Решение № 13049 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2009 г.

Решение № 13049 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция "Пътна инфраструктура" против Решение № 1372 от 16.01.2009 г. по адм. д. 5557/2008 г. по описа на Административен съд - София град, I отделение, 19 -ти състав с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и искане за отмяната му. В жалбата са развити съображения за твърдяната незаконосъобразност, основани на извършените в Изпълнителна агенция "Пътища" промени с влизането на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ бр. 64 от 8.08.2006 г.), постановеното от него преобразуване на служебните правоотношения в трудови в 14 дневен срок от влизане в сила на закона. Поддържа се становището за заявено от Бойко Виденов съгласие за преназначаването му от служебно в трудово правоотношение, поради което и наложеното дисциплинарно наказание, на основание разпоредбите на Кодекса на труда неправилно е определено от първоинстанционния съд като незаконосъобразно. По делото са приети като доказателства представените с касационната жалба заверени копия на документи. Претендират се разноски. Ответната страна оспорва жалбата, представено е и писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отменена Заповед № 61 от 21.09.2006 г., издадена от изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", с която на Бойко Кирилов Виденов, заемащ длъжност "началник на отдел "Управление на собствеността и автотранспорт" в централна администрация на Фонд "РПИ", гр. София, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Решението съдържа и прекратителен диспозитив по отношение на частта от производството имаща за предмет искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, подлежащ на оспорване по изрично посочен ред, за реализирането на което не се съдържат данни по делото. Предвид изложеното, съставът на съда очертава предмета на касационната жалба като частта от решението на Административен съд -София град, с която се е произнесъл по искането за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд обсъжда доказателствата, установяващи възникването на служебното правоотношение на Б. Виденов и извършените промени в агенцията и приема за недоказано трансформирането на служебното правоотношение на Виденов в трудово правоотношение. Въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства за датата на връчване на уведомителното писмо от 24.08.2006 г., с което органът по назначаването му съобщава, че заеманата от него длъжност е определена за заемане по трудово правоотношение, разпореждането не е изпълнено. Не е представен по делото от органа по назначението и оригинала на заявлението на Виденов от 4.09.2006 г., с което дава съгласие за назначаването му по трудово правоотношение, поради което посоченият документ, представен в копие, правилно е изключен от съда като доказателство. Като преценява действията на органа по назначението при налагане на дисциплинарното наказание съдът приема за недоказано връчването на уведомителното писмо от 20.09.2006 г., с което са поискани обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина, поради което приема, че наказанието е наложено при нарушаване на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. При служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът констатира несъобразяване с императивните разпоредби на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл., обуславящо незаконосъобразността и отмяната й. Изводите на първоинстанционния съд по отношение приетите за установени факти по делото, с оглед събраните доказателства са обосновани, преценката на доказателствата е съобразена с установените процесуални правила. Изложените в обжалваното решение съображения, обосноваващи извода на съда, че въпреки постановената от § 31 на ПЗР на ЗИД ЗП промяна, служебното правоотношение на Виденов се е запазило, поради което налагането на дисциплинарно наказание следва да бъде осъществено при спазване на разпоредбите на Закона за държавния служител са съобразени със закона, те съответстват и на задължителните указания, съдържащи се в Определение № 133 от 24.09.2008 г. на Смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Като взема предвид, че касационната жалба е основана на довода за незаконосъобразност на решението поради неправилната квалификация на правоотношението между страните към деня на налагане на дисциплинарното наказание, касационният състав намира, че не е налице твърдяното касационно основание. Представените с касационната жалба като доказателство в копие писмо от 20.09.2006 г., изхождащо от органа по назначението, съдържащо изявление и подпис на адресата за връчването му на същата дата, разпечатка от 20.09.2006 г. от компютърната система и обяснения от 20.09.2006 г. от Бойко Виденов биха имали значение при преценка за непълнота на доказателствата, която не представлява касационно основание, поради което не следва да бъдат обсъждани. Останалите доказателства, също представени в копие - писмо от 24.08.2006 г. от органа по назначението и заявление от 4.09.2006 г., са представени при разглеждане на делото и по тях първоинстанционният съд се е произнесъл. Неотносими са към твърдяното касационно основание и настоящият състав на съда не ги обсъжда. С оглед приетата квалификация на правоотношението между страните като служебно, законосъобразен е извода в решението, че издаването на оспорената заповед на основание Кодекса на труда е извършено на основание неприложим закон. Съобразени с материалния закон са изводите за допуснато съществено нарушение на императивни административно- производствени правила на Закона за държавния служител, регламентиращи реда за налагане на дисциплинарни наказания. В хода на производството органът по назначението не твърди и не представя доказателства за изслушване на служителя, за вземане на становище на дисциплинарен съвет, предвидени императивно като част от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител. Ето защо правилна е преценката на съда за нарушаване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изискваща в кумулативност изслушване на държавния служител, предоставяне на срок за писмени обяснения, събиране и оценка на посочени от него доказателства, както и на чл. 96, ал. 1 ЗДСл., уреждаща провеждането на нарочно дисциплинарно производство. Обоснован с оглед съдържанието на обжалвания акт е и извода за допуснато нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. Служебната проверка на решението не установява основания за касирането му на основание ал. 2 на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс. В касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, установяващ уговорено възнаграждение в размер на 750 лв., като в графата "внесена сума" не е посочен размер, изписан е текст - "платено". След като не е вписан размер на внесената сума, при наличен общ размер, съдът приема, че отбелязването има за предмет цялото възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответника по жалбата с оглед изхода на спора. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение