Решение № 4996 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2015 г.

Решение № 4996 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 559 от 14.01.2014 г. по адм. дело № 111/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АС), 5 състав. С обжалваното решение е отменен по жалба на "КИКО ТРАНС" ЕООД ревизионен акт № 041301252/4.10.2013 г., издаден от Първолета Гетова Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите, заместващ орган по приходите, компетентен по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издава заповеди за възлагане на ревизии и да изпълнява функциите, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Ренета Вълчева Неделчева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, в потвърден с решение № 20 от 13.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на "КИКО ТРАНС" ЕООД срещу РА, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "КИКО ТРАНС" ЕООД, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 041301252/04.10.2013 г., издаден от Първолета Гетова Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите, заместващ орган по приходите, компетентен по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издава заповеди за възлагане на ревизии и да изпълнява функциите, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Ренета Вълчева Неделчева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, в потвърден с решение № 20 от 13.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който акт на "КИКО ТРАНС" ЕООД е отказан данъчен кредит за данъчни периоди от м. 05.2010 г. до м. 01.2011 г., в резултат на което е установен ДДС за внасяне общо в размер 84 211,25 лева и са начислени лихви за забава в размер на 26 087,44 лева и е извършено преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2010 г. в размер на 42 116,55 лева и лихви в размер на 10 881,23 лева. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на "КИКО ТРАНС" ЕООД изцяло, като е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения за липсата на основание за отказване правото на данъчен кредит, тъй като е приел, че от събраните в хода на производството доказателства се оборват направените от приходната администрация изводи за липсата на реално извършени доставки. С оглед на мотивите за доказаност на реално извършени доставки в частта по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че приходните органи неправилно са преобразували финансовия резултат на "КИКО ТРАНС" ЕООД в увеличение на основание - чл. 26, т. 2 от ЗКПО и съответно са начислили допълнително корпоративен данък. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Административен съд - Велико Търново е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 83 от 11.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 041201893 от 24.10.2012 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на "КИКО ТРАНС" ЕООД. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, Административен съд - Велико Търново е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. При този изход на спора на касатора не се дължи присъждането на разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като няма направено искане за това. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,