Решение № 1143 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница по рехабилитация на детска церебрална парализа Света София ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от управителя доцент д-р И. Чавдаров, чрез пълномощника адв. Спасов, против Решение 1104/21.02.2023 г. по адм. д. 2446/2022 г. на Административен съд София-град. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е отхвърлил предявените от "Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "Света София" ЕООД с [ЕИК] срещу Национална здравноосигурителна каса, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13 020 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане на извършена болнична помощ за задължително здравноосигуреното лице /ЗЗОЛ/ за периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. по ИЗ: 1327, 1334, 1337, 1339, 1340, 1383, 1391, 1395, 1405, 1316, 1320, 1325, 1358, 1373, 1375, 1377, 1397 и 1407, съгласно индивидуален Договор 22-2463/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно с лихва за забава. В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде осъдена НЗОК да заплати на касатора претендираната главница в размер на 13 020 лева, ведно със законната лихва за забава. В писменно становище излага допълнителни аргументи и навежда алтернативно искане за връщане на делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния представител гл. юрк. Колева, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба от Специализирана болница по рехабилитация на детска церебрална парализа Света София ЕООД срещу Националната здравноосигурителна каса относно неизпълнение на Договор 22-2463/25.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение Б-18/01.09.2021 г. към него за присъждане на сумата от 13 020 лева /тринадесет хиляди и двадесет лева/, представляваща стойността на общо 18 броя случаи по клинични пътеки /КП/, която е част от сумата, която ответникът е следвало да заплати за извършени и отчетени дейности за периода 01.07.2021 г. 31.07.2021 г, ведно със законната лихва за забава от датата на която вземането е станало изискуемо до окончателното плащане. От фактическа страна е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ 2020 - 2022 г., между НЗОК и Специализирана болница по рехабилитация на детска церебрална парализа Света София ЕООД е сключен Договор 22-2463/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Директорът на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 11 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. и Инструкция РД-16-26/19.05.2021 г. за изменение и допълнение за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, във връзка с § 10 от НРД за МД за 2020-2022 г., със Заповед РД-18-805/09.07.2021 г. е разпоредил извършване проверка на "СБРДЦП "Света София" ЕООД, със срок от 12.07.2021 г. до 14.07.2021 г. вкл. по вид и обхват проверката: пълна. В изпълнение на заповедта длъжностни лица от СЗОК са извършили проверката, като резултатите от нея са изложени в Протокол РД-18-805-1/14.07.2021 г., връчен на управителя на лечебното заведение на същата дата. В протокола е отразено, че на 12.07.2021 г. е извършена внезапна проверка на територията на лечебното заведение. В отделение "Късна рехабилитация" е констатирано, че по справка от болничната информационна система на 12.07.2021 г. към 14:10 часа броят на лежащо болните пациенти следва да е 34, а към момента на проверката пациентите са 25, липсват 9 броя ЗОЛ, описани в протокола - пациенти с ИЗ 1327; 1334; 1337; 1339; 1340; 1383; 1391; 1395; 1405. В отделение "Ранна неврорехабилитация" е констатирано, че по справка от болничната информационна система на 12.07.2021 г. към 14:10 часа броят на лежащо болните пациенти следва да е 28, а към момента на проверката пациентите са 19, липсват 9 броя ЗОЛ, описани в протокола - пациенти с ИЗ 1316; 1320; 1325; 1358; 1373; 1375; 1377; 1397 и 1407. Посочено е, че липсващите пациенти са описани в Съвместен протокол за установяване на липси на 12.07.2021 г., който е неразделна част от протокола. Направен е извод, че по отношение на КП за тези пациенти не са спазени изискванията на чл. 357, ал. 4, вр. чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД за МД 2020-2022 г., поради което тези ИЗ се "предлагат за незакупуване от СЗОК". По т. 2 не са констатирани нарушения. Констативният протокол, както и съвместният протокол за установяване на липси са подписани от управителя на проверяваното лечебно заведение и са приложени като доказателства по делото. Срещу Констативния протокол е подадено възражение от 19.07.2021 г. от лечебното заведение, с което се оспорва извода за допуснато нарушение на чл. 357, ал. 4, вр. чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД за МД 2020-2021 г. като се твърди, че е осигурено договореното с НЗОК лечение по алгоритъма на клиничните пътеки, за което се представят физиотерапевтични карти. Посочено е, че за да се избегне още едно допълнително страдание за детето с церебрална парализа, на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от Закон за здравето са разяснени потенциалните рискове и неудобството от непрекъснатия денонощен престой в болницата и родителя на основание чл. 88, ал. 2 от Закон за здравето, чрез положен подпис е избрал възможността да прибира детето си след 18,30 часа в дома му, без да се нарушава рехабилитационният процес, за да се избегне синдромът "хоспитализъм", който би увредил допълнително психичното здраве на детето. Допълнително са релевирани възражения, че някои от децата са били в района на болницата, тъй като са подвижни и не желаят да спят следобед, а друго поради проблеми със стомашно-чревния тракт е отведено от родителя си за консултация и лечение. С писмо от 19.08.2021 г., СЗОК уведомява лечебното заведение, че подаденото възражение е разгледано от Арбитражна комисия по медицински дейности на заседание състояло се на 03.08.2021 г., като с пет гласа "против" и един глас "за" възражението е отхвърлено като неоснователно. По делото не е спорно, а и от представените разпечатки от електронни документи, както и заключението на съдебната експертиза е видно, че отчетената от лечебното заведение сума на извършената дейност по клинични пътеки за периода 01.07.2021 г. - 31.07.2021 г. възлиза на 93 403, 20 лева. Отчетите са надлежно изпратени и приети, като изплатената сума по тях възлиза на 80 383, 60 лева. Първоинстанционният съд е приел, че отказът на НЗОК да изплати стойността на отчетените КП по ИЗ: 1327, 1334, 1337, 1339, 1340, 1383, 1391, 1395, 1405, 1316, 1320, 1325, 1358, 1373, 1375, 1377, 1397 и 1407 е обоснован и е направен на предвидено в Договор 22-2463/25.02.2020 г. и НРД за МД 2020-2022 основание, поради което предявените искове за заплащане на стойността на КП и за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съдът не е кредитирал възраженията на ищеца, че част от пациентите са били на територията на болницата, но не са били по стаите си, а друг пациент е отведен от родителите си за лечение на друго остро заболяване, тъй като тези възражения не са заявени непосредствено пред проверяващия екип, нито при съставянето на протокола за установяване на липси. Както в чл. 357, ал. 4 от НРД за МД 2020 - 2022, така и в чл. 49, ал. 4 от индивидуалния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки изрично е предвидено да не се закупува стойност на отчетена клинична пътека за хоспитализация, ако при внезапна проверка се установи, че отчетените като хоспитализирани пациенти отсъстват. Като неоснователни съдът е преценил възраженията на ищеца, че при установени евентуални нарушения е следвало да се процедира по реда на чл. 72-76 ЗЗО и че освобождаването на пациентите след 18:30 часа е в интерес на тяхното по-добро здраве. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства, и е формирал обосновани правни изводи. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а от АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". Съгласно чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 4 от НРД МД 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса не заплаща КП, АПр и КПр, както и медицински изделия и лекарствени продукти на изпълнител на БМП, в случаите, в които при извършен внезапен контрол се констатира отсъствие на пациента и/или регламентирана по време от началото на болничния престой, но неизвършена и недокументирана задължителна процедура към момента на извършване на проверката в лечебното заведение по време на хоспитализация. Клаузата на чл. 49, ал. 4 от сключения между лечебното заведение и НЗОК Договор 22-2463/25.02.2020 г. също предвижда, че възложителят (НЗОК) не заплаща КП/АПр/КПр на изпълнителя, в случаите, в които при извършен внезапен контрол се констатира отсъствие на пациента и/или регламентирана по време от началото на болничния престой, но неизвършена и недокументирана задължителна процедура към момента на извършване на проверката в лечебното заведение по време на хоспитализация. В разпоредбата на чл. 352, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при наличие на посочените в нея условия, като уредената в т. 4 предпоставка е изпълнителят на БМП да е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на пациентите: непрекъснатост на болничната помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ, съобразена с ДЛА на съответната КП при дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес. Съгласно изискванията на чл. 352, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. заплащането на изпълнителя се предпоставя от изпълнение на посочените в разпоредбата условия, между които и тези по ал. 4. Употребата в тази алинея на обобщителното местоимение всички води до извод, че неизпълнението на задължението на изпълнителя за осигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите за пациентите има за последица незаплащането от НЗОК на изпълнителя по договора на случаите по КП. До идентичен извод води и анализът на разпоредбата на чл. 357, ал. 4 от НРД МД 2020-2022 г. и на чл. 49, ал. 4 от Договор 22-2463/25.02.2020 г., с оглед установеното отсъствие на пациентите. В жалбата си касаторът е изложил доводи, че обстоятелството, че някои от децата са прибирани след 18.30 часа от родителите им за нощуване в домашни условия, не води до извод за прекъсване на болничната помощ, в подкрепа на която са и част от изводите на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза и приложеното към жалбата съдебно решение на ВАС. На първо място, в процесния случай отсъствието на пациентите е констатирано в интервала между 14.10 часа и 14.45 часа. От друга страна, в своята практика ВАС е посочил, че непрекъсността на болничната помощ и грижите означава пациентът да има достъп до тях постоянно, непрестанно, да е под ежедневно наблюдение в рамките на целия ден, както и за всеки ден от престоя си в лечебното заведение /така решение 16441 от 03.12.2019 г. по адм. д. 10625/2019 г., VІ отд. на ВАС/. Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказано извършването на внезапна проверка в лечебното заведение. Извършването на такава се установява от приложените по делото протокол за установяване на липси и Протокол РД-18-805-1/14.07.2021 г., който е връчен на управителя на лечебното заведение на същата дата и срещу който е подадено възражение. Правилно решаващият съд е приел, че в случая не се касае за административно производство по налагане на санкции, а за отказ за заплащане на стойността на отчетените от лечебното заведение КП, поради което наведеното в касационната жалба възражение за съществени нарушения на процедурата по Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. е неоснователно. Доколкото не са налице заплатени от НЗОК суми липсва основание за издаване на протокол за неоснователно получени суми. По изложените съображения оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на Административен съд София-град следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на делото неоснователна е акцесорната претенция на касатора за заплащане на направените разноски за държавна такса за двете съдебни инстанции, а разноски не са претендирани от ответника по касация, поради което такива не му се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,