Решение № 1477 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5687/2007 г.

Решение № 1477 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5687/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на Л. Л. Н. против въззивно решение от 28.08.2006 г. на С. градски съд, втори "а" граждански състав по гр. д. № 3825/28.08.2006 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Й. А. В. и М. С. В. (правоприемник на В. А. В. по чл. 120 ГПК, отм.) изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят за присъждане на разноски за инстанцията. С. В. А., А. В. А. (правоприемници по чл. 120 ГПК, отм.) на В. А. В. не възразяват по реда на чл. 218г ГПК, отм., като не са взели становище и по-късно в хода на касационното производство. С. С. П. и М. В. Ц. са обикновени другари на касатора Л. Н. Не са обжалвали въззивното решение, нито са се присъединили към жалбата на другаря. Б. Н. П., ищец, не е обжалвал първоинстанционното решение, така, че то е влязло в сила по отношение на него. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, (отм.) от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния С. районен съд, ги е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищците с решение № 174/02.05.1996 г. на ПК "Н." се легитимират като собственици на един имот с площ 14 070 кв. м в м. "Г.", с. М., съставляващ част от парцел **** 101012381 по комасационния план от 1946 г. Със същото решение е отказано възстановяването на собствеността върху останалата част (1800 кв. м) от парцела. Съдът е установил също така, че поземлената комисия е постановила две предходни решения по същото искане, но същите са нищожни, като издадени от некомпетентен орган. Прието е, че в имота попада и част от този, описан в нотариален акт № 53/1992 г., ползващ ответниците, но понеже по делото не е установено къде е точно съвпадението, исковете са отхвърлени. Решенето е неправилно. По така предявените искове следва да се установи дали имотите, предмет на спора, са идентични с тези, възстановени на ищците с решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ; осъществяват ли ответниците владение върху земите, описани в исковата молба и ако да, има ли съвпадане между владяния имот с този по документите за собственост, на които те основават правата си. За изясняването на описаната идентичност е нужно да се ползва заключение от лица, притежаващи специални знания. Въззивният съд, в нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК, (отм.) и разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е направил извод за липса на идентичност, без наличие на събрани доказателства по съответния ред. В случая, той, дори и при бездействие на страните е следвало служебно да им укаже за необходимостта да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване. Само при положение, че експертите не могат да достигнат до категоричен отговор, съдът може, с оглед и останалите доказателства по делото, да приложи направо последиците от разпределението на тежестта на доказване. Върховният касационен съд и без касационно оплакване, може да дава указания за нуждата от приложението на чл. 157, ал. 1 ГПК. Касае се до съществено процесуално правило, което обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд, който не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научни положения. Именно, от необходимостта посоченото доказателство да се събира, произтича и възможността да се дават служебно указания от контролния орган. Освен изложеното, настоящият състав намира, че съдът не е изяснил и правния интерес от предявените искове, съответно тяхната допустимост. Исковата молба е непрецизна. С молба по чл. 116 ГПК, (отм.) е направено по същество уточнение на петитума - установяване право на собственост за ищците (1/9 ид. ч за Л. Л. Н., 1/12 ид. ч за С. С. П. и 1/28 ид. ч за М. В. Ц.) и осъждане на ответниците да предадат владението върху "подробно описания недвижим имот". Индивидуализация на спорната земя е направена едва в съдебно заседание на 24.01.2000 г.: имот пл. № 1* с площ от 600 кв. м и имот пл. № 1* с площ от 1200 кв. Не е уточнено твърдението на ищците за тези два имота с обща площ от 1800 кв. м - дали те са част от възстановената им площ от парцел **** 101012381 по комасационния план от 1946 г. или от тази, за която е постановен отказ за възстановяване, поради наличие на нотариален акт № 53/1992 г. Още повече, те и в исковата молба, и в поредицата уточнения, заявяват и отмяна на същия нотариален акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), което е допустимо, само, ако спорът за собственост се отнася до имота по нотариалния акт. При положение, че липсва решение, с което да се възстановява собствеността върху спорната земя, липсва и правен интерес от петиторен иск. В исковото производство съдът не може да замества административния орган по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито да променя негови актове. В правомощията на гражданския съд е само инцидентно да преценява тяхната валидност и материална законосъобразност. В заключение, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено, но само по исковете на Л. Н., която в защита на претендираното вещно право може да търси ревандикация на цялата вещ от владелец - външно лице на съсобствеността. Решението по ревандикационните искове на С. П. и М. Ц., както и на Б. Н. П., е влязло в сила. Въззивният съд, с оглед резултата по спора, ще се произнесе и за дължимите разноски, включително и в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение