Решение № 7092 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2012 г.

ВАСПетчленен състав19.05.2012 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на Надя Владимирова Балевска, Юлиян Ангелов Балевски и Виолета Павлова Граци за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на определение № 8441 от 14.06.2011 г., по адм. дело № 5105/2011 г на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 919 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 3887/2010 г. на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7092 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Надя Владимирова Балевска, Юлиян Ангелов Балевски и Виолета Павлова Граци, подадена чрез пълномощника им за отмяна на определение № 8441 от 14.06.2011 г., по адм. дело № 5105/2011 г на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 919 от 01.03.2011 г. по адм. дело № 3887/2010 г. на Административен съд София град. Молителите са посочили като правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна - Главния архитект на София не изпраща представител и не взема становище по молбата за отмяна. Ответникът "Дема пропърти" АД в представени писмен отговори и чрез процесуалния си представител дават становище за недопустимост на искането като подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 АПК, а алтернативно твърдят неоснователност. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна. Молителите сочат като основание за отмяна ново писмено доказателства - писмо изх. № СО-1219-06-886 от 18.07.2011 г. на Заместник началника на ДНСК, като по делото няма доказателства за датата на която са узнали за него. Молбата за отмяна е подадена на 7.11.2011 г., при което настоящият състав намира, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. По същество е неоснователно поради следните съображения: С определението, чиято отмяна се иска тричленният състав на Върховния административен съд, Второ отделение и оставил в сила определение на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на молителите и други лица против Заповед № РД-09-50-445 от 7.04.2009 г. на Главния архитект са София. Съдът е обосновал извода си на приета по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена от страните по надлежния ред. Вещото лице е установило, че не е налице промяна в предвижданията на плана за процесния имот, който е отреден за жилищно строителство, не е предвидено свързано застрояване, нито намалени отстояния. Въз основа на това е прието, че жалбоподателите не са от категорията на изброените в чл. 131, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), които имат право да обжалват посочената заповед. В молбата за отмяна се твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК- нови писмени доказателства, които представляват нови доказателствени факти. Представеното с молбата писмо на Заместник началника на ДНСК отразява становището на последния, че след приетото с решение № 697 по протокол № 51 от 19.11.2009 г. на СОС, одобрено с решение № 960 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет, издаденото разрешение за строеж № 23 от 12.02.2010 г. е в нарушение на посочените актове. Тези факти са неотносими към предмета на спора - законосъобразността на Заповед № РД-09-50-445 от 7.04.2009 г. на Главния архитект са София, тъй като касаят последващ административен акт. Що се касае за изразеното в писмо № СО-1219-06-886/18.07.2011 г. становището на Заместник началника на ДНСК, че със Заповед № РД-09-50-445 от 7.04.2009 г., с която е изменен плана за застрояване (ПУП ИПЗ) за УПИ VIII-за ЖС, кв. 80 по плана на гр. София, настоящият състав намира, че същото не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото е извън компетенциите на органите на ДНСК, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 222, ал. 2 ЗУТ. Релевантният факт - дали в случая с оспорения административен акт са засегнати правата на молителите е бил решен от съда с доказателства, събрани по надлежния ред. От изложеното следва, че от събраните доказателства не се установява наличие на основанието за отмяна на решение, посочено в чл. 239 точки от първа АПК, при което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1