Решение № 9393 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2019 г.
ВАСVII отделение13.07.2020 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
Оставя без уважение исканията на касатора за инициране на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за инициране постановяването на Тълкувателно решение на Общото събрание на Върховния административен съд. ОТМЕНЯ Решение № 4492 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13109/2018 г. на Административен съд София – град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9393 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Чиликов срещу Решение № 4492 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13109/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е отменена регистрацията на марка, рег. № 59265, АББ – АВАНГАРД (ABB – AVANGARD), словна, за всички стоки, за които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за нищожно, недопустимо, неправилно, вътрешно противоречиво, необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика. Сочи, че решението е постановено по спор относно частично несъществуваща регистрация на марка ( частично липсващ предмет на спора) и без ясно установена заинтересована страна, с недоказан правен интерес. Съдът се е произнесъл прекалено рано с решение, едва 7 дни след датата на проведеното съдебно заседание, не е изчакал писмените защити, което според касатора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът е допуснал редица съдопроизводствени нарушения- не е допуснал поискани доказателства, назначаването на експертизи и не е разпределил доказателствената тежест в процеса, не му е указал, че за някои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото не сочи доказателства, а именно, че марката е използвана реално в процесния период или че има основателна причина за неизползването й. Извличането на правен интерес на всеки молител по искане по чл. 25, ал. 1 ЗМГО (отм.); с нормата на чл. 28, ал. 1 ЗМГО е нелогично и противоречи на смисъла на закона. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е вътрешно противоречиво и необосновано по отношение на уведомяването на жалбоподателя от Патентно ведомство. Представената от Патентно ведомство пред първоинстанционния съд жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, 151 и 152 АПК. Посочената от Патентно ведомство заинтересована страна "ААБ Авангард" АД (в ликвидация) не е действителният молител по процесното искане, , по което е издадено обжалваното решение. Счита, че представената от Патентно ведомство преписка е непълна и неточна, а някои от съдържащите се в нея документи са с недостоверни дати. Сочи, че са налице основателни причини за неизползване на процесната марка. Оспорва като прекомерни присъдените на заинтересованата страна разноски. Прави искане решението на първоинстанционният съд, както и решението на председателя на Патентно ведомство, да бъдат обявени за нищожни/недопустими, евентуално, да бъдат отменени като неправилни. Претендира направените в производството разноски. Постъпила е и допълнителна молба от касатора, в която моли съда да инициира преюдициално запитване пред съда на ЕС, без да формулира въпроси, алтернативно иска да бъде инициирано постановяването на Тълкувателно решение на Общото събрание на ВАС. Ответникът – Председателят на Патентно ведомство, счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "АББ Авангард" АД (в ликвидация), оспорва касационната жалба. Излага съображения за наличието на правен интерес от иницииране на производството пред Патентно ведомство, като същевременно сочи, че чл. 25, ал. 1 ЗМГО (отм.); дава право на всеки да отправи искане за отмяна на регистрацията на една марка. Сочи, че уведомяването на Чиликов в административното производство е редовно. Същият, въпреки дадените му в хода на административното производство указания, не е представил доказателства за ползването на процесната марка. Цитираните от жалбоподателя документи не са част от административната преписка. Заинтересованата страна е ясно индивидуализирана. Противно на твърденията в касационната жалба първоинстанционният съд се е произнесъл по всички искания на Чиликов. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Чиликов срещу Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на марка рег. № 59265, АББ – АВАНГАРД (ABB – AVANGARD), словна, за всички стоки, за които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. и го е осъдил да заплати на "ААБ Авангард" АД (в ликвидация) 820, 00 лв. разноски по делото. За да постанови решението си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата чл. 45, ал. 4 ЗМГО (отм.); , в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗМГО (отм.); , първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено и в съответствие с материално правните норми на ЗМГО (отм.);. Изложил е, че не са представени доказателства за използването на марката в релевантния 5-годишен период. Не се твърди, нито са представени доказателства, от които може да се направи извод, че съществуват основателни причини за неизползване на марката. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. От тълкуването на тези разпоредби следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че марката е използвана реално или че има основателна причина за неизползването й в процесния период. В случая съдът е приел, че не е доказано реалното използване на марката, както и че не е налице основателна причина за неизползването й. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК - не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на жалбоподателя, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за реалното използване на марката или за наличието на основателна причина за неизползването й. Допуснатите от съда нарушения са съществени, налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на жалбоподателя да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното използване на процесната марка или доказателства за наличието на основателна причина за неизползването й, след което съдът следва да формира и конкретни правни изводи. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за това - не са формулирани конкретни въпроси, свързани с тълкуването на разпоредби на Европейското право, относими към настоящия правен спор. Ето защо същото следва да се остави без уважение. По отношение на искането за иницииране постановяването на Тълкувателно решение настоящата инстанция намира, че няма правомощия да инициира образуването на тълкувателно дело, с оглед на което и това искане следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение