Решение № 7438 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2021 г.

Решение № 7438 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на решение № 14701 от 26.11.2020 г., постановено по адм. д. № 2493/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 7881 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 6209/2019 г на Административен съд – София-град. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира заплащане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адвокат Г.. Моли да се остави молбата за отмяна без уважение. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. То не е новооткрито, доколкото е постановено още към датата на развитието на самото административнонаказателно производство. По отношение на основанието по т. 4 счита, че то изисква пълно субективно и обективно тъждество, каквото не е налице в посочените решения. Направено е искане за присъждане на разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства, Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 7881 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 6209/2019 г на Административен съд – София-град, съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-245 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 9/2016 г. по описа на Районен съд – Търговище и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-245 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Търговище, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението е оставено в сила с решение № 14701 от 26.11.2020 г., постановено по адм. д. № 2493/2020 г. по описа на Върховен административен съд. С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При тези данни, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на посочените две съдебни решения за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Освен това, посоченото решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на АССГ и на ВАС, за да се твърди, че те не са могли да станат известни на страната. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202 от 31.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. С решение № 14701 от 26.11.2020 г., постановено по адм. д. № 2493/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 7881 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 6209/2019 г на Административен съд – София-град, АССГ е уважил изцяло претенцията за обезщетение за разноски в размер на 1356 лв. и тричленният състав на ВАС е приел, че в производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Липсват данни за противоречие между описаните влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 от АПК. Предмета на водените пред съда производства е различен, тъй като се касае за търсене на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на направени разноски при обжалване на различни наказателни постановления, поради което липсва обективно тъждество между делата. Съобразно трайната съдебна практика /решения по адм. д. № 10938/2020 г., адм. д. № 11245/2020 г., адм. д. № 8080/2020 г. по описа на ВАС и др. /, това, че се касае за един административен орган еднотипни наказателни постановления, издадени от отделни, макар и еднотипни нарушения, извършени от един нарушител, не води до извод, че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Тези факти водят до извод, че предмет на разглеждане в двете производства са различни съдебни актове, поради което не е налице основанието на чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на посочените като неправилни съдебни решения. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Същите са посочени в Договор за правна защита и съдействие № 21281/26.03.2021 г., като също така е приложена и фактура № 22266/26.03.2021 г., удостоверяваща заплащането на сумата. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, първа колегия,