Решение № 5791 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Белорадска, И. Белорадски и Д. Цолова, подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасова, срещу Решение 47 от 13.01.2023 г., постановено по адм. дело 221/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата им против заповед З-73/09.02.2022 г. на зам. кмета на Община Правец и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение противоречи на събраните по делото доказателства, доколкото от тях се установява, че са налице стара постройка, която се намира в режим на търпимост и новоизградена такава. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че и тримата жалбоподатели правилно са посочени като адресати на оспорения акт, както и че процесният строеж е изграден през август 2021 г. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на процесната заповед. Според касаторите извън преценката на съда е останал въпроса за нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, с постановяване на оспорената заповед, както и засягането пряко и неблагоприятно правата и на собствениците на съседния УПИ V - 647, кв. 32. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът заместник - кмета на Община Правец, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Кесежди, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Б. Белорадска, И. Белорадски и Д. Цолова, срещу заповед З-73/09.02.2022 г. на кмета на Община Правец, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателките Б. Белоградска и Д. Цолова, в качеството им на собственици на УПИ VII 648, кв. 32, и на жалбоподателя И. Белоградски, в качеството му на собственик на УПИ VII 648, кв. 32, и извършител, да премахнат незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване навес с три оградни стени, разположен в дъното на УПИ VII 648, кв. 32 по плана на гр. Правец. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 16/08.10.2021 г., в който е описан процесния строеж, представляващ навес, изпълнен с масивна стоманобетонна конструкция, с три тухлени оградни стени, дървена покривна конструкция и покрив от цигли, с монтирани улуци и водосточни тръби, със следните размери: 10 м./2.96 м. и височина 2.80 м. до билото и 2.13 м. до стрехата. В заповедта е посочено още, че за постройката не е налично съгласувано конструктивно становище и не е издадено разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както и че същата е изградена на цялата западна граница с УПИ V 647, частично по северната граница с УПИ VI - 649 и частично по южната граница с УПИ VIII 647. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган зам. кмета на Община Правец, съгласно предоставените му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия със заповед Д-224/23.04.2020 г. на кмета на Община Правец, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че обстоятелството, че съставеният констативен акт на 08.10.2021г. не е подписан от присъствалия на място, осигурил достъп до имота и представил подробно описани в констативния акт документи, И. Белорадски, не се отразява на редовността и истинността на обективираните в този акт фактически констатации, доколкото разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконното строителство да се съставя в присъствието на нарушителя, като единственото условие на закона е констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица, което изискване в случая безспорно е изпълнено. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че същите неправилно са посочени като адресати на акта, доколкото същите не оспорват факта, че са собственици на УПИ VII 648, кв. 32 и на построената в него жилищна сграда. Според съда, обратно на твърдяното от жалбоподателите, посредством ангажираните доказателства не се опровергава приетото за установено от издателя на обжалваната заповед време на извършване на строежа - през месец август 2021г., като и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че на място е имало стара постройка, която с времето е започнала да се разрушава и през 2021г. на мястото на старата постройка И. Белоградски е изградил нова такава. По отношение на твърдението, че оспорената заповед е издадена след надлежно подадено уведомление за инвестиционно намерение вх. 9400-2733/24.08.2021 г., съдът е обосновал извод, че това обстоятелство не е основание за спиране на строежа, който към този момент е бил завършен, както и потвърждава годината на изграждане на процесния строеж 2021 г. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът е обосновал извод, че процесният строеж представлява допълващо застрояване, изградено върху западната, северната и южната регулационна граница на имота и е с по-големи размери и площ от предходната постройка, като за същия няма строителни книжа, които да дефинират статута му. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема, че съществувалата лека постройка за отоплителни материали е премахната и не са извършени дейности по поддържка или подобрението й, а е изградена нова такава, доколкото се установява, че съществуващата постройка навес, е разположена на три имотни граници, а старата, съществувала преди постройка - е била разположена на две имотни граници, както и че геометрията на старата и нова постройка не съвпадат, като новоизградената постройка е по-голяма като площ и дължина старата лека постройка е с размери 2.40м./7.70м. и площ от 18.48 кв. м., а новоизградената такава е с размери 2.85м/10. м. и площ от 28.50 кв. м. Прието е от съда още, че процесният строеж не може да бъде квалифициран като лека постройка, след като носещата конструкция е масивна стоманобетонна, както и не представлява такава с предназначение за складиране на отоплителни материали и градински инвентар, след като има изградено барбекю, поради и което безспорно не попада в нито едно от изключенията, изчерпателно изброени в чл.151 от ЗУТ, както и не може да се квалифицира нито като текущ ремонт, нито като основен ремонт или реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, доколкото се установява, че съществувалата постройка е разрушена и е построена нова, различна и по конструкция, и по размери. Според административния съд в случая се касае за изцяло нова постройка, изпълнена през 2021 г., поради и което същата не представлява и търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ. Въз основа на това първоинстанционният съд е обосновал извод, че правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е приел, че е налице в конкретния случай строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без съгласувано конструктивно становище и без разрешение за строеж, поради и което са налице предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Неоснователни се явяват доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед, тъй като не е спазена процедурата по издаване на констативния акт, както и по връчване на акта и съобщението за издаване на оспорената заповед на Д. Цолова. Обстоятелствата, че проверката на процесния строеж не е извършена в присъствието на всички заинтересовани лица, както и че актът не е връчен на всички тях, не сочи на нарушение на процедурата от категорията на съществените, т. е. нарушението не води до незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание. Това е така, тъй като от една страна по делото безспорно се установява, че и тримата жалбоподатели, в това число и Д. Цолова, са упражнили правото си на възражение по чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, а от друга страна за адресатите на акта съществува правната възможност да осъществят правото си на защита и представят доказателства, оборващи констатациите на административния орган в съдебната фаза на производството по оспорване на заповедта за премахване на строежа. Неотносими към законосъобразността на оспорената заповед са и последващите действия по връчване на тази заповед на нейните адресати. Неоснователно е и възражението на касационните жалбоподатели, че неправилно съдът е приел, че и тримата жалбоподатели правилно са посочени от административния орган като адресати на оспорената заповед. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж включва собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол /Наредба 13/2001 г./., т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство и тримата адресати на заповедта се легитимират като собственици на терена, в който е изпълнена наредената за премахване постройка, като един от тях е и извършител на строежа. С оглед на това и при съобразяване на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ и разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13/2001 г. адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена както към извършителя, така и към останалите собственици на терена е издадена в съответствие със закона. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ навес, изпъленен с масивна стоманобетонна конструкция, с три тухлени оградни стени и покривна конструкция покрита с цигли, разположен в дъното на УПИ УПИ VII 648, кв. 32 и по цялата западна граница с УПИ УПИ V 647, частично по северната граница с УПИ VI 649 и по южната граница с УПИ VIII - 647, както и с размери 10 м./2.96 м. и височина 2.80 м. до билото и 2.13 м. до стрехата, които обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото две съдебно-технически експертизи. Видно от заключението на вещото лице арх. Фетваджиева процесният строеж представлява допълващо застрояване навес, с предназначение за барбекю и съхранение на отоплителни материали, градинско обзавеждане и инвентар, който е с разгърната застроена площ от 28.50 кв. и е разположен на три вътрешни регулационни граници, както и е изграден от три стени и монолитна стоманобетонна конструкция с едноскатен покрив. По делото безспорно се установявя също така, че строителството на процесната постройка е извършено без разрешение за строеж и съгласувано конструктивно становище. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка на допълващо застрояване навес с три оградни стени представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо съгласуване на конструктивно становище и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Неоснователно се явява възражението на касаторите, че съдът неправилно е приел, че в случая не е налице стара постройка навес, в режим на търпимост, съществувала в имота от 1976 г. на същото място и със същите размери, а е изградена изцяло нова такава. Изводите на съда, че съществувалата преди в имота лека постройка за отоплителни материали е премахната и не са извършвани дейности по поддръжка или подобрението й, а извършеното строителство представлява нова постройка на допълващо застрояване е обоснован и изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от заключението на вещото лице арх. Фетваджиева съществувалата на място постройка е премахната и съществуващата към момента е новоизградена такава, като първоначалната постройка е била разположена на две имотни граници и е била с размери 2.40 м./7.70 м. или разгърната застроена площ от 18.48 м. Вещото лице е констатирало също така, че на място няма видима запазена част от старата стопанска сграда, няма следи между стар и нов материал и прекъсване на повърхности, няма белези от остаряване на строителните материални и бетонният под е с единна повърхност по цялата дължина на постройката. Обстоятелството, че е налице изцяло нов строеж се потвърждава и от приложената към експертизата снимка от месец март 2012 г. от Google earth, както и направеното от самите жалбоподатели изявление в подаденото до главния архитект на Община Правец уведомление за инвестиционно намерение вх. 9400-2733/24.08.2021 г, в което изрично сочат, че съществувалата в имота стопанска сграда /навес/ се е срутила. По същия начин и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Чорбанова и Пиралкова сочат, че старата стопанска постройка е била разрушена и е започнало изграждане на нов навес към 2021 г. Тези установявания не се променят и от заключението на вещото лице инж. Иванова, която установява частична идентичност на съществувалата стопанска сграда за дърва, със застроена площ от 18.48 кв. м., в процесния имот с процесния навес, въз основа на отразяването на старата постройка в кадастралния план от 2007 г., доколкото този факт не обосновава извод нито за съществуването на тази стара постройка към 2021 г., нито за извършването на дейности по текущ ремонт, основен ремонт или реконструкция на същата. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаната в заповедта постройка не представлява и търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ. В тази връзка се явява обоснован извода на съда, че процесният навес е изграден през 2021 г. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства приема, че строежът е изграден през 2021 г. Тази година на изграждане на процесния строеж се потвърждава както от свидетелските показания, така и от приложените по делото снимки от Google earth и заключение на вещото лице арх. Фетваджиева, констатиращо липсата на белези от остаряване на строителните материали. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Неоснователен се явява и доводът на касационните жалбоподатели, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. В тази връзка следва да се има предвид също така, че изложените в касационната жалба доводи относно засягането при премахване на процесния строеж на изградена ограда със съседен имот са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като преди всичко евентуалното засягане на изградената масивна ограда ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не е въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на този акт. По отношение на тези последици длъжникът, както и трети лица, имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Ето защо тези последици са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства. В тази връзка се явява и неоснователно възражението на процесуалния представител на касаторите за проведено съдебно производство при липса на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на ответника. Видно от представеното пред първоинстанционния съд пълномощно /стр. 244 от адм. дело 221/2022 г./ заместник кметът на Община Правец, издател на оспорената заповед, изрично е упълномощил адв. Кеседжи от Адвокатско сдружение Стоилов и партньори да го представлява и защитава по адм. дело 221/2022 г. по описа на Административен съд София област. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да му заплатят такива в размер на 1500 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед на обстоятелството, че е в установения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при спазване на § 2а от ДР на цитираната наредба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,