Решение № 5872 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. П. Ч. от [населено място], Община Раковски, подадена чрез процесуалния представител адв. Вътков, срещу решение 1784 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело 2296/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване нищожността на заповед АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на Община Раковски и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно нищожността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Раковски, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния представител адв. Лесова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на К. Ч. с искане за прогласяване нищожността на заповед АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на Община Раковски, с която на основание чл. 6, ал. 6 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ и чл. 20, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, във вр. с § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ е одобрен кадастрален план със съответния разписен списък, застроителен и регулационен план на [населено място]. С приложени по делото удостоверение за наследници изх. 39/08.11.2023 г. на К. П. Ч. и решение 0344В от 08.09.2008 г. на Общинска служба по Земеделие и гори гр. Раковски, жалбоподателят обосновава правният си интерес от оспорване на процесната заповед. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в установената форма с посочване на фактически и правни основания, поради и което същият не е нищожен. Прието е от съда още, че не се установяват при издаване на заповедта и съществени нарушения на административно-поризводствените правила, както и противоречие с приложимите материално-правни норми, които да обосноват нищожност на същата. Според съда представените от жалбоподателя писмени доказателства от Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, касаещи одобрените с влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на недвижимите имоти за област Пловдив, са неотносими към правния спор, доколкото следва да се приеме, че това одобряване е поетапно и много населени места не са с приета кадастрална карта, което обаче няма отражение върху принадлежността на конкретното населено място към конкретната община. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при липсата на изложени собствени мотиви от страна на съда относно нищожността на оспорената заповед, което и препятства касационния контрол за законосъобразност на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Настоящата съдебна инстанция намира, че на практика в конкретния случай съдът не е изложил никакви собствени съображения относно нищожността на процесната заповед, а е констатирал бланкетно само липсата на особено тежки пороци на акта, водещи до нищожност, с позоваването на константна съдебна практика, без да извърши анализ на доказателствата по делото и да обоснове и изложи собствени правни изводи по съществото на конкретния спор. Видно от съдържанието на съдебното решение, първоинстанционният съд не посочва защо приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и не излага каквито и да било правни съображения относно наведените в жалбата доводи за нищожност на оспорената заповед. В случая липсва дължимият анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото в контекста на относимата нормативна регламентация чл. 6, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, чл. 20, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ и § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ, имаща отношение към преценката за наличието или не на материална компетентност на издателя на оспорения акт. Единствено съдът излага мотиви по отношение на представените от жалбоподателя писмени доказателства от АГКК. Първоинстанционният съд е следвало да съотнесе установените от него факти и обстоятелства към приложимите в случая норми и наведените от жалбоподателите доводи в жалбата, аргументирано по надлежния ред, за да разполага и касационната инстанция с възможност да упражни в пълнота съдебния контрол по реда на Глава дванадесета от АПК. В обжалваното съдебно решение липсват също така и мотиви досежно наличието на правен интерес за жалбоподателя за оспорване валидността на процесната заповед. Този въпрос е с преюдициално значение по отношение произнасянето по същество, като правният интерес се преценява според приетите критерии в Тълкувателно решение 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по тълк. дело 1/2012 г. и представените от жалбоподателя писмени доказателства по отношение на активната му процесуална легитимация. В конкретния случай, с оглед вида на оспорения акт, съдът е следвало да прецени и в каква част производството по обжалване на процесната заповед е било допустимо и с оглед на това определи предмета на делото. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да се произнесе първо относно допустимостта на жалбата и едва след това извърши преценка за нищожност на оспорения административен акт, като обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,