Решение № 2570 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2015 г.

Решение № 2570 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Научноизследователни институт по криминалистика и криминология (НИКК) към Министерство на вътрешните работи (МВР) против решение № 208 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 7034/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 196з-763/27.03.2014 г. на същия административен орган, с която на Нели Христова Николова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година и на Николова са присъдени разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдебният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган, при спазване на сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и след приемане на писмените обяснения на служителката съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Останалите изводи на състава на Административен съд София - град за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни норми, са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията за форма, посочени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ПЗМВР отм.), е в противоречие с нормативната уредба. В съответствие с цитирания текст двете, посочени в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения, са конкретизирани по време и място на извършване (обучението на новоназначените служители е процес, поради което второто нарушение е определено с период на извършване), посочени са обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, както и материалноправните норми, на които поведението на служителката Николова противоречи. Описание на нарушенията се съдържа и в предхождащите издаването на заповедта документи като справка рег. № 196р-1241/10.05.2014 г. Последната е цитирана в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в нея следва да се приеме за част от съображенията, обосноваващи административния акт. Изводът на административния съд за липса на мотиви относно определяне на наказанието също е незаконосъобразен. Дисциплинарната санкция е съобразена с вида и характера на нарушенията и е в съответствие с нормите на чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ППЗМВР (отм.), които предвиждат налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т. 12) и за превишаване на служебните правомощия (т. 5). Следователно дисциплинарното наказание за извършеното от Николова нарушение е императивно предвидено, т. е. оценката за тежестта на нарушенията и техните последици е направена от законодателя. Освен това при определяне размера на наказанието са съобразени цялостната служебна дейност на Николова и последиците от извършените две дисциплинарни нарушения в професионален аспект. По същността си това са мотивите, които обосновават решението на административния орган да наложи наказание за максималния срок. Заключението на съдебния състав за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства и неизясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено второто, описано в заповедта нарушение, също не се споделя от настоящата инстанция. Обстоятелството, че през периода 01.07.2013 г. - 11.10.2013 г. служителката Николова не изпълнява служебните си задължения по обучение на новоназначените служители в сектор "Наркотици", се установява от обясненията на служителите Методиева, Андонова и Кузманова, както и от сведенията на служителката Спасова - началник на сектор "Наркотици" и на служителите Ников и Йосифов. Взети са предвид задълженията по длъжностна характеристика на Николова да участва пряко във въвеждането в работата, в подготовката и повишаване на квалификацията на новоназначените специалисти и лаборанти, както и плана за въвеждане в работа на служителката Методиева, в който Николова е посочена като обучаващ. Сведенията на служителката Стефанова са изолирани и се опровергават от останалите доказателства, поради което правилно не се взети предвид при издаване на оспорената заповед. Доказателства за успешно положени изпити за самостоятелно извършване на експертизи от новоназначените през 2013 г. служители са без значение за изясняване на правния спор, тъй като не установяват конкретно поведение на Николова по провеждане на обучението на Методиева, Андонова и Кузманова, поради което правилно не се взети предвид при формиране на изводите на административния орган. Не са налице основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон. Установено е, че на 27.03.2014 г., по време на отсъствие на началника на сектор "Наркотици", инспектор Нели Христова Николова, държавен служител кат. В, специалист I степен в сектор "Наркотици" към 02 отдел "Физико- химични и биологични технологии" при НИКК - МВР одобрява изготвени експертизи и разпределя за изпълнение 5 бр. експертизи, без да е оправомощена за това от началника на сектора. Това поведение на служителката правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР (отм.) - неспазване на служебните правомощия, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на Николова. Това нарушение е достатъчно основание за налагането на предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарно наказание "порицание". Съображенията на съдебния състав, свързани с действията на свид. Йосифов не могат да обосноват различен извод. Поведението на този служител не е предмет на обсъждане в настоящото производство, поради което основанието, на което Йосифов е одобрил и разпределил експертизите, е извън предмета на спора, тъй като не променя факта, че действията на Николова са предприети в отклонение от служебните й правомощия. Без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Николова са практиката за заместване на началника на сектора до момента, както и обстоятелството, че Николова е замествала началника на сектора в други случаи, тъй като не засягат обстоятелството, че на посочената в заповедта дата служителката изпълнява задължения от компетентността на началника на сектора без да е оправомощена за това. Осъществено е и второто, описано в заповедта нарушение. Установено е, че през времето от 01.07.2013 г. - 10.10.2013 г. служителката Николова не изпълнява задълженията си по въвеждане в работата и обучение на новоназначените служители. Това поведение представлява неизпълнение на предвидените в длъжностната характеристика служебни задължения и същевременно е в противоречие с т. 47 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който задължава държавния служител да оказва професионална помощ на колегите при изпълнение на служебните задачи - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.). Съображенията на състава на административния съд, че такова нарушение не е извършено, не се споделят от настоящата инстанция, тъй като се опровергават от представените писмени и събраните гласни доказателства. Обстоятелството, че за въвеждането в работа и обучение на новоназначените служители, отговарят и други служители в сектора, включително неговия началник, не отменят задълженията на Николова в този смисъл, още повече се последните са предвидени и в длъжностната й характеристика. Ето защо фактът, че по делото не се представени плановете за обучение на служителите Кузманова и Андонова не променят извода за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Николова. Доводите на първоинстанционния съд, че след като новоназначените през 2013 г. служители са преминали успешно изпита за самостоятелно извършване на експертизи, приносът на Николова към тяхното обучение е установен и последната не е допуснала нарушение при изпълнение на служебните си задължения в тази насока, не могат да бъдат споделени, тъй като липсват доказателства, които да свързват успешно приключилото обучение единствено и само с действията на Николова по въвеждане и запознаване с работата, а не с личните качества на новоназначените специалисти и усилията на останалите обучаващи. Напротив, събраните доказателства сочат, че служителката не отделя внимание на обучението на новоназначените специалисти и не ги запознава с използваната апаратура. Влошените взаимоотношение на служителите в сектора също не могат да обосновават извод, че описаните в заповедта нарушения не са допуснати, тъй като не променят служебните задължения и правомощия на Николова и съответно не могат да я освободят от отговорност при неизпълнение или действия в отклонение от правомощията. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Решението на съда е постановено в противоречие с представените писмени и събраните гласни доказателства. Изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са направени в противоречие със събраните писмени доказателства (сведения от служители, длъжностна характеристика, план за обучение и др.). Заключението на съдебния състав за несъответствие на заповедта с материалния закон е в противоречие със сведенията на служителките Методиева, Кузманова и Андонова, с обясненията на служителя Ников и с представената длъжностна характеристика, които установяват, че през посочения в заповедта период Николова не отделя достатъчно внимание на новоназначените служители и не ги запознава с работата на всички апарати в лабораторията. В тази насока са и сведенията на служителката Спасова, потвърдени при разпита й като свидетел в съдебно заседание, които не опровергават изложеното от останалите служители, както и показанията на свид. Андонова. Изводът за отсъствие на първото, посочено в заповедта нарушение, е направен в противоречие със сведенията и показанията на свид. Спасова, които не се опровергават от останалите събрани доказателства, както и с обясненията на служителката Николова, която признава, че на посочената дата не й е било възложено да замества началника на сектора. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде отменен, включително в частта за разноските. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,