Решение № 10322 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2013 г.

Решение № 10322 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на РДНСК Югозападен район, представляван от ст. юрк. Чинкарова, против решение № 476/27.03.13 г. по адм. д. № 728/12 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Мехмед Шукриев Алев и Къдрие Реджепова Пехливанова, представлявани от адв. Узунова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЗР-283/23.08.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен строеж "реконструкция на съществуващ първи жилищен етаж и надстрояване на втори и тавански етаж" на жилищната сграда, находяща се в УПИ IХ-75,76, 77, кв. 2 по плана на с. Осиково, общ. Гърмен, обл. Благоевград, извършен от оспорващите Алев и Пехливанова. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В мотивите на решението първоинстанционният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност с доводите на страните събраните по делото доказателства, вкл. неоспорено писмено заключение на съдебно техническа експертиза, приобщено към доказателствения материал в съответствие с процесуалните разпоредби на Глава четиринадесета, Раздел пети от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Изводът относно основателността на оспорването съдът е възприел при съпоставка на описанието на незаконния строеж в констативния акт, съставен в хода на преписката на основание чл. 225, ал. 3 АПК и обстоятелствената част на обжалваната заповед с установяванията по делото - гласни доказателства, констатации на експертизата, възприети при огледа на място, скици от действащия план за регулация. Решението, с оглед определяне на строежа като "реконструкция" на съществуващ първи етаж и "надстрояване" с втори и тавански етажи, съдържа анализ на определенията по § 5, т. 42, т. 43 и т. 44 вр. с т. 38 ДРЗУТ и извод относно липсата на категорични данни за конкретните строителни работи, подведени от административния орган под определението за "реконструкция" и конкретните подлежащи на премахване елементи от конструкцията на първия етаж. При съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, е възприет извод за неяснота и относно визираното в заповедта "надстрояване" . Касационната жалба, подадена с искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ "строежи" са и основните ремонти, реконструкциите и преустройствата на съществуващи такива със и без смяна на предназначението им. При подвеждане на процесния строеж в частта на първия етаж под определението на § 5, т. 44 ДРЗУТ административният орган е бил длъжен не само да установи строителните работи, посредством които реконструкцията е извършена, а в диспозитива на заповедта да посочи конкретните, подлежащи на премахване като незаконни, конструктивни промени на първия етаж. Указанието по т. 2 на разпоредителната част на заповедта премахването на незаконния строеж да се извърши въз основа на съгласувано с одобряващия орган конструктивно становище е с цел предотвратяване на аварии и е недопустимо конкретните, подлежащи на премахване елементи, да бъдат уточнявани в производството по изпълнение на заповедта. По отношение "надстрояването" на сградата с втори и тавански етажи анализът на доказателствата сочи, че данните, установени в хода на административната преписка не са категорични- събрани в хода на делото са гласни доказателства, обсъдени в съвкупност от съда с даден превес на тези в унисон с писмените доказателства, които са в насока, че сградата към момента на придобиване собствеността върху поземления имот е била двуетажна, каквато е отразена в действащия регулационен план. Съдържанието на Скица изх. № 69/30.01.13 г., приложена в оригинал на л. 107, представляваща официален документ, не е оспорено по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК, предвид което позоваването на несъответствие относно етажността на жилищната сграда в процесния УПИ IХ-75,76,77, кв. 2 с отразеното на ползваната от административния орган Скица изх. № 513/12.06.12 г. и от тук - на необоснованост на решението е неоснователно. Изложеното определя обжалваното решение като правилно, предвид което същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответниците по касационната жалба Алев и Пехливанова следва да се присъдят разноските, сторени в настоящата инстанция, своевременно поискани и доказани в размер на 150 лв. с приложения на л. 12 Договор за правна защита и съдействие 07.06.13 г., платими на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол от ДНСК-София. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II- ро отделение,