Решение № 8953 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2019 г.

Решение № 8953 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - П., чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2691 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2342 по описа на Административен съд – П. (АС - П.) за 2018 г. С него ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на Й. П. сума в размер на 600, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1030-008187 от 29.11.2017 г. (НП), издадено от началник група към ОД на МВР - П., сектор "Пътна полиция", отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 213 от 08.02.2018 г. по анд № 8451 по описа на Районен съд – П. за 2017 г., изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на посоченото НП по Договор за правна помощ и съдействие от 22.01.2018 г., сключен между Й. П. и адв. В. Б., ведно със законната лихва от 22.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, ОД на МВР – П. е осъдена да заплати на Петров и сума в размер на 610, 00 лв. за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се недоволство, тъй като съдът не приел направеното още в писмения отговор възражение за намаление на разноските, претендирани като вреди, както и на тези за първоинстанционното производство. Поддържа становище, че плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 600, 00 лв. е личен избор на Петров и ОД на МВР – П. не следва да отговаря за взетите от него неправилни решения, довели до настъпване на претендираните вреди. По така изложените съображения иска отмяната на решението. При условията на евентуалност моли определяне на по – нисък размер на обезщетението съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) до минималния такъв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отхвърляне на касационната жалба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Й. П., чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Обръща внимание, че с отмененото като незаконосъобразно НП на Петров са били наложени две наказания – глоба в размер на 200, 00 лв. и лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от шест месеца. Предвид това адвокатското възнаграждение за въззивното производство пред Районен съд – П. е следвало да бъде уговорено съгласно правилата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тоест именно в общ размер на 600, 00 лв. По тези причини уговореният и заплатен от Петров адвокатски хонорар се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тоест "справедлив и обоснован". В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски съгласно представените доказателства и списък за разноските, инкорпориран в представена по делото молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд - П. е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР – П., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, които са му причинени в резултат от незаконосъобразното НП № 17-1030-008187 от 29.11.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР - П., сектор "Пътна полиция", отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 213 от 08.02.2018 г. по анд № 8451 от 2017 г. по описа на Районен съд - П., изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са и разноските направени в първоинстанционното производство. Съдът приел за безспорно, че НП № 17-1030-008187 от 29.11.2017 г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт, както и това, че по анд № 8451 по описа на Районен съд – П. за 2017 г., е представен Договор за правна помощ и съдействие от 22.01.2018 г., сключен между Петров и адвокат В. Б.. Въз основа съдържанието на последния, съдът приел, че между страните е договорена сумата от 600, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е платена в брой при подписването на договора. Приел за установено също така, че по административнонаказателното дело Петров действително е бил защитаван от адв. Боева, като упълномощеният адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от протоколите за проведени съдебни заседания по анд № 8451 по описа на Районен съд – П. за 2017 г. Въз основа на правилно установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. Съдът не възприел за основателно възражението на ОД на МВР – П., че отмененото НП не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и за това, че вредите, причинени от него нямат характер на такива по смисъла на посочената разпоредба. Изложил подробни съображения в тази насока и се позовал на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Направил извод, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. Позовал се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съдът съобразил, че по делото са налични доказателства за извършване на плащането по договора за поръчка, както и за неговото изпълнение от страна на адвоката, чрез съответните процесуални действия, извършени по анд № 8451 по описа на Районен съд – П. за 2017 г. Намерил за неоснователни възраженията за редуциране на адвокатското възнаграждение. По тези съображения съдът приел иска за доказан по основание и размер, и го уважил изцяло. Присъдил на Петров сторените в производството разноски в размер на 610, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която сумата на обезщетението в размер на 600, 00 лв. е присъдена ведно със законна лихва за периода от 22.01.2018 г. до 28.02.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 213 от 08.02.2018 г., а в останалата част е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания на ОД на МВР - П. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди. За да не уважи направеното възражение за неговото редуциране, първоинстанционният съд е съобразил извършените от адвоката процесуални действия по анд № 8451 по описа на Районен съд – П. за 2017 г. Според настоящия състав на Върховния административен съд заплатеното от Петров възнаграждение за въззивното производство до размера от 600, 00 лв. се явява имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложените наказания и осъществените труд и усилия на адвоката. Като го е уважил изцяло първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При преценката си настоящият състав съобрази и приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 11.12.2018 г., постановено от Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, като намира, че в случая уговореното и платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600, 00 лв. не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, и се явява необходима последица от административнонаказателното обвинение. Оправдано с оглед извършването на тази преценка ответникът по касационната жалба обръща внимание, че с отмененото НП му е наложена глоба и е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Предвид това, за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет следва се имат предвид разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от нея. Ето защо, договореното и платено адвокатско възнаграждение, претендирано като настъпила за Петров имуществена вреда, е справедливо и обосновано и в този смисъл съответно на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилно предвид изхода на спора, съдът е присъдил на Петров и сторените по делото разноски в размер на 610, 00 лв. като не е уважил направеното възражение за прекомерност на така договореното и платено възнаграждение. Предвид положените от адвоката процесуални усилия този извод се споделя от настоящия състав. Както се посочи, обжалваното решение е неправилно в частта, с която сумата на обезщетението от 600, 00 лв. е присъдена ведно със законна лихва за периода от 22.01.2018 г. (датата на увреждането) до 28.02.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 213 от 08.02.2018 г. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото разрешение по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза. Доколкото в настоящия случай, видно от предявената пред АС - П. искова молба законната лихва е претендирана от Петров и присъдена от съда "от датата на увреждането – 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата", тоест от един по – ранен момент спрямо датата на влизане в сила на съдебното решение (28.02.2018 г.), с което е отменено НП № 17-1030-008187 от 29.11.2017 г., решението в частта, с която сумата на обезщетението от 600, 00 лв. е присъдена ведно със законна лихва за периода от 22.01.2018 г. до 28.02.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 213 от 08.02.2018 г., следва да се отмени като неправилно. Вместо него в тази част следва да се постанови друго, с което претенцията за присъждане на лихва за този период да се отхвърли. В останалата част решението следва да остане в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на Петров се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. Направеното от ОД на МВР – П. възражение за прекомерността му е неоснователно предвид обема на осъществената адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение