Решение № 11630 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2016 г.
ВАСVI отделение01.11.2016 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2837 от 25.04.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 546/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11630 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. С. Б. чрез процесуален представител - адвокат Борисов против решение № 2837 от 25.04.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 546/2016 г. С него се отхвърля жалбата й като майка на малолетното дете К. И. Б., родена на 14.09.2013 г. срещу заповед № ЗД-ЗД16/94 от 15.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село с която на малолетното дете е предоставена краткосрочна социална услуга "Процес на напасване с приемно семейство" за срок от три седмици и срещу заповед № ЗД-ЗД16/104 от 30.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село с която е прекратено настаняването на малолетната К. И. Б. в ЦНСТ/Център за настаняване от семеен тип/ св. Е. С. и същата е настанена в приемно семейство на Сашка и К. Р. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат всички основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Повтарят се доводите пред административния съд и се свеждат до нарушения на административно производствените правила при издаване на двата административни акта и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на ДСП Красно село не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните заповеди. Възраженията са били за тяхната незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Съдът е приел съгласно принципите и целите на Закона за закрила на детето, че за малолетното дете К. И. Б. предприетите мерки и действия постановени с обжалваните заповеди са в негов интерес. П. е, че сочените нарушения като основания за отмяна на актовете не са налице поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. С първата заповед № ЗД-16/94/15.07.2014 г. е наредено предоставяне на малолетната К. И. Б. да се предостави краткосрочна социална услуга "Проец по напасване с приемно семейство/включително гостуване в дома на приемните родители/ за срок до три седмици. Мотивите на тази заповед са, че майката е в невъзможност да се грижи за детето и същото е било настанено ЦНСТ "С. Е." за срок до три годишна възраст или до промяна на обстоятелствата. Посочено е, че тези обстоятелства довели до извеждане на детето извън биологично семейство не са променени и че у майката липсват умения за разпознаване на нуждите и потребностите на детето и тя не е в състояние да се грижи самостоятелно за него, като осъществената социална работа с нея с цел реинтеграция на детето е била неуспешна. Тези мотиви се основават на констатациите на административния орган в хода на предоставяне на социални услуги което е във функционалните му задължения. Възраженията, че тези констатации са относими към гражданскоправни въпроси в предмета на производството пред гражданския съд са неоснователни. Констатациите относно пригодността на майката да упражнява родителски грижи и задоволяването на нуждите на децата са общовалидни за всяко едно производство което е свързано с гражданското състояние на детето и във връзка с правата му по ЗЗД. Специалната закрила на децата изисква и специална подготовка за служителите и социалните работници при административния орган за да могат извършат професионална преценка за наличието на материалните предпоставки по ЗЗД за предоставяне на социални услуги, поради констатациите на тези служители послужили като основание за издаване на оспорените заповед не могат да бъдат опровергани само с възражения. Наличието на нарушения от формален характер при издаване на акта не опорочават правилността на преценката и верността на изводите от фактическа и правна страна на административния орган. В процеса на оспорването не се е осъществило доказване на факти които да сочат на изводи различни от констатациите в мотивите на обжалваната заповед. Същото е положението и с оспорването на заповед № ЗД-ЗД16/104/30.07.2014 г. с която се прекратява настаняването в ЦНСТ "С. Е." гр. С. и временно настаняване в доброволно приемно семейство, до промяна на обстоятелствата довели до настаняване на детето извън биологичното семейство, респ. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Съдебното оспорване на тази заповед не е свързано с твърдения и установяване на факти които да опровергават изводите в мотивите и на тази заповед свързани с пригодността на майката да се грижи за детето в семейна среда. Преценката на административния орган при издаването на този административен акт се основава на същите констатации установени от социалните работници по предходните производства независимо от какъв характер са те поради което не е достатъчно възражението, че при издаване на акта има нарушения. Констатираните пропуски от технически характер са обсъдени от съда и правилно е прието, че не се отразяват на законосъобразността на акта тъй като например - непосочването в тази заповед на имената на приемното семейство няма никакви неблагоприятни последици за детето и страните в процеса. С това приемно семейство са осъществени контакти преди издаване на тази заповед и са били извършени действия които са подготвителни за временното настаняване и са извършени в съответствие със закона. Предвид изложеното съдът е извел обосновани изводи на доказателствата по делото и в съответствие с приложимия материален закон и не установяват сочените касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК ВАС шесто отделение