Решение № 10169 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г. Гошов, срещу решение № 12112/27.03.2026 г. постановено по адм. дело № 13603/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, Трето отделение, 3-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кръстева, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А., срещу решение № 5545/02.12.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включваща и протокол рег.№ УП23980/02.09.2025 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин, интервю и справки вх.№№ МД-02-606/18.11.2025 г. и МД-02-22/23.01.2026 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия/, е установена релевантната за спора фактическа обстановка, която, вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това, за целите на настоящото изложение, в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чужденеца на 26.08.2025 г. На 02.09.2025 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което лицето заявява, че е [заличен текст], учил е до пети клас, не е женен, няма деца, работил е с баща си в земеделието и е живял в [населено място] Зеди, община Астаблат, област Халеб, разположено близо до гр. Халеб. Посочва, че родителите и най-малкият му брат са в Ливан от м. юли 2025 г., като има и шестима други братя, от 2013 г. пребиваващи легално съответно в Ливан и в Йордания, и пет сестри, от които четири живеят в Турция, с разрешения за пребиваване от 2018-2020 г., а петата - в Австрия от 2022 г., и двама вуйчовци, които са останали да живеят в Сирия. Заявява, че е напуснал нелегално Сирия на 16.08.2025 г. в посока Турция, където останал един ден и на 22.08.2025 г. с помощта на трафикант, преминал българо-турската граница с група от 15-20 лица и се регистрирал в ДАБ. Сочи, че при напускане на държавата му по произход селото му е било под контрола на новия сирийски режим, а преди това - под управлението на режима на Башар Асад. Отрича да е имал проблеми заради религията или етноса си, да е арестуван или осъждан, да е бил член на политическа партия или военна организация/групировка, да е служил в армията и да е участвал във военни действия, като сочи, че и не е подлежал на военна служба, тъй като новото правителство я е премахнало след завземане на властта. Заявява, че след идване на новите управляващи в селото не е имало сблъсъци, напротив - положението в района по отношение на сигурността е било добро. Като причина за напускането на родината си сочи вражда на семейството му и това на негов чичо, с две фамилии от друго племе - [заличен текст], датираща от 12-13 години, когато братовчед му убил двама души от тях и трето племе се намесило за помиряване на страните. Излага подробни твърдения за възникнал последващ инцидент при завръщане на един от братята му от Ливан за посещение на семейството през месец юни или юли 2025 г., който тогава бил заплашен и нападнат на пътя към [населено място], област Халеб от членове на вражеското племе, и в опит за самозащита, по погрешка изстрелял един куршум, а после избягал отново в Ливан. Заявява, че не са уведомявали властите за това, както и за предходния инцидент, защото те отказвали намеса. След този случай кандидатът за международна закрила и родителите му се укривали в Идлиб, където той останал един месец и после с намесата на трафикант напуснал Сирия, а семейството му - една седмица, след което заминало за Ливан. Не е тръгнал по-рано от държавата си по произход, включително по време на войната, защото нямал тогава не го било страх от отмъщение, а и родителите му били възрастни - на 53 г. и 61 г. Посочва, че вуйчовците му са останали в Сирия, където в момента живеели без проблеми в [населено място]. Чуждият гражданин допълва, че лично никога не е имал проблеми с представители на вражеското племе и не е получавал преки заплахи, но на баща му са изпращани видеозаписи, в които се заявява, че всеки от рода му ще бъде убит. Изтъква, че по тази причина желае да живее извън родината си /в Европа и конкретно - в България/, и не може да се върне в Сирия, защото където и да отиде, ще бъде убит - членовете на другото племе биха го намерили навсякъде, тъй като част от тях се е присъединила към новото правителство. В хода на административното производство чужденецът представя като доказателство протокол от 20.06.2025 г., за задържането на брат му А. Х. А., в който са изложени обстоятелства за извършено от това лице убийство на лице от племето Алаакедат и предприетите от властите, мерки по издирването му. При горепосочените данни, отчитайки справка вх.№ МД-02-606/18.11.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, с оспореното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ е приел, че разказаната бежанска история е непоследователна и не налага извод за извършено спрямо М. А. преследване, нито за реална опасност от тежки посегателства върху него по смисъла за ЗУБ, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са свързани с личен избор и търсене на по-добри условия за живот в Европа, поради което е мигрант. Подробно обсъждайки фактите и обстоятелствата, изтъкнати от чуждия гражданин по време на проведеното с него интервю и съпоставяйки ги с представеното в хода на административното производство, писмено доказателство, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл е издадения от него отказ, атакуван пред АССГ, включително предвид отсъствието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ, във връзка с което са изложени подробни съображения. С оспореното пред касационната инстанция решение, първостепенният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен и отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови посочения резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените факти и събраните доказателства, административният съд приема, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и без допуснати при това съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Неоснователни са релевираните от касатора доводи за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в даване на ход на делото и обявяването му за решаване в открито съдебно заседание, проведено в отсъствието на жалбоподателя и процесуалния му представител. Обстоятелството, че чуждият гражданин не е бил допуснат в сградата на съда, поради "изтекъл срок на документ за самоличност" не обуславя извод, че е нарушено правото му за защита, доколкото дори и прието за вярно, се дължи на негово лично бездействие. Липсата на участие в проведеното заседание и на пълномощника на сирийския гражданин в проведеното пред АССГ открито съдебно заседание, поради твърдяна "повреда в звуковата уредба" пред съдебната зала, също е недоказано и не дава основание за отмяната на атакувания съдебен акт по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Видно от приобщените по делото доказателства, жалбоподателят е бил редовно уведомен за насроченото за 09.03.2026 г. от 13:30 ч., открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, което е достатъчно да се приеме за спазено изискването за редовното му призоваване. Отделно от това, следва да бъде изтъкнато, че според субсидиарно приложимия текст на чл. 152 ГПК, съдебният протокол за заседанието е доказателство за извършените в него действия, като действията, неудостоверени в протокола, се смятат за неизвършени, и липсата на данни за последващо волеизявление на жалбоподателя /настоящ касатор/ или неговия пълномощник, инцииращо производство по чл. 151 ГПК за поправка на протокол, изготвен за съдебното заседание от 09.03.2025 г., проведено след осъществено "именно повикване в 13:38 часа", при което процесуалния представител на чужденеца не се е явил. Предвид това и липсата на предпоставките по чл. 139, ал. 1 АПК, решаващият състав на първоинстанционния съд правилно е пристъпил към разглеждане на делото и го е обявил за решаване. Обосновано първостепенният съд е приел в мотивите на постановения от него съдебен акт, че при издаване на оспореното решение на председателя на ДАБ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Изложеното в касационната жалба бланкетно съображение /възпроизвеждащо наведеното и при оспорването пред АССГ/, за липсата на отразяване в протокола от проведеното със сирийския гражданин, интервю, на факти, сочени от лицето при излагане на бежанската му история, е не само недоказано, но и опровергано от приложените към административната преписка документи. Видно от протокол вх.№ УП23980/02.09.2025 г., в съответствие с правилата на чл. 63а, алинеи 3, 4 и 8 ЗУБ, чужденецът е уведомен, че интервюто ще бъде записвано със звукозаписна техника и му е осигурена възможността за даване на обяснения чрез преводач от арабски език, посочен в съставения регистрационния лист, като език, който търсещият закрила разбира и говори. Същевременно, чуждият гражданин е подписал протокола без възражения относно смисъла на написаното в него и при липса на комуникативни пречки, като изричното му волеизявление в тази посока е обективирано във финалната част на документа. Поради това, правилно първоинстанционния съд приема, че правото на защита на М. А. не е било нарушено в производството по издаване на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ. В противовес с направените в касационната жалба оплаквания, /част от които неотносими към дължимата от ВАС преценка, като визиращи пороци на административния акт, с който е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, а не на съдебното решение - предмет на контрол в това производство/, настоящият състав намира за обосновани и изводите на първоинстанционния съд за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на търсената от сирийския гражданин, международна закрила. Данните от събраните в хода на производството пред АССГ доказателства /в т.ч. тези от проведеното с М. А., интервю и справки вх.№№ МД-02-606/18.11.2025 г. и МД-02-22/23.01.2026 г./ не налагат различно от формираното от първостепенния съд заключение, че по отношение на чужденеца в държавата му на произход не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изнесените от кандидата за международна закрила факти в бежанската му история не съдържат конкретна информация и не установяват съществуването на основателни опасения от преследване, поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като предпоставка за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславяща предоставянето на статут на бежанец. Видно от протокола, съставен за проведеното с чужденеца интервю, изложените от него причини за напускането на Сирия са от изцяло личен характер - установяване в държава от ЕС, в която ще живее спокойно и съображения за потенциални криминални прояви в резултат от дългогодишна вражда на близките му с две фамилии от племето Агедат, заплахи спрямо семейството му, опасение за отмъщение поради приписвано на брат му убийство. Правилно в тази връзка, административният орган, а след това и първата инстанция, приемат, че те не могат да обосноват предоставяне на търсената закрила и конкретно - на статут на бежанец, тъй като не попадат в обхвата на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Изявленията на чужденеца, че самият той никога не е имал проблеми с членове на вражеското племе, не е получавал преки заплахи от тях и не му е оказвано физическо насилие, налагат извода, че е напуснал родината си, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот в страните от Европейския съюз. Доводите му за съществуващ риск от отмъщение спрямо всеки член на семейството му противоречат на изнесените от него данни, че двамата му вуйчовци необезпокоявано живеят в Сирия, а твърденията за нежеланието на държавните органи да се намесват в племенни конфликти се опровергават от представения в хода на административното производство от жалбоподателя, протокол за задържане от 20.06.2025 г., видно от който властите в Сирия са предприели своевременни мерки по разследване на случая с извършеното от брат му убийство, уведомяване на прокуратурата и разпространение на данните на обвиняемия до всички полицейски участъци за издирването и предаването му на правосъдието. Съдържащите се в бежанската история на сирийския гражданин неточности, неясноти и вътрешни противоречия компрометират достоверността й и сочат, че твърденията му са наведени за целите на търсената международна закрила. По изложените съображения, законосъобразен е изводът на административния съд за липса на основание за предоставяне на международна закрила, при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Установеното от фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства /включително представените пред касационната инстанция справки за Сирия рег.№№ 8-2721/28.08.2026 г. и МД-02-318/28.08.2026 г./, сочи, че по отношение на чуждия гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила в никоя от предвидените в чл. 9 ЗУБ, хипотези. Не са налице данни той да е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т. 1 на цитираната разпоредба/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т. 2/, а в кориците на делото липсват и твърдения и/или изявления в тази посока. Напротив, търсещият закрила е заявил пред административния орган в хода на проведеното с него интервю, че е имало сигурност в района, в който е живял /с изключение на проблемите с вражеското племе/, като след идване на новото правителство на власт не са осъществявани сблъсъци, но целта му е била да се установи в държава в Европа, в която да живее спокойно. В същото време съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за актуалната обстановка в Сирия не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на кандидата за международна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на сирийска територия, без значение от личното му положение, особено като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /хуманитарен статут/. Доколкото в личната бежанска история липсват твърдения за обоснован страх от преследване и търсещият закрила не е доказал, че е бил лично обект на посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, безогледното насилие в неговата родина следва да е изключително, каквото то не е видно от актуалната информация за обстановката там. От представените по делото справки се установява по несъмнен начин, че държавата се намира в исторически преходен период и след драматичното сриване на режима на Башар ал Асад в края на 2024 г., е в процес на мащабна политическа трансформация и икономическо възстановяване, като сигурността в нея се подобрява, макар и да са налице райони с присъствие на въоръжени групировки и остатъчни клетки на радикални организаци. Наблюдава се масово завръщане на бежанци, като в периода от 08.12.2024 г. до 27.03.2026 г. общият брой на завърналите лица достига 1 563 898 души. Налице са достатъчно стабилни райони, в които държавната администрация функционира и осигурява необходимото равнище на защита, което изключва възможността да се приеме, че сирийският гражданин е лишен от ефективна вътрешна закрила. При тези данни, обоснован е изводът на АССГ, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила на сирийския гражданин, а оттам и постановеният резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По тези съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,