Решение № 11170 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоканалстрой-Костови ЕООД против решение 333 от 30.03.2023 г., постановено по адм. д. 1115/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът заместник - кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Водоканалстрой-Костови ЕООД против заповед 476/22.02.2022 г. на заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Цех за ремонтни дейности, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.618.12 по КК на гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е пета категория и за същият е необходимо да бъдат одобрени строителни книжа. Посочва, че с подаденото възражение против съставения констативен акт жалбоподателят сам определя процесната сграда като цех, изграден от дружеството за задоволяване на производствените му нужди във връзка с упражняваната от него дейност, поради което прави заключение за неоснователност на възражението, че в процесния цех не се извършва ремонт на моторни превозни средства, доколкото по делото не е спорно, че строежа представлява производствена сграда, което я определя като строеж от V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Приема за безспорно по делото, че за посочения строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Констатира, че по делото не е представена документация за проведена процедура по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) и не се съдържат данни за изпълнена процедура по § 17 от ПР на ЗУТ за предоставяне на траен градоустройствен статут на временната постройка. Излага съображения за неприложимост на нормите на § 16 от ПР ЗУТ и на § 127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ, поради липса на одобрен ПУП за имота. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно т. 22 на заповед 2894/06.10.2021 г. на кмета на Община Бургас, с която са делегирани права на заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас да издава заповеди за премахване на незаконни строежи и предвид категорията на строежа - пета. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без одобрени и издадени строителни книжа. Препис от акта е връчен на касатора, който депозира възражения, които са обсъдени от административния орган в оспорената заповед и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт, както сочи и първоинстанционният съд, има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. По делото не е спорно, че дружеството е извършител на строежа. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната сграда с канал представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. За строежа не са издадени необходимите строителни книжа и като такъв същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че като временна постройка, изградена през 1993 г. по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) същата е търпима. Дружеството не ангажира доказателства, че процесния строеж е разрешен за изграждане като временна постройка по смисъла на чл.120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.1998 г.). Неоснователен е доводът на касатора, че строежът не е индивидуализиран. Съгласно констативния акт и приложената към него окомерна скица, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран, а от страна на жалбоподателя тези констатации не са оспорени въпреки дадената му от съда възможност. Законосъобразен е и изводът на Административен съд гр. Бургас, че са неприложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, като в тази насока са изложени подробни съображения, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Водоканалстрой-Костови ЕООД да заплати на Община Бургас сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,