Решение № 4112 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2019 г.

Решение № 4112 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

К. К. оспорва Решение № 142/19.12.2018 г. по адм. дело № 100/2018 г. на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-1425 от 16.02.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Шумен за одобряване на изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Шумен, състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.674.305. 1. 3 и промяна в границите на съществуваща сграда с идентификатор 83510.674.305.1.

От ответниците Д. Б., И. К. и М. Х. са на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК – гр. Шумен, М. Н. и П. В. не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество –основателна на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Неправилно първоинстанционният съд е отрекъл наличието на спор за материално право по повод на отразения в кадастралната карта самостоятелен обект, което е повлияло и на съответствието на съдебното решение с материалния закон.

а. Заявителката Д. Б. и касаторът са заинтересовани страни в производството по изменение на кадастъра - § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Несъгласието помежду им по повод нанасянето на обекта, противно на мотивите на съда, индицира спор за материално право, който не е лишен и от обективно основание с оглед признаците на понятието в дефиниращата разпоредба на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

б. Правното положение на насрещните страни се определя от качеството им на наследници на П. Б., на чието име е наредено вписването на самостоятелния обект без отразен документ за собственост, а на К. К. – и като собственик на етаж от жилищната сграда със съответните идеални части от поземления имот. Конкуренцията между легитимацията на страните като титуляри на права произтича от основаната на правото на собственост претенция на К., че обектът представлява изба (с позоваване и на архитектурния план за сградата), обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, и не е преминал въобще в съсобственост по силата на наследствено правоприемство. Касаторът оспорва действителността на ползващата заявителката в административното производство спогодба от 1999 г., постигната във връзка с дело за делба, за оставане на сутеренен етаж в дял на общия наследодател, по същество отрича фактическия състав на придобиването на правото от Б. и индивидуализацията на помещенията като отделен обект на собственост. Заповедта не може да се приеме за благоприятна спрямо оспорващия, тъй като засяга твърдения от него обем на правото му на собственост.

в. Противоречието с очертаното съдържание в позициите на заинтересованите страни е проявна форма на спор за материално право. Констатацията за наличието му не е обусловена от неговото изрично предявяване пред гражданския съд – по аргумент и от § 1, т. 16 от цитираната по-горе наредба.

1. а. Съществуването на спора, независимо дали обектът е "самостоятелен" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗКИР (в каквато насока е заключението на приетата съдебно-техническа експертиза), е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в ККР до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд.

б. Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни – чл. 52, ал. 1, т. 3 от закона.

1. От друга страна, предмет на заповедта е нанасянето на обект с титуляр починало лице и при отразена от органа липса на документ за собственост, т. е. кадастралните данни не са актуални и има несъответствие между волеизявлението и изискването за легитимация на заявителя – чл. 51, ал. 3 ЗКИР, което пък поставя въпроса за допустимостта на административното производство и съответно за законосъобразността на завършващия го акт, преценена според разпоредения резултат.

1. а. С административния акт е наредена и промяна в границите на сградата, в която се намира самостоятелния обект. Наименованието на разпоредителната част на заповедта обаче е в колизия с описанието на данните за сградата преди и след промяната – видно е, че конкретно изменение на границите не се нарежда, площта се запазва, а е променено немотивирано единствено предназначението.

Волята на органа, обективирана в тази част на заповедта, е неясна и противоречива. При отсъствието и на фактически съображения за промяната – чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, актът в тази му част е отменяем на процесуално основание – чл. 146, т. 2 от кодекса.

б. Промяната на ККР за сградата е останала извън обхвата на съдебната проверка в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, но доколкото е функция от отразяването на самостоятелния обект, тя не притежава отделно битие от изменението на кадастъра за този обект. Затова установеното основание за отмяната на заповедта в останалата й част предпоставя същия правен резултат и за въпросната, а процесуалното нарушение на съда не налага връщане на делото за ново разглеждане в хипотезата по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

1. а. Изложените съображения мотивират отмяната на заповедта и потвърждаващото я съдебно решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. При основателността на жалбата, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение