Решение № 10471 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2013 г.

Решение № 10471 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Медицински център Младост Варна" ООД, гр. Варна, подадена от управляващия д-р Кирил Върбанов Лозанов, срещу решение № 180 от 29.01.2013 г. по адм. дело № 3782/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна на заявените с нея касационни основания. С посоченото решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Медицински център Младост Варна" срещу писмена покана изх. № 29-04-3240 от 21.09.2012 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) е започнал производство по събирането на сумата 13619,30 лв., изплатена от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за I тримесечие на 2012 г. над определените с протоколи от 20.02.2012 г. и от 02.03.2012 г. към договор № 0307727 от 20.02.2012 г. за това лечебно заведение средства за специализирана медицинска помощ и медикодиагностична дейност, в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. От мотивите към решението е видно, че Варненският административен съд не е обсъдил същественият довод на жалбоподателя, че своевременно е поискал да бъдат коригирани определените му за I-то тримесечие на 2012 г. регулативни стандарти и такава корекция е била направена, но не в поискания от него размер и това е единствената причина да превиши определените му за I-то тримесечие на 2012 г. регулативни стандарти. Този пропуск обаче най-вероятно се дължи на съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а такова касационно основание не е инвокирано с касационната жалба. Според чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а според ал. 2 на същия чл. 218 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон Върховният административен съд следи и служебно. Следователно за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила Върховният административен съд не следи служебно, а се произнася само при инвокиран в касационната жалба довод за това. Според мотивите на оспорената от "Медицински център Младост Варна" писмена покана тя се издава на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според тази разпоредба в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи, той е длъжен да възстанови сумите. Несъмнено при превишаване на регулативните стандарти лечебното заведение, допуснало превишението, не е получило сумите, изплатени в резултат на превишението, но е причинило щета на НЗОК, като я е принудило да заплати суми за СМД и/или МДД над определените по бюджета й за това лечебно заведение. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ при превишаване на определените им регулативни стандарти е основана на това класическо правило, но поради липса на изрична законова норма в практиката, изразена в договорите за извънболнична медицинска помощ, е прието, че възстановяване на платеното над определения размер за съответния изпълнител на ИМД се търси по реда на чл. 76а ЗЗО. Поради това и в договор № 030727 от 20.02.2012 г., сключен между НЗОК и касационния жалбоподател, като изпълнител на извънболнична медицинска помощ, е включена клауза, според която контролът по изпълнението на определените регулативни стандарти се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО - чл. 45, ал. 2 от този договор. Становището на директора на РЗОК в процесния случай е: допуснато е превишение на определените за I тримесечие на 2012 г. регулативни стандарти, а според чл. 45, ал. 1 от договор № 0307727 от 20.02.2012 г. изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Това становище е подкрепено от доказателствата по делото, вкл. и от обстоятелството, че изпълнителят по договор № 0307727 от 20.02.2012 г. ("Медицински център Младост Варна") не оспорва констатациите за превишаване на определените му регулативни стандарти. Това превишаване обаче "Медицински център Младост Варна" счита, че не е виновно нарушение на чл. 42, ал. 1 от договора, защото по силата на чл. 44, ал. 1 от този договор възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие. С молба изх. № 31 от 28.02.2012 г., регистрирана в РЗОК с вх. № 29-04-581 от 18.02.2012 г. той ("Медицински център Младост Варна") е поискал да му бъдат отпуснати "допълнително 3000 лв. за МДД, 600 бр. МН за консултация, 150 бр. направления за ВСД", а направената корекция с протокола от 02.03.2012 г. не съответства на това негово искане и е съвсем недостатъчна да покрие потребностите му от допълнителни средства за специализирани медицински дейности (СМД), за високоспециализирани дейности (ВСД) и за медикодиагностични дейности (МДД), в резултат на което е и превишаването на регулативните стандарти. Несъмнено този довод на лечебното заведение - жалбоподател е съществен, но за неговото изясняване от фактическа страна не са представени никакви доказателства, освен цитираната по-горе молба изх. № 31 от 28.02.2012 г. В тежест на жалбоподателя е да докаже фактите, на които е основал този довод - чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. А първият от тези факти е, че издадените над определените лимити медицински направления съответстват на правилата за медицинска целесъобразност и на чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3, ал. 2 и ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание (виж чл. 209 АПК), но освен на процесуално бездействие на страна по делото, тази непълнота е възможно да бъде резултат на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 171, ал. 4 АПК, според което съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Както се каза и по-горе, обаче, за съществени нарушения на съдопроизводствени правила касационната инстанция не следи служебно (чл. 218 АПК), а в касационната жалба доводите са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Инвокираните с касационната жалба доводи за противоречие на оспореното с нея съдебно решение с материалния закон и за необоснованост на същото са неоснователни. Те не държат сметка за трайно установената, при това безпротиворечива практика на Върховния административен съд след решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд (виж напр. реш. № 3190 от 07.03.2011 г. по адм. дело № 11468 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните там други решения на ВАС). Освен това същественият довод, според поставения върху него акцент, в касационната жалба - "твърдим, че чрез едностранно въвеждане на лимит на броя направления се ограничава конституционно гарантираното право на медицинско обслужване на всеки гражданин на страната" - е неакуратен. На първо място, защото гражданите и юридическите лица могат да търсят съдебна защита срещу административни актове само на свои застрашени или нарушени с тези актове субективни права. Единствено прокурорът е овластен с правото да оспорва административни актове в чужд интерес. На следващо място защото с цитираното по-горе решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд е дал отговор на въпроса дали въвеждането на лимити на средствата за СМД, ВСМД и МДД нарушава правото на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, а според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи (вкл. и за съдилищата), юридически лица и граждани. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че с оглед на правилата по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК касационната жалба е неоснователна на заявените с нея касационни основания, а оспореното с тази жалба съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител по пълномощно на директора на РЗОК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено при условията на чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв. за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и писмена защита в касационното производство без явяване в съдебно заседание. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,