Решение № 15366 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2009 г.

Решение № 15366 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, заглавието изменено на Закон за българските лични документи - ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Марийка Георгиева Илиева, от с. Йоаким Груево, Пловдивска област, против Решение № 12/18.02.2009 г. постановено по адм. д. № 5113/2008 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Илиева против Заповед № 2008005215/7.07.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" (ГД "ППООРП"), София с която, на основание чл. 76, т. 5 (отм.) от ЗБДС и е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната, като паспорти и други заместващи ги документи не се издават". Недоволна, Илиева обжалва решението. Счита, че то е произнесено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че издателят на ПАМ се е позовал на "недостоверен източник на информация". Фактът на задържането й в Република Турция е сигнал за необходимост от нейната защита, а не за постановяване на ПАМ. Дори да се приеме, че има задържане на Илиева, нейното последващо освобождаване сочи, че няма основание за налагане на ПАМ. Издателят е наложил мярката без да провери дали действително има повдигнато обвинение в кражба на Илиева. От доказателствата не личи касаторката да е извършила "нарушение на закона" в чужда страна. Като последен довод е изтъкнат този за несправедливостта на наложената мярка с оглед продължителността на нейния срок. Конкретни искания към Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), не са изложени. Ответната страна - главният директор на ГД "ППООРП", чрез правоприемника - главния директор на "Охранителна полиция" и представеното писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. ВАС, за да се произнесе, възприе изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. Спори се от Илиева дали тя е била задържана в Турция и обвинена в извършването на кражба. Този факт, според настоящия състав е безспорно установен по делото. На първо място следва да се посочи, че съгласно текста на чл. 76, т. 5 (отм.) от ЗБДС, доказването на извършени нарушения на законодателството на чужда държава от български граждани за нуждите на това производство става по облекчен ред - с получаване на официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) или на документи за принудително извеждане или експулсиране на лицето, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава. В случая това е станало с писмото на Посолството на Република България до МВнР, препратено в МВР. Тези данни се потвърждават и от писмото на 5-ти наказателен съд, Първа инстанция, гр. Истамбул, до "компетентните власти". Видно от последното, взетото решение на съда е за "отлагане на произнасянето на присъдата". В същото време съдът е разпоредил връщане на паспорта на обвиняемата, "поради потвърдено престъпление". При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Деянието на Илиева е дало основание за прилагането на чл. 76, т. 5 ЗБДС от страна на издателя на акта, действал при условията на оперативна самостоятелност. Изводът на тази основа на АССГ за законосъобразност на обжалваната заповед е обоснован и законосъобразен. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е само деклариран от Илиева. Той не е конкретизиран и обоснован, поради което ВАС не може да отговори конкретно. При служебната проверка на решението, настоящият състав не констатира твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводът, че наложената ПАМ е несправедливо продължителна е неоснователен. Срокът за налагането на такава ПАМ е изрично посочен в закона (чл. 76, т. 5 - отм.) и органът не може да го изменя. С изменението на ЗБЛД, обн. в ДВ бр. 47/2009 г., в сила от 1.10.2009 г. посочената т. 5 на чл. 76 от ЗБЛД беше отменена. Доколкото законосъобразността на административния акт се преценя към момента на издаването му (вж. чл. 142 от АПК), преценката сочи на липса на допуснати нарушения. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение