценяват като неоснователни и касационните доводи за нарушения на материалноправните норми на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), тъй като по делото е безспорно установено, че през процесния период в цех "Механичен" на предприятието е имало структурно звено - бригада стругари с наименование "Христо Ботев", в което е извършвана първична обработка на чугунени отливки в напълно обособено помещение от другите производствени дейности в завода за резервни части "Любен Калайджиев" и неговите последващи правоприемници. От писмените доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че стругарите са осъществявали дейността си при висока запрашеност и вредни условия на труд, за което са предвиждани допълнителни защитни храни и напитки, както и платен годишен отпуск, което отново води до извода, че полаганият труд е бил от втора категория. Следва да бъдат споделени изложените от административния съд аргументи относно протокол № 6 от 2.04.1991 г. на МТСГ, от който административният орган неправилно е възприел, че се касаело за обособени цехове, а Савов, според касатора, не бил работил в обособено звено. Настоящата инстанция споделя и извода, че не може да се допусне, че с указания, дадени с протокол, утвърден от министъра на труда и социалните грижи, би могло да се промени ПКТП, който е правилник и е източник на правни норми от по-висока степен - колективен акт, приет в изпълнение на закон. Още повече, че, както е посочил и съдът, не би било от значение и ако трудът не е бил положен в обособен цех или звено, тъй като при категоризирането на труда промишленият отрасъл е без значение с оглед разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.). Както правилно е отбелязал решаващият състав, обстоятелството, че от ведомостите на осигурителя не може да се установи категорията на труда, положен от настоящия ответник, не следва да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече, че в случая безспорно е установено, че в предприятието няма запазени документи, доказващи категорията труд, както е установило и вещото лице. При това положение релевантни са отразените в трудови договори и в допълнителни споразумения към тях обстоятелства и показанията на допуснатите свидетели - бивши колеги на настоящия ответник. От показанията им се установява, че същият през целия период е извършвал механична обработка на чугунени отливки. В леярната детайлите са отливани, изваждани от калъпа, почиствани на дробометна машина и отливките са транспортирани в стругарския цех, където подлежали на механична обработка. Според свидетелите чугуненото производство и съответно подлежащото на механична обработка е било около 90 - 98 % от производството на леярната на предприятието. Касаторът излага твърдения, че от записите на работодателя във водената ведомост, извършени след приемането на Постановление № 43 на МС от 18.03.1991 г. за определяне на вноските за социално осигуряване, се доказвало, че Савов е работил при условията на трета категория труд. Както правилно е отговорил административният съд на този довод, развит и пред първата инстанция, същото обстоятелство е ирелевантно за спора. Когато трудовият, респ. осигурителният стаж по силата на нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория, не е основание за промяна в нормативно определената категория. От казаното категорично се налага изводът, че оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обосновано е прието, че трудът на Сава Николов Савов за периода 16.12.1985 - 18.05.1995 г., положен като "стругар" в цех "Механичен" в ЗРЧ "Любен Калайджиев" - Сливен, е от втора категория по т. 20 ПКТП (отм.), в който смисъл е отменил незаконосъобразния отказ на РУСО - Сливен, за отпускане на ЛПОСВ на Сава Николов Савов и е върнал преписката на пенсионния орган с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона за издаване на разпореждане за пенсиониране на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № МП-10280 от 29.06.2010 г., е правилно. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,