Решение № 11933 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12539/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Топлофикация Петрич ЕАД, в несъстоятелност, гр.Петрич против решение 1039/14.07.2020г., постановено по адм. дело 430/2020г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РЗАДС-5800-1643/32-333451/19.11.2019г. на директор на териториална дирекция Югозападна към Агенция Митници, потвърдено с решение Р-223/32-98920/30.03.2020г. на директора на Агенция Митници. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на ТД Митница София /с предходно наименование ТД Югозападна/, чрез процесуалния представител юрск.Бухлева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е решение РЗАДС-5800-1643/32-333451 от 19.11.2019г. на директора на ТД Югозападна към Агенция Митници, потвърдено с решение Р-223/32-98920/30.03.2020г. на директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е прекратена валидността на удостоверение за регистрация BG005700L0008/27.04.2015г. на Топлофикация Петрич ЕАД по смисъла на чл.57а, ал.1,т.3 ЗАДС за обект на дейността в гр.Петрич. В мотивите на решението е посочено, че дружеството и било регистрирано съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, като лице получило лиценз по Закона за енергетиката, но с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му , както и с оглед установяване на непогасени публични задължения, които не са обезпечени и за които няма данни да са отсрочени или разсрочени, дружеството не отговаря на изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 2 и т.4 ЗАДС, поради което валидността на издаденото удостоверение следва да бъде прекратена. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, АС Благоевград е изложил следните съображения: Към датата на издаване на оспореното решение са установени процесуални пречки по чл. 57а, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗАДС за регистрация на дружеството по реда на чл.57а, ал.1,т.3 ЗАДС. Административния съд е счел, че от събраните доказателства категорично се установява наличието и на двете процесуални пречки, както и че тези пречки за първоначална регистрация, настъпили впоследствие, са основания за прекратяване на регистрацията, тъй като регистрираното лице трябва винаги да отговаря на условията за регистрация по време на извършване на дейността си и обратното е абсолютно основание за органа да прекрати регистрацията, както е процедирано в процесния случай. Постановеното решение на Административен съд Благоевград е правилно като на основание чл.221,ал.1, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е при условията на пълно доказване, че за дружеството касатор при издаване на оспорения акт са налице две от предпоставките по чл.57а,ал.2 ЗАДС т.2 и т.4, представляващи пречки за първоначална регистрация по реда на чл.57а, ал.1 ЗАДС, а именно дружеството е в производство по несъстоятелност и има публични задължения, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени като такива. Не е основателно възражението на касатора, че единствено и само обявяването на лицензианта в несъстоятелност, при влязло в сила решение за това, на основание чл.55,ал.1,т.4 ЗЕ води до прекратяване на лицензията с решение на КЕВР, поради което е налице колизия с разпоредбата на чл.58,ал.2,т.3,б.а ЗАДС, тъй като при прилагане на последната лицензията би била на практика прекратена преди влизане в сила на съдебното решение, с което се обявява несъстоятелността. Разпоредбата на чл.58,ал.3,б.а ЗАДС е изрична и императивна като по силата й административният орган е длъжен да прекрати регистрацията по своя инициатива, когато регистрираното лице не отговаря на изискванията на ЗАДС. Изводът е, че органът следи за наличието на положителните и отрицателни предпоставки, както при регистрацията, така и по време на действието й. При установяване на наличие на отрицателни предпоставки, както е в процесния случай такива по чл.57а, ал.2, т.2 и т.4 ЗАДС, органът, в условията на обвързана компетентност, прекратява регистрацията. Т.е. достатъчно е било да се установи откриването на производството по несъстоятелност за дружеството и наличието на негови непогасени публични задължения към момента на издаване на акта, за да се издаде оспорения акт. Неоснователни са и направените в жалбата възражения за невъзможност за плащане, отсрочване, разсрочване и обезпечаване на публичните задължения, именно поради откритото производство по несъстоятелност, тъй като законовото изискване не дава възможност за позоваване на форсмажорни, извънредни или други обстоятелства. Решението на АС Благоевград като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, такова се присъжда в негова полза в размер на 100лв., определени по реда на чл.37,ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,