Решение № 9816 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2018 г.

Решение № 9816 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13518/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 4467 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1160/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основани на чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател – СДВР - чрез пълномощник, оспорва съдебния акт в осъдителната му част и моли съдебният акт да бъде отменен, а спорът – решен по същество с отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си О. Тошев излага подробни съображения за неоснователност на така депозирана касационна жалба и моли съда да я остави без уважение. Прилага писмени доказателства.

Касационният жалбоподател О. Тошев обжалва решението на съда изцяло, като счита че искът му следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици, в който смисъл моли касационната инстанция да се произнесе. Претендира пълния размер на разноските по делото, за което представя списък, изискуем по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на исковата претенция. Счита, че съдът обосновано и законосъобразно е приел основателност на претенцията за обезщетяване, но не се е обосновал за занижения размер на признатото обезщетение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил предявения от О. Тошев иск срещу СДВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 000 лева за претърпени вследствие отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Заповед № 12040 от 17.08.10 г. на Началника на 07 РПУ на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е също Столична Дирекция на вътрешните работи да заплати на О. Тошев сумата от 515 лв., представляваща платените от ищеца държавна такса и разноски по делото. Отхвърлил е иска, предявен от О. Тошев против Столична Дирекция на вътрешните работи за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 22 000 лева, както и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на служители от служба "Въоръжение" (КОС) при 07 РПУ на СДВР, изразяващи се в неправомерно отнемане на оръжие на 24.06.10 г. и неправомерно задържане на оръжие въпреки отправено искане за връщането му с вх. № 8512 от 16.03.12 г. и след това.

За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е анализирал всички, събрани в хода на административното, наказателното и съдебните производства доказателства, както и възраженията на страните и въз основа на това обосновано е приел за установени следните безспорни факти:

1. На 14.05.1997 г., по молба на О. Тошев, му е издадено Разрешително № 0412 от 14.05.97 г. за закупуване на 1 бр. боен пистолет "Астра" А-100, с 50 бр. патрони за него, както и Разрешение за носене на оръжие серия С № 038853, със срок на валидност до 20.05.2010 г. (съгласно последната му презаверка с разрешение № 902 от 31.05.2005 г., издадено от 07 РПУ - СДВР).

1. С фактура № 875 от 16.05.97 г., издадена от "Кинтекс" ЕАД, Тошев е закупил пистолет "Астра" А-100 и 50 бр. патрони калибър 9 х19 за общата сума от 662 250 (неденоминирани) лв. с ДДС.

1. Срещу О. Тошев е било образувано досъдебно производство (ДП) № 4110/2010 г. по описа на 01 ЛПУ - СДВР, пр. пр. № 66286/2005 г. по описа на СРП, за престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, извършено м. май 2005 г. При проверка на органа в масивите на МВР, са установени допълнителни данни "... за извършени криминални прояви от лицето - ЗМ № 3594/2006 г. по описа на 04 РПУ – СДВР за престъпление по чл. 144 НК (л. 144, л. 145, АД № 3333/2014 г.)".

1. С молба вх. № К-3148 от 26.05.2010 г. (л. 147, АД № 3333/2014 г.) ищецът е поискал от началника на 07 РПУ – СДВР продължаване на срока на разрешението за носене и съхранение на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие. Към искането е приложена саморъчно попълнена декларация, в която молителят, съзнавайки че носи отговорност по чл. 313 НК, е декларирал, че не е осъждан за престъпления от общ характер и срещу него няма образувано предварително и полицейско производство за умишлено престъпление от общ характер, няма противообществени или криминални прояви (л. 148, АД № 3333/2014 г.).

1. По искане на Служба "КОС" – 07 РПУ с вх. № И-49213 от 20.05.2010 г. Националната следствена служба е изпратила служебна бележка, от съдържанието на която се установява, че в Централизираната информационна система на следствените служби са налични данни, че срещу О. Тошев, ЕГН [ЕГН], на 26.10.2006 г. е образувано производство по чл. 144, ал. 3 НК (закана за престъпление от охранител), пр. пр. № 66286/2005 г. по ориса на Софийска районна прокуратура. С докладна записка от 23.06.2010 г. на началника на 07 РПУ – СДВР е предложено да откаже продължаване на срока на разрешителното (л. 82, АД № 3333/2014 г.)..

1. Поради изтичане на срока на разрешителното за притежаване и носене на огнестрелно оръжие, с протокол № 311 от 24.06.10 г., служител на 07 РПУ - СДВР е приел от О. Тошев процесния пистолет, ведно със 17 бр. патрони и 1 бр. пълнител, като оръжието е оставено на съхранение в служба "Въоръжение" при 07 РПУ – СДВР (л. 79, АД № 3333/2014 г.).

1. С писмо рег. № К-3148 от 2.07.2010 г. О. Тошев е бил уведомен, на осн. чл. 34, ал. 1-3 АПК, че административният орган започва производство за отказ на искането за продължаване на срока на разрешителното за притежаване и носене на огнестрелно оръжие, формулирано в молба вх. № К-3148 от 26.05.2010 г., като му е даден 7-дневен срок да се яви в 07 РПУ – СДВР и да даде допълнителни обяснения и допълнения писмено. Молителят не се е явил и не се е възползвал от това си право.

1. Със Заповед рег. № 12040 от 17.08.2010 г., издадена от началника на 07 РПУ - СДВР е отказано продължаване на срока на разрешителното с мотиви за наличие на неприключило досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 144 НК.

1. С Постановление на СРП от 25.01.2011 г. наказателното производство по ЗМ № 4110/2010 г. по описа на 01 РПУ - СДВР, пр. пр. № 66286/2010 г., водено срещу О. Тошев за престъпление по чл. 144 НК е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 4 НПК.

1. На 16.02.2011 г. ищецът е оспорил пред АССГ Заповед № 12040 от 17.08.2010 г., издадена от началника на 07 РПУ – София и с Решение № 1223 от 7.03.12 г., постановено по адм. дело № 1552/11 г., потвърдено с Решение № 12552 от 11.10.2012 г., постановено по адм. дело № 8312/2012 г. по описа на ВАС, съдът е отменил, като незаконосъобразен, административния акт, с който му е отнето издаденото разрешение за носене и съхранение на пистолет "Астра А 100" кал. 9 х19 мм. Съдът не е върнал преписката на административния орган, за да се произнесе по молбата на г-н Тошев вх. № К-3148 от 26.05.2010 г., която, след отменителното съдебно решение, е останала неразрешена.

1. В молба вх. № 8512 от 16.03.2012 г., отправена до началника на 07 РПУ – СДВР г-н Тошев е направил изявление, че "... пистолетът и патроните неправомерно са задържани в 07 РПУ... ", но в нея не се съдържа искане за връщането им на собственика, нито се настоява за отговор на подадената молба от 26.05.2010 г., Искането, което е отправено е началника на 07 РПУ, е да разпореди да бъде образувано досъдебно производство срещу "... непознатия ми жалбоподател по пр. пр. № 66286/2005 г. на СРП за извършените престъпления. " (л. 194, АД № 3333/2014 г.).

1. Искане за издаване на разрешение, отговор на молбата от 26.05.2010 г. или изпълнение на съдебното решение, след влизането му в сила (11.10.2012 г.) не се съдържа в делото.

Въз основа на тази фактическа установеност и на осн. чл. 218 и чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за частично неправилно.

Предявеният в настоящия процес иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт; - фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност; - реално настъпили вреди и – пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Заповед № 12040 на началника на 07 РПУ – СДВР и обезщетение за понесени имуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в неправомерно отнемане на оръжие на 24.06.10 г. и неправомерното му задържане въпреки отправено искане за връщането му с вх. № 8512 от 16.03.12 г. и след това.

По отношение претенцията на ищеца за имуществени вреди настоящият състав се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, не е нужно да повтаря. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон съдът е приел иска в тази част за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

Обосновано и законосъобразно също така съдът е приел иска за неимуществени вреди за основателен и доказан, като настоящата инстанция не споделя мотивите на първостепенния съд, че обезщетение за такива се дължат от ответника за целия срок на претенцията – от 11.10.2012 г., когато е влязло в сила съдебното решение за отмяната на незаконосъобразния административен акт - Заповед № 12040 от 17.08.10 г., до завеждането на исковата молба – 19.03.2014 г. по следните съображения:

След влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм. дело № 1552/2011 г. на АССГ административният орган в лицето на началника на 07 РПУ – СДВР е следвало, в срока по чл. 68, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства (ЗОБВВПС), в приложимата му редакция – ДВ, бр. 73/25.09.2012 г., да се произнесе по молбата на О. Тошев от 26.05.2010 г. с мотивирано решение, с което я удовлетвори или откаже издаването на търсеното разрешение. Задължението му произтича от факта, че е участвал като страна в производството по посоченото дело и е получил отменителното решението на съда, от една страна. От друга, пред него стои заявено и неразрешено с акт искане, по което нормата на чл. 68, ал. 5 ЗОБВВПС го задължава да се произнесе в едномесечен срок, който срок започва да тече от 12.10.2012 г. (с изключение на хипотезата на ал. 2 на текста). Административният орган не се е произнесъл в посочения едномесечен срок.

На следващо място и предвид казаното в предходния абзац, след датата 12.11.2012 г. е бил налице формиран мълчалив отказ на сезирания административен орган, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който не е бил оспорван от О. Тошев в законоустановения срок пред съда, след което този отказ е влязъл в сила.

Освен правото да оспори мълчалив отказ пред съда, г-н Тошев е разполагал и с възможността да поиска, с нарочно заявление, административният орган да изпълни съдебното решение и да се произнесе по молбата му от 26.05.2010 г., което той не е направил. Могъл е при евентуален отказ да поиска наказание за административния орган по реда на чл. 304 и сл. АПК. И от това си право ищецът не се е възползвал. Изводът е, че е налице бездействие на ищеца и именно с това си бездействие е прекъснал пряката и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 12040 от 17.08.2010 г. на началника на 07 РПУ - СДВР и настъпилите за Тошев неимуществени вреди.

По изложените съображения искът на О. Тошев, за причинени му неимуществени вреди е основателен и доказан за периода от 17.08.2010 г. до 11.11.2012 г., (решението на съда е влязло в сила на 11.10.2012 г. + 1 месец, в който административният орган е следвало, но не се е произнесъл.)

В останалата част настоящата инстанция подкрепя мотивите на решаващия съд за основателност на претенцията.

Досежно размерът, който следва да бъде присъден:

Обосновано съдът е посочил, че специалният закон – ЗОДОВ - не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а с нормата на § 1 от Заключителните му разпоредби препраща към разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид конкретни обективно настъпили обстоятелства, периода, през който те са търпени, характера и личността на потърпевшия, емоционалното му състояние и възприятие на събитията, болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице от незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие, практиката на съдилищата и въз основа на това да определи паричен еквивалент за репариране на вредите.

Отчитайки всички тези обстоятелства, както и съобразявайки бездействието на ищеца да реализира правата си след 11.10.2012 г., периода, в който са търпени неимуществените вреди, обстоятелството, че в същия период ищецът е изпитвал притеснения, обида, разочарование, стрес и други негативни емоции, свързани и с воденото срещу него наказателно производство, заболяването на дъщеря му, имотните спорове, водените преписки с държавни институции и органи, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер от 3 000 лв. е справедливо.

Акцесорното задължение за лихва е правилно определено от съда, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК на ВКС.

С оглед гореизложеното касационната жалба на О. Тошев, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Касационната жалба на СДВР е основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдебното решение, в обжалваната с нея част бъде изменено в частта досежно размера на обезщетението.

При този изход на правния спор претенцията на касатора Тошев за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователно и не следва да бъде уважена.

Претенцията на касатора СДВР за разноски също е неоснователна предвид тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в тяхната взаимна връзка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение