Решение № 10734 от 22.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2021 г.
ВАСВторо отделение22.10.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1874/26.10.2020 г. по адм. д. 2825/2019 г. на Административен съд Пловдив. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето съдебно решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Александра Стил" ЕООД, гр. Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение 1874/26.10.2020 г. по адм. д. 2825/2019 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Ц. Гавраилов чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба -кметът на Община Пловдив, Е. Арнаудова, "Икономик" ЕООД, В. Кардашева, Й. Дерменджиева, Ц. Найденова, Община Пловдив, И. Ганева, Н. Макарова, Р. Минчев, И. Минчев, К. Даскалова и А. Гавраилова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 19 ОА-161/31.01.2019г. на кмета на община- Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР-план за регулация за част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.Младежки хълм, като се променя югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина от кв.19, източната регулационна граница на УПИ II-452 и III-451 от кв.22- като същите минат по имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253, югоизточната регулационна граница на УПИ VII-489 от кв. 27, като същата мине по имотните граници на ПИ 517.287 по зелените и кафяви линии зачертавания за регулацията. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В случая, жалбоподателят се легитимира за собственик на дворно място, находящо се в гр. Пловдив, [адрес], с площ от 320 кв.м. , по скица 340 кв.м., съставляващо имот пл. 453, кв. 12 А-стар, за което по делото е прието заверено копие на нотариален акт 45, том 1, рег. 541, дело 42/2001г., а по КККР на гр. Пловдив съответства на ПИ 56784.517.255. Видно от одобрения с оспорената заповед проект на ПУП-ПР, имотът на жалбоподателя е засегнат от разработката, поради което за него е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване (чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ). Оспореният ПУП-ПР е процедиран по служебно искане на община-Пловдив, като собственик на уличната мрежа в града, като проектираното разширение на бул. В.Априлов обективира наличието на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Тази улица задоволява общински нужди от съществено значение за гражданите на гр. Пловдив. Поради това, не е налице условието на чл. 21, ал. 7, вр.ал. 1 от ЗОС, респ. изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Според процесната заповед, изменение на ПУП-ПР-план за регулация за част от кв.19, кв.22 и кв. 27 по плана на кв.Младежки хълм, се променя югоизточната регулационна граница на УПИ II-зеленина от кв.19, източната регулационна граница на УПИ II-452 и III-451 от кв.22- като същите минат по имотните граници на ПИ 517.254 и 517.253, югоизточната регулационна граница на УПИ VII-489 от кв. 27, като същата мине по имотните граници на ПИ 517.287 по зелените и кафяви линии зачертавания за регулацията, съгласно Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба 7) и Наредба 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове(Наредба 8). Следователно, проектът е в съответствие с установените от закона показатели. За това говори и експертът по СТЕ, където се казва, че с това изменение се разширява частта от улица (без да се променя уличното платно)-тротоар с цел подобряване на пешеходната зона западно от велоалея. Проектът за изменение на действащия план е изготвен в съответствие с нормите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е с обхват посочените по-горе в настоящото решение УПИ. Не се констатира и разминаване на проекта с предвижданията на ОУП-Пловдив. Предвижданията на проекта, одобрен с обжалваната заповед съответстват на предвижданията на ОУП на гр. Пловдив, както и съответстват на предвижданията на план-схема на комуникационно-транспортната система към ОУП на гр.Пловдив Така постановеното решение е материално и процесуално незаконосъобразно: На първо място, съдът не е изложил аргументи както точно собственият на жалбоподателя имот се засяга от одобреното изменение на подробния устройствен план. Съдът само е посочил, че видно от одобрения с оспорената заповед проект на ПУП-ПР, имотът на жалбоподателя е засегнат от разработката, поради което за него е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване (чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ). Според заключението на вещото лице имот пл. 453, а по одобрена кадастрална карта имот с идентификатор 56784.517.255 по плана от 1993 г. участва в УПИ II-452. В случая не е изяснено как и с каква площ собственият на жалбоподателя имот участва в УПИ II-452, като по делото липсват доказателства в насока такова участие, тъй като и по нотариален акт от 2001 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик, неговият имот пл. 453 /стар/ граничи с парцел УПИ II-452. Този факт не може да установи и от приложената на стр. 262 извадка от плана от 1993 г и не е изследван въпроса по този ли план част от имот пл. 453 /стар/ е включен и участва в парцел УПИ II-452. Всъщност какви са предвижданията на плана от 1993 г. за собствения на жалбоподателя имот и как точно той се засяга от обжалваната заповед не става ясно и от приложената скица-предложение на стр. 160, от която е видно, че се променя източната граница на УПИ II-452, но не става ясно как се засяга имота на жалбоподателя. Всъщност и от текстовата част на обжалваната заповед е видно само, че източната регулационна граница на УПИ II-452 следва да минава по имотната граница на ПИ 517.254, от което не е видно как се засяга имот 56784.517.255 на жалбоподателя. По делото не е представена и извадка от кадастралната карта за процесния имот, поради което изводът на съда, че проектът за изменение на ПУП-ПР е изработен върху актуално извлечение от кадастралната на карта на гр. Пловдив е необоснован и не почива на никакви доказателства. Съдът е следвало да изиска от вещото лице да изработи комбинирана скица, включваща аткуална извадка от кадастралната карта, предвижданията на регулационния план от 1993 г. и промяната с обжалваната заповед, от което да се установи статута на имота на жалбоподателя и евентуално неговата промяна и засягане с плана от 1993 г. и одобреното с обжалваната заповед изменение на ПУП-ПР. На второ място съдът изобщо не е изложил мотиви по посоченото в обжалваната заповед правно основание за промяна, а именно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, още повече, че в текстовата част на заповедта е заявено регулационната граница на парцел УПИ II-452 да мине по имотната граница на ПИ 517.254. В тази насока липсват изобщо установявания и констатации, за да се прецени адекватното приложение на цитираната в заповедта правна норма. В разглеждания аспект, ако регулационната граница на УПИ II-452 минава по имотната на ПИ 517.254, каквото е всъщност е постановеното изменение на ПУП-ПР, как това засяга имот 56784.517.255 на жалбоподателя. Дали действително регулационната линия се поставя по имотните граници, каквото е правното основание в обжалваната заповед, изобщо не е установявано. Не е изяснен статута на имотите по одобрената актуална кадастрална карта и какво налага промяна на регулационната граница по имотна такава-одобрена кадастрална карта, нейното изменение или установена грешка или непълнота в кадастралната карта. На трето място неясни и противоречиви са мотивите в обжалваното решение досежно компетентността на органа, издател на заповедта. От една страна се сочи, че процедираното изменение на ПУП-ПР е точно такъв случай по чл. 21, ал. 1 ЗОС, от друга се приема, че не са налице условията на чл. 21, ал. 7 ЗОС. Ако обстоятелството, че с одобреното изменение на ПУП-ПР се разширява част от улица, е действителното такова, то следва да се установи предвидена ли е възможност на принудително отчуждаване на имот и чия собственост е. Предвид изложеното ще следва да бъдат направени допълнителни фактически установявания от инстанцията по същество, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,