Решение № 5159 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Карлово, подадена чрез юриск. Трифонова, срещу решение № 366 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2233/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен постановения от него отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-6791/28/ от 23.12.2024 г. за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект за обект: „Кафе – аперитив“ - промяна на предназначението на „Магазин за хляб и закуски през шубер“ (промяна функцията на част от жилищна сграда), находящ се в УПИ XIII-ЦС на БПС, кв.51 по плана на град Баня, на основание чл.147а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № 94-00-6791/10.11.2023 г. в 14 - дневен срок при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебния акт. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че поисканата промяна на предназначението на обекта е допустима единствено след изпълнение на изискването по чл. 39, ал. 2 ЗУТ - заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу постановения отказ, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски, а в условията на евентуалност претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - И. А. Л., чрез пълномощника си В. Лазаров, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство започва по заявление на И. Л. от 10.11.2023 г. до главния архитект на община Карлова, с искане за издаване на разрешение за промяна предназначението на собствения й магазин за хляб и закуски през шубер в кафе - аперитив при условията на чл. 147а ЗУТ. Оспореният отказ е постановен във връзка с определение № 10702 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 1390/2024 г. на Административен съд – Пловдив, постановено в изпълнение на указания, дадени в определение № 7946 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 6334/2024 г. Върховния административен съд, като в производство по чл. 197 и следв. АПК е отменен отказ за разглеждане на искането на И. Л. за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ и преписката по нейното заявление е върната на административния орган с дадени изрични указания да се произнесе по съществото на подаденото искане. Именно въз основа на тези указания административният орган се произнася с оспореното писмо, в което е обективиран отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ с мотиви, че заявителят Л. не е представила изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти, поради което не са налице предпоставките по чл. 147а във вр. с чл. 39 ал. 2 ЗУТ. За да отмени оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-6791/28/ от 23.12.2024 г., първоинстанционният съд в изпълнение на дадените с определение № 9416 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 9207/2025 г. на Върховния административен съд указания за разглеждане на оспорването по реда на чл. 145 и сл. АПК, приема, че същият има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 ЗУТ, издаден от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително тези по т. 4 от същия текст и в хода на проведената процедура не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновава извод, че отказът е постановен в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Излага съображения, че сградата, в която е разположен обектът, по отношение на който е постановен оспорения отказ, се намира в жилищна зона и за приложимостта на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ следва да са налице две кумулативни предпоставки, а именно: преустройството да е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Приема, че действително в случая промяната на предназначението на част от жилищната сграда в "кафе – аперитив“ е свързано с масов достъп на външни лица, но от събраните по делото доказателства не се установява, че преустройството е свързано с наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. В тази връзка се позовава на приложената по преписката обяснителна записка, според която в разглеждания обект не се предвиждат мероприятия за осигуряване чистотата на въздуха поради липса на източници на вредни концентрации и не се предвиждат мероприятия против шум поради липса на източници, които го създават. Сочи, че административният орган извежда извод за приложимост на чл. 39, ал.2 ЗУТ само въз основа на предположение, изхождащо от предназначението „кафе-аперитив“, а не от обективно доказани факти, като не изяснява дали промяната на предназначението е свързана с наднормено за зоната шумово и друго замърсяване при отчитане на обстоятелството, че обектът и преди това изпълнява обществени, а не жилищни нужди. По тези съображения отменя оспорения отказ като незаконосъобразен и връща преписката на касатора за произнасяне по подаденото до него заявление в определен срок при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 147а, ал. 1 ЗУТ предвижда облекчен режим за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради, когато не се извършват строителни и монтажни работи. Промяната се извършва след издаване на разрешение от главния архитект на общината, при условие, че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Според чл. 39, ал. 2 ЗУТ, неспазването на изискванията на която служат като основание за постановяване на оспорения отказ, при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Съдът подробно анализира събраните по делото доказателства, въз основа на което достига до верни фактически установявания и законосъобразни правни изводи. Данните по делото сочат, че преустройваният обект се намира в жилищна сграда, попадаща в жилищна зона. Съгласие за промяната в досегашното предназначение на обекта като магазин е дадено от съсобствениците в сградата. Предназначението на обекта, а именно "кафе-аперитив" сочи на посещаване на заведението от множество хора, т.е. на масов достъп на външни лица, което води до извод за изпълнение на първата от двете, предвидени в условията на кумулативност по чл. 39, ал. 2 ЗУТ предпоставки. Спорът е относно това налице ли е втората предпоставка - наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Противно на доводите в касационната жалба, новото предназначение на обекта не обуславя еднозначен извод, че само по естеството си то предполага шумово и социално въздействие на съседните имоти. Следва да се има предвид, че изискването на закона е за наднормено, а не по принцип за шумово и друго замърсяване, за което в административната преписка не се съдържат доказателства. Правилно от съда е отчетено обстоятелството, че досегашното предназначение на обекта - "магазин за хляб и закуски през шубер“ също обслужва обществени нужди. Видно от приложената от заявителя проектна документация в обекта не се предвиждат никакви СМР, нито поставяне на уреди и машини, които да обосновават извод за необходимост от представяне на допълнителни доказателства за преценка на съответствието на обекта с изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Предвиденото технологично обзавеждане е стандартно и модулно, като за него е представена количествена сметка. Режимът на работа е заложен като едносменен с възможност за двусменен, с персонал от двата човека. В тази връзка правилно съдът се позовава на обяснителната записка, според която в случая не се предвиждат мероприятия за осигуряване на чистотата на въздуха поради липса на източници на вредни концентрации и не се предвиждат мероприятия против шум поради липса на източници, които го създават. Естеството на обекта не може еднозначно да доведе до заключение за наднормено шумово или друго замърсяване, още повече, че и преди промяната същият е бил с нежилищни функции. С оглед характера на досегашното предназначение и новото такова, както и предвижданията на проекта и описанието, дадено в обяснителната записка, не се очаква наднормено шумово замърсяване. Предвидено е, че замърсеният въздух над топлинния уред се засмуква през кухненски абсорбатор с определен дебит и напор, комплект с маслозадържащи филтри и посредством метален въздуховод се изхвърля над покрив, което сочи на липса и на друг вид замърсяване. Не се установяват данни за влошаване на характеристиките на помещението по отношение на защитата от шум и превишаване на допустимите стойности съгласно действащата нормативна уредба спрямо промененото предназначение. В тази връзка не е следвало да се представят декларации от собствениците и носителите на вещни права в съседните поземлени имоти съгласно чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Правилен е изводът на съда за това, че след като в случая няма данни очакваният шум да е извън допустими граници, както и за евентуално неблагоприятно въздействие върху околната среда, то не е необходимо допълнително становище от друг орган относно шумовото или друго замърсяване от преустройвания обект, нито назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на тези обстоятелства. Ето защо, правилна е преценката на съда, че мотивът на административния орган за неспазване на изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗУТ не съответства на събраните по делото доказателства, поради което постановеният на това основание отказ за издаване на разрешение за промяна на предназначението на обекта съгласно чл. 147а, ал. 1 ЗУТ е незаконосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът съобразява всички доказателства, които са анализирани в тяхната съвкупност. Съдебният акт е мотивиран и съответства на изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са изведени обосновани и законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,