Решение № 5533 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2009 г.

Решение № 5533 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на Област Варна, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Ирена Петрова Георгиева, срещу решение № 1260/15.07.2009 г. на Административен съд Варна, ХIХ състав по адм. дело № 2285/2008 г., с което е отменена заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Община Варна в частта относно имот № 1049 и 4124. На първо място касаторът заявява, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото жалбоподателят Иван Ангелов Христов - ползвател, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост по отношение на 600 кв. м ид. част от имот 1049, целият с площ 870 кв. м е уточнил, че обжалва заповедта по отношение югозападната граница на имот № 1049 и частта, отделена от имота му неправилно придадена към имот № 4142, вписан в регистъра на неидентифициран собственик, поради което на основание чл. 19 ЗСПЗЗ съдът е следвало да конституира Община Варна като заинтересована страна по делото. На второ място са развити подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено, като в условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане пред Административен съд - Варна. От ответника Иван Ангелов Христов чрез пълномощника му адв. Ивайло Първанов е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неправилна и необоснована, поради което обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението е правилно. В това производство съдът следи дали са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и дали е налице правилното трасиране на границата между новообразувани имоти, съответстващи на кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на помощния план и плана на новообразуваните имоти, както и дали новообразуваните имоти съответстват с представените документи за ползване и собственост. По отношение на това, че Общината не е конституирана като заинтересована страна не води до отмяна на решението. Недопустимо е да бъдат реализирани от други лица чужди права. По отношение на имот 1049 съдът законосъобразно е приел, че следва да се увеличи площта му. Според вещото лице нов имот № 1049 не отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, защото западната му граница трябва да бъде права, а не вълнообразна линия. С оглед тези данни законосъобразен е изводът на съда, че имота на жалбоподателя следва да бъде нанесен в плана на новообразуваните имоти така, както е съществувал в кадастралния план от 1987 г. По този начин жалбоподателят ще има право след заплащане да придобие разликата над 600 кв. м, тъй като липсва бивш собственик за площта над 600 кв. м. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1260 от 15.07.2009 г. по административно дело № 2285/2008 г., в производство по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Варненският административен съд - Второ отделение, Деветнадесети състав отменя Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в частта относно нов имот 1049 и нов имот 4124 и връща делото като преписка на Областния управител на област Варна за изготвяне на нов план на новообразуваните имоти и одобряването му в частта на новообразувани имоти 1049 и 4124 в селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 28, ал. 4, изречение второ във връзка с ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, което е довело до несъобразяване с целта на закона, а именно: намаляват се граници на имоти съществуващи по влязъл в сила кадастрален план за да бъде изкуствено обособен имот с неидентифициран собственик. В случая границите на имота на жалбоподателя Иван Ангелов Христов по представения от него нотариален акт са тези, отразени във влезлия в сила от 1987 г. кадастрален план на местността и са трайно материализирани на място. Разликата над 600 кв. м ид. ч. до пълния размер от 870 кв. м не се възстановява на реституиран собственик, нещо повече - от тази разлика, както и от отнемане на част от имот 1050 е обособен нов имот 4124, който е записан с неидентифициран собственик. След като границите на имот 1049 по нотариалния акт съвпадат с границите, които са отразени във влезлия в сила кадастрален план от 1987 г., недопустимо е коригиране на тези граници чрез намаляване площта на имота на жалбоподателя и нов имот 1049 е следвало да бъде нанесен в плана на новообразуваните имоти така, както е съществувал в кадастралния план от 1987 г., а жалбоподателя ще има право след заплащане да придобие разликата над 600 кв. м, като са неприложими разпоредбите на § 4з, ал. 2 (погрешно посочена от съда ал. 1), изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, защото липсва бивш собственик за площта над 600 кв. метра. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В изпълнение на указанията на съда във връзка с оставената "без движение" с разпореждане № 3623/1.09.2008 г. жалба да посочи: 1. означение на административния акт, който обжалва; 2. в какво се състои неговата незаконосъобразност и 3. в какво се състои искането към съда, жалбоподателят Иван Ангелов Христов е представил молба от 15.09.2008 г., а в изпълнение на указанието на съда, дадено в разпореждане № 4553/14.04.2009 г. жалбоподателят е представил молба от 28.04.2009 г. Обжалвана е заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна. Оплакването на жалбоподателя е, че от мястото му се отнемат повече от 25 % от площта и по-конкретно счита, че югозападната граница на нов имот № 1049 трябва да е права линия, изместена на юг и север по границата с нов имот № 4124, а не да му се придава неправилна (вълнообразна) форма. Жалбоподателят е собственик на 600 кв. метра ид. ч. от място, цялото с пространство от 870 кв. метра (нотариален акт № 67 том ХVIII дело 8422 от 1994 г.). В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) му е отреден имот № 1049 с площ 622 кв. метра. Претенцията му е за разликата до 870 кв. метра, която представлява част от имот № 4124 с площ от 601 кв. м, записана в регистъра на "неидентифициран собственик". Както се вижда, този имот не е записан като собствен на Община Варна, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба на Областния управител на Област Варна, че общината е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна по делото. Освен това чужди права пред съд не могат да бъдат защитавани, а Община Варна е имала възможността да обжалва съдебното решение на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, както и има възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 246 от АПК ако счита, че то има сила и е неблагоприятно за нея. Не се спори по делото, че новообразуван имот № 1049 и новообразуван имот № 4124 имат неправилна форма - от западната си част първия имот, а от източната си част втория имот имат вълнообразна граница. ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, а приложимата за случая съвместна заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството изисква новообразуваните имоти да се проектират в правилна форма, което е необходимо не само за обработка, но и за застрояване, още повече, че се касае за селищно образувание, за което се прилагат правилата за урбанизирана територия. Не се спори също, че в случая няма бивш собственик, на когото да се отреди имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Не е без значение и установеното от вещото лице, че на място границите на имот № 1049 са границите, които са отразени в кадастралния план от 1987 г. и същите са трайно материализирани. При това положение, дори и да не се вземат предвид трайните насаждения в имота, защото разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ изисква съобразяване на местоположението на имота алтернативно - или със съществуващите в него сгради или с трайните насаждения, а не кумулативно съобразяване и с двете, то пак са налице условията, на ползвателя да бъде предоставена разликата до фактически ползвания от него имот извън отредените му вече по ПНИ 622 кв. метра. В контекста на изложеното, и останалите оплаквания в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,