Решение № 10527 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6701/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Годеч, чрез процесуалния му представител адв. Ламбева, срещу решение 514 от 14.04.2025г. по адм. дело 1022/2024г. на Административният съд София област /АССО/, с което е отменена Заповед РД 95 от 21.03.2024г. на кмета на община Годеч, с която на основание чл. 195, ал. 5 във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на В. М. Г. и Т. М. Г., като собственици на УПИ I 22, кв. 2 по плана на [населено място], да премахнат неподходящия по местоположение строеж "ограда от мрежа и метални колове със средна височина 1,45м." с обща дължина 88 м., попадаща в рамките на предвидена улица с осови точки 1а 1б 1в 1г 1д по действащия регулационен план на [населено място], тъй като не е съобразена с действащия регулационен план на селото. С решението община Годеч е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, като напротив излагат се подборни съображения за наличие на основанията по чл. 195 ал. 5 ЗУТ, тъй като оградата безспорно е установено, че попада в рамките на предвидена улица по действащия ПУП на селото, одобрен със Заповед 160 от 17.09.1993г., изменен със заповед КР 06 от 05.02.2014г. В тази връзка навежда съображения, че оградата не е разположена съобразно изискванията на чл. 48 ЗУТ по регулационните граници и се намира в рамките на улица, която е общинска собственост, поради и което същата е неподходяща по местонахождение, като се преследва и целта посочена в чл. 195 ал. 5 ЗУТ, а именно осигуряване на достъп до имоти, обслужвани от улицата. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че е следвало акта да се издадена на основание чл. 225 и чл. 225а ЗУТ, тъй като посочва, че това е различна процедура. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта на кмета на община Годеч. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответниците Т. Г. и В. Г., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за издаването й. Приел е, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените, както и че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ, тъй като са изслушани заинтересованите страни. Приел е обаче, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като не се установяват предпоставките по чл. 195 ал. 5 ЗУТ. Посочил е и че в заповедта не са изложени мотиви защо е прието, че навлизането на оградата в уличната регулация представлява неподходящ по местонахождение строеж. Изложил е съображения и за това, че в случаите на извършване на строеж в чужд имот, а именно в случая в рамките на улицата, която е общинска собственост на община Годеч, е основание за издаването на заповед по чл. 225а ЗУТ, а именно на заповед за премахване на незаконен строеж на някое от основанията по чл. 225 ал. 2 ЗУТ, като в тази връзка е направил извод за несъответствие на фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Посочил е, че заповед по чл. 195 ал. 5 ЗУТ може да бъде издадена само когато строежът е неподходящ по местонахождение по показателите, изброени в тази норма, но само извън основанията по чл. 225 ал. 2 т. 1 6 ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. От доказателствата безспорно се установява, че спорната ограда попада в рамките на предвидена улица с осови точки 1а 1б 1в 1г 1д по одобрен със заповед КР 06 от 05.02.2014г. на Кмета на община Годеч ПУП за изменение на действащия регулационен план на [населено място] със Заповед 160 от 17.09.1993г. Установено е също така безспорно, че спорната прозирна ограда е изградена много преди 2014г. и не е изградена по предвидената с тази заповед регулационна граница на имота на жалбоподателите в първата инстанция, а именно УПИ I 22, кв. 2 по регулационния план на [населено място]. От заключенията на вещите лица по приетите по делото няколко съдебно технически експертизи /СТЕ/ се установява освен това, че регулацията не е приложена, т. е. не са уредени сметките по регулация относно придаваемите се части от имота на жалбоподателите в първата инстанция по регулационния план за улица. Т.е. регулационния план досежно предвидената улица не е приложен, не са проведени отчуждителни производства и не е заплатено обезщетение. Ограждането на имотите се прави по имотна или по регулационна граница. Поставянето на оградата по регулационна граница се прави в случаите, когато регулацията е приложена и съответно са уредени сметките по регулация, като до приключване на това ограждането е допустимо и следва да бъде направено по имотна граница. ЗУТ в чл. 48 е разписал изискванията за ограждане на урегулирани имота. Тази разпоредба обаче не въвежда забрана за ограждане на имоти по имотните или кадастралните граници, като такова е допустимо за неурегулираните имоти или както беше посочено в случаите, в които няма приложена регулация. Да се приеме като принципно задължение ограждането на имотите да се прави по регулационните граници и при липса на приложена регулация, би довело до преразпределение на собственост, тъй като без да са уравнени или заплатени части от придаваемите се части от имоти по регулация, бе се допуснало собственик да бъде лишен с ограждането от тези свои част. При липса на приложена регулация, изискването на чл. 48 ЗУТ е неприложимо. Тук следва да се посочи и че до уреждането на сметките по регулацията, отчуждаване и заплащане на частите от имотите, отредени за обществени мероприятия, включително улици, няма преминаване на собственост относно предвидените части от имотите за такива, поради и което е неправилен извода на съда, че оградата е изградена в имот общинска собственост. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ предвижда, че "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". В настоящия случай спорната прозирна ограда като изградена в имота на жалбоподателите по имотната граница с улицата и при липса на приложена регулация а именно отчуждени части за улицата и заплатено обезщетение, не е неподходяща по местонахождение. Ако оградата не съвпада с регулационната граница, при неприложена регулация, административният орган не може да се разреши спора за придаваемите се части, който не е уреден по административен ред с акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В този случай за него съществува възможността да отчужди съответните части и да заплати обезщетение и съответно да приложи уличната регулация. Поради това като краен резултат е правилен извода на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради липсата на основанията по чл. 195 ал. 5 ЗУТ, но по различни от изложените от него аргументи. За пълнота следва да се посочи и че издадената заповед РД 273 от 26.07.2022г. от кмета на община Годен на основание чл. 190 ал. 1 ЗУТ за прокарване на временен път, който да следва уличната регулация за предвидената по плана улица по осови точки 1а 1б 1в 1г 1д по плана на [населено място] за осигуряване на достъп до имоти УПИ XI 170, XII 170, XIII 170 и XIV 170, не е посочена като основание за прилагането на редът на чл. 195 ал. 5 ЗУТ. Дори обаче да се приеме, че и тя е мотивирала издаването на оспорената заповед, то не може да обоснове наличието на предпоставките по чл. 195 ал. 5 ЗУТ, тъй като и по отношение на нея не са представени доказателства за влизането й в сила и съответно за изпълнение на изискванията да са определени и заплатени, предвидените обезщетения по чл. 190 ЗУТ във връзка със засягането на оградата от прокарването на временния път. По изложените съображения оспореното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски като основателно и доказано следва да бъде уважено в рамките на претендираното. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,