Решение № 11222 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2014 г.
ВАСI отделение27.10.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1598/11.07.2014 г. по адм. д. № 2400/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта за разноските. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Марио енел" ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-Пловдив 3573,54 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11222 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1598/11.07.2014 г. по адм. д. № 2400/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 241205614/26.03.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 104 354 лв по фактури на "Сирена" ЕООД и "Сирена-1" ЕООД с начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако жалбата не бъде уважена моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК разноските да бъдат възложени върху ревизираното лице, тъй като решението е постановено предвид многобройни доказателства, представени едва в съдебното производство. Ответникът по касационната жалба "Марио енел" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 241205614/26.03.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 104 354 лв по фактури на "Сирена" ЕООД и "Сирена-1" ЕООД с начислени лихви за периода м. 1 - 6.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на гориво не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчни задължения по ЗДДС на ревизираното лице в процесния РА. Съдът е обсъдил задълбочено доводите на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Доводът на касатора, че наетата от "Сирена-1" ЕООД петролна база в гр. Сливен не е използвана се опровергава от свидетелските показания на Иван Иванов и бившия управител на ревизираното лице, които описват подробно механизма на извършваните тристранни доставки на гориво от петролната база на доставчиците с нает транспорт направо на клиентите на ревизираното лице. Показанията се подкрепят от представените товарителници, с посочено място на натоварване, пътни листове, експедиционни бележки, с посочена фирма, за която се експедира горивото, фактури по пряката и последващата доставка, документи за плащането, приемо-предавателни протоколи за доставка на горивото от ревизираното лице на неговите клиенти. Приемо-предавателните протоколи по спорните преки доставки правилно не са възприети от съда като доказващи осъществяване на доставките, но отделянето на горивото с натоварването му от базата на доставчиците в наети транспортни средства и предаването му на крайните клиенти на ревизираното лице е установено от представените товарителници, пътни листове, експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи, подписани от крайните клиенти, с което е доказана и пряката доставка към ревизираното лице, както обосновано е приел административния съд. Неоснователен е доводът на касатора, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ревизираното лице и на доставчиците - видно от съдържанието на заключението на вещото лице на стр. 2 от заключението. В приложените РА и РД, съставени на "Сирена-1" ЕООД за ревизираните периоди няма констатация, че горивото, доставено по фактурите по-които не се признава право на приспадане на данъчен кредит е единственото налично гориво в ревизираните периоди, поради което правилно административният съд е приел, че представените РА и РД на този доставчик са неотносими към спора по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за приложение чл. 161, ал. 3 от ДОПК е основателно, тъй като доказателствата за осъществяване на доставките са представени едва с жалбата до съда, а част от тях и по-късно. Решението следва да бъде отменено в частта за възлагане на разноски върху касатора на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, като на същото основание дружеството следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 3573,54 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,