Решение № 5664 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2016 г.

Решение № 5664 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. С., против решение № 332 от 1.04.2016 г., постановено от Административен съд С. - област, втори състав, по адм. д. № 1015/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. К. жалбоподател твърди, че решението на съда е неясно и не съдържа никакви мотиви и заявява, че между засегнатите от застъпването земеделски стопани в административното производство съществува правен спор и са представени документи, от които не може еднозначно да се изясни правното основание за ползване на спорните площи, а ДФЗ няма право да дава превес на който и да е от тях. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - Д. Н. В. от гр. К., оспорва касационната жалба чрез упълномощени адв. Костова и адв. Щеков, които в съдебно заседание и с писмен отговор пледират за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено и претендират направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото процесното писмо не съответства на представените доказателства при проведеното производство по отстраняване на застъпванията, съобразно чл. 17 от Наредба № 5/2009 г., като не са взети предвид представените към договора за наем скици, издадени от О. К., а земеделските стопани, с които са установени застъпванията не са приложили оригиналните скици към договорите с отразените върху тях подимоти. Според участващия по делото прокурор относимите към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на процесното писмо, тъй като не е налице "наддеклариране" поради двойно заявени площи и няма основание за отказ от подпомагане по заявлението на земеделския стопанин. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 332 от 1.04.2016 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-230-6500/7309 от 28.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. С., в частта с която на Д. Н. В., е отказано изцяло подпомагане по схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на Д. Н. В. направените разноски по делото в размер на общо 1520 лв. За да достигне до този резултат Административен съд С. - област е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, но при постановяването неправилно приложен материалния закон. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на Д. В.. Съдът е преценил, че установеният от вещото лице по делото общ размер на недопустимата площ, за СЕПП и НР1 от 1.02 ха или 1.16 %. сочи, че не са спазени изискванията на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и административният орган неправилно е приел, че общият размер на недопустимата площ и по двете мерки е 29.71 ха или 49.86 %., поради което и постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното уведомително писмо е незаконосъобразен. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2014 г. с изх изх. № 02-230-6500/7309 от 28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. С., с което по СЕПП и НР1 е оторизирана сумата от 0 лв. По делото е установено заявяването от страна на земеделския производител на 10 бр. парцели за финансово подпомагане по горепосочените мерки, като съдът подробно е обсъдил и прецизно е анализирал наличието на основание за отказ от подпомагане по всеки отделен заявен БЗС. П. съд се е позовал на приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е счел, че е спазена предвидената процедура в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. и жалбоподателят, по отношение заявените от него площи за подпомагане са установени застъпвания, е бил надлежно уведомен от РА с уведомително писмо. Съдът е посочил, че от заключението на СТЕ е видно, че за пет от заявените от жалбоподателя парцели са установени застъпвания, за които административния орган не е взел предвид представените от земеделския стопанин към договора за наем скици, издадени от община К. за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които общината е разделила на подимоти. Експертът е установил, че в договорите за наем всички земеделски стопани, участващи в застъпванията, изрично са посочени номерата на подимотите и техните площи, като същите са показани и на скици към договорите. Земеделските стопани, с които са установени застъпвания по заявлението на жалбоподателя не са приложили оригиналните скици към договорите с отразените върху тях подимоти, а издадени от АГКК на земеделските стопани скици са на целите кадастрални имоти. Въз основа на направените проверки, анализи и изчисления вещото лице е приело, че като недопустими за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя следва да бъдат определени 1.02 ха или 1.16 %. Първоинстанцонният съд подробно е анализирал допуснатата експертиза и приетите писмени доказателства. От изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че всички декларирани БЗС попадат в допустимия слой за подпомагане, както и че проверки на място не са извършвани. От заключението на вещото лице е видно, че има несъответствия при разрешаването на двойно заявени площи и установената застъпена площ, за СЕПП и НР1 следва да е само 1.02 ха или 1.16 %, а в уведомителното писмо е 29.71 ха или 49.86 %. Решаващият съдебен състав счита, че издателят на уведомителното писмо има задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Тъй като административният орган не е извършил нито едно от визираните по-горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия. При това положение правилно първоинстаницонният съд е счел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. Неоснователно е и възражението на касатора за прекомерност на присъдените в негова тежест разноски в първоинстанционното производство в доказания размер - 1520 лв. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответстващо на с действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което намира, че възражението следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 750 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендирания размер от 750 лева не е прекомерно завишен. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,